Гласът на България

Не пуснахме Бог в душите и сърцата на децата си, но Неговото място заеха бесовете

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

15. март 2017. Окръжна прокуратура – Русе повдигна обвинения на две 17-годишни момчета за извършен грабеж, придружен с убийство на таксиметров шофьор. Това е последният, най-пресен епизод от кървавото риалити-шоу „Деца убийци“. Цяла България – безизразна, безмозъчна, насмукана, надрусана, психясала – се е втренчила, хипнотизирана от това адско зрелище. Деца, омазани с кръв!

Очевидно, това е краят – когато най-чистите, най-невинните по презумпция, започнат да сеят смърт и ужас… Ако сте забравили, да върнем лентата назад:

В Пловдив две 14-годишни момичета удушават своята приятелка - просто ей така, от завист…

В Стара Загора четирима ученици (две момчета и две момичета) садистично убиват и ограбват 88-годишен старец…

В Перник 16-годишно момче убива хладнокръвно и разфасова с касапска прецизност своя приятел...

В Благоевград абитуриент-каратист коли с кухненски нож своя брат близнак и майка си...

В Казанлък ученик убива баща си и скрива трупа в бидон с кисело зеле…

В Карнобат 17-годишен изнасилва леля си, след това прерязва гърлата на жертвата и на 9-годишната си братовчедка…

ЗАЩО?!

Какво се случва с децата ни?

Нахранихме ги, облякохме ги, обичахме ги… а те се превърнаха в чудовища… Къде сбъркахме?

Улисани в щурата житейска въртележка между завода, офиса, смартфона, улицата, автомобила, мола, телевизора, се оказва, че сме пропуснали най-важното – забравили сме, че нашите отрочета имат души. Че те не са бройлери, които имат нужда да бъдат просто нахранени и стоплени. Че те са човеци – създадени от Бога по Негов образ и подобие – и надарени с безсмъртна разумна душа. Която също има нужда от грижи, от възпитание, и най-вече от общение със своя създател –  Бога. Безспорна истина е, че с какъвто общуваш, такъв и ставаш. Повече от половин век ние сяхме ветрове - ветровете на атеизма, на войнстващото безбожие. Изгонихме Бога от българското училище, а с това и възможността децата ни да чуят извечните Божии заповеди: „Не убивай“, „Не кради!“, „Не лъжесвидетелствай!“, „Не прелюбодействай!“, „Обичай Бога и ближния като себе си!“... Лишихме децата си от възможността да станат богоподобни. Но във вселената празно място няма – затова в сърцата и душите на нашите отрочета се настаниха Божиите врагове. Демоните! По най-различни пътища – чрез „улицата“, чрез социалните мрежи, чрез чалга-културата, чрез тоновете книги с окултизъм, чрез телевизията, където всеки филм изобилства с блудство, насилие, извращения или кръвопролития…  И така децата ни бавно и полека се превръщат в демоноподобни.

Които проституират, изнасилват, колят, душат или транжират ближния си…

Днес, за съжаление, границата между добро и зло е размита до крайност. Злото за ограбения е добро за крадеца, лошото за една партия пък се оказва добро за друга политическа сила… А всъщност меродавните критерии за това що е добро и зло са едни и са изразени в християнските ценности. И те са най-важното, първото познание, на което трябва да бъдат научени децата ни още когато научават колко прави 2 и 2.

Преди 28 години държавният капитализъм /известен и като развит социализъм/ си тръгна от Народна Република България. Сам… По-точно – направи се, че си тръгва, но веднага се върна през задната врата, неузнаваем, нагизден с различни камуфлажи. Дегизиран като бизнесмен, като мутра, като политик, като свободен синдикалист, като опозиционер, като всичко и като нищо… Духът на комунизма продължи да живее в сянката на непокътнатите тоталитарни паметници – на Съветската армия – освободителка, на Георги Димитров, на Фридрих Енгелс. Продължи да се мултиплицира и да управлява България под формата на болшевишки, реформистки, монархистки и ционистки партии. И знаете ли кое бе общото при всички тези уж различни и дори протипоположни формации? Освен неистовия стремеж към Властта, всички те се изприщваха с алергичен обрив само при споменаването на Христос! Затова през всичките тези почти 3 десетилетия нито една партия, нито едно правителство не събра кураж да върне Вероучението в училище, да реабилитира „Религия“-та като редовен учебен предмет.

Разбира се, бяха предприети някакви палиативни действия,

от кумова срама пред демократичния свят, към който България поне на думи се стремеше.  

За тези години бе създадена специална комисия, занимаваща се с въвеждането на предмета „Религия“ в учебната програма. Тя свърши само това - бяха отпечатани учебници, а Религията стана свободно избираем, а после и задължително избираем предмет. Всъщност, тя попадна в предварително пресметнатата клопка на един нашенски "Параграф 22", който гласи: "За да изучават религия, децата трябва да имат съгласието на своите родители." Естествено, Вероучението остана последна грижа за майките и татковците, възпитани в духа на "научния атеизъм" и загрижени за всекидневното материално оцеляване на семействата си. Така в 80-хилядната Казанлъшка община, например,  в момента няма нито една паралелка по Религия. Всъщност, имаше една, в която се изучава ислям; а най-безумният парадокс е, че селският ходжа учи на мохамеданство и две българчета. Естествено, със съгласието на родителите им, "за да не се делят от съучениците си"!

Въпреки, че

Духът на комунизма продължава да хазяйничи в България,

всеки един от нас е длъжен да направи своя избор. Дали е с Бога, или е против Него?! Краят на богоборците е ясен отдавна – спомнете си Божия глас от небето към все още необърналия се апостол Павел: „Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен“.

Ако сте избрали Бога и искате да работите на Неговата нива, има начини. Въпреки нежеланието на партийки и правителства, въпреки бездействието на парламент и министерства. Бургаският кмет Д. Николов е пример как нещата могат да се случат и при сегашното мижаво законодателство. Когато има добра воля. Община Бургас финансира 3 преподавателски бройки по предмета „Религия“ към Общинския детски комплекс. А тези учители сформират групи от желаещи деца и им преподават в общинските училища. По този начин хиляди бургаски деца изучават основите на християнския морал, който е основа и на обществения морал на българина. И така израстват като стойностни, достойни личности. Които са наясно с опасностите от страна на непочтеността, сектите, наркотиците, престъпността, самоубийствата…

И които няма да пуснат демоните в душите и сърцата си.