Гласът на България

Вместо да се вайкаме, нека да издигнем законен параклис на историческия връх

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Буря от страсти разпали отново историческият връх Каймакчалан 100 години след епичните сражения от Първата световна война. Да припомним хронологията на скандала. Той започна след като български командоси от бригадата „Специални сили“ монтираха паметна плоча за загиналите български войници. Според македонските медии, българските войници не са искали разрешение от местните власти, за да поставят плочата. Нашите твърдят, че плочата не е на македонска територия, а е на т. нар. „ничия земя“, между Гърция и Македония. На 20 септември официална българска делегация се изкачи на върха откъм гръцка страна и с позволението на Флоринския митрополит Теоклит, в чийто диоцез се намира върха, архимандрит Атанасий Султанов отслужи заупокойна молитва. Два дни по-късно паметната плоча, превърнала се в ябълка на раздора, вече е разбита. Местен сърбоман на име Миленко се похвали във ФБ, че той е разбил монумента с чук. Което предизвика и официалната реакция на България.

Отворено протестно писмо до президента на Република Македония Георге Иванов изпрати съпредседателят на Патриотичния фронт и заместник-председател на 43-ото Народно събрание Красимир Каракачанов. „Заявявам, че ако не предприемете действия към този престъпник, не само ръководената от мен партия „ВМРО – Българско национално движение“, но нито една партия в българския парламент няма да подкрепи македонската държава за ЕС и НАТО. Въпреки хубавите приказки, които говорите пред Европа и Брюксел, този път няма да бъде простено, ако това жалко дело не бъде наказано.“ – закани се Каракачанов.

Не закъсня и реакцията на българското Министерство на външните работи: „Българската държава години наред полага усилия за организиране на съвместни чествания на паметта на загиналите войници и подобаващо обозначаване на техните гробове… Призоваваме властите в Република Македония ясно да се разграничат и повече да не допускат подобни позорни актове, които, за съжаление, не са изолирани случаи и са особено тревожни в момент, когато двете страни преговарят за подписване на Договор за добросъседство.“

Повече яснота в заформилата се истерия около Каймакчалан внесе журналистът Владимир Йончев, който днес е бил на върха, заедно с други 50 българи.  „Според работниците, които ремонтираха сръбския параклис, плочата е била разбита преди приматът Миленко да се качи, той само се е снимал с чук в ръка“.

Владо Йончев задава и верния тон за по-нататъшните ни действия. „Сигурен съм, че скоро на върха ще има не само български паметник, но и параклис“, казва главният редактор на „OFFnews“. Със съответните разрешения, разбира се…

ИСТОРИЯТА ПОМНИ

Боевете на връх Пророк Илия, известен повече с турското си име Каймакчалан /в превод "разбиващ на каймак"/, са част от битките на Солунския фронт през Първата световна война, проведени през септември - октомври 1916 г. и са най-масовото високопланинско сражение по време на войната.

Бойните действия се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-и пехотен Сливенски полк, подкрепен от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна. Българските юнаци удържат върха 47 дни, макар че съотношението на силите е било 1 към 18 в полза на сърбите.

3120 български воини намират смъртта си на връх Каймакчалан, известен в българската военна история и като "малката Шипка". Сърбите губят над 5500 души, което според военните историци се дължи на българската артилерия. Общо над 8000 православни християни са оставили костите си по чукарите на Каймакчалан.

На върха през 1921 г. е изграден малък сръбски параклис. Има и костница, в която заедно са положени костите на загиналите и от двете страни.