Гласът на България

Истинското покаяние включва връщане на ограбеното и отказ от културата на омразата

Иван НИКОЛОВ

След срещата на служебния премиер на Р България Огнян Герджиков и вицепремиера на Р Сърбия Ивица Дачич, която се проведе по покана на Сдружение ГЛАС и провеждането на 24. Великденски фестивал на 13. април т.г. в Босилеград, в сръбските и българските медии се появи информация, че по инициатива на председателя на Националния съвет на българското национално малцинство и кмет на Босилеград Владимир Захариев,

на 1. юни 2018 година в присъствието на най-високи държавни представители на Р България и Р Сърбия  в Босилеград щял да се проведе акт на „историческо помирение“ между българския и сръбския народ, а най-високите държавни представители щели да открият паметник и да отдадат почит на всички жертви, без оглед на тяхната национална принадлежност. Владимир Захариев в този нескопосан текст даже се самобяви за „координатор на инициативата“, която била изпратена на „съгласуване в парламентите на Сърбия и България“!

Всъщност, това изказване бе направено след като Владимир Захариев безцеремонно се натресе за домакин, наруши протокола на срещата и си позволи, с ръка в джоба да прави изявления  пред журналистите, докато двамата държавници полагаха цветя пред паметника на Левски.

Изненадва бързината (или прибързаността), с която Националният съвет на БНМ, г-н Захариев и неговите „сътрудници“ се опитват да копират идеите на КИЦ-а, на ДСБ и на другите български организации в Сърбия за цялостно преосмисляне на следвоенното наследство. Това показва, че те в стремежа да си присвоят някоя свежа идея – старателно следят всичко което ние говорим, пишем и правим. В което, по принцип, няма нищо лошо. Но щом вече са си харесали нашата концепция, ние ги призоваваме да продължават внимателно да я изучават и ефективно да прилагат това, което ние вече две десетилетия генерираме като култура и стратегия на малцинството.

За да се случи „историческото помирение“ няма нужда от абстрактни паметници с идеологически послания. Нека просто смирено да отдадем почит на жертвите на войните като първа стъпка към преосмисляне на историята, към помирение между българи и сърби, към развитието на добросъседските отношения между двете съседни държави и членството на Сърбия в ЕС.

И не на последно място, нека да не забравяме какво учи общото ни Православно християнско учение. Ето един пример на истинско покаяние и помирение с Бога:  „А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.“ Лука, 171; 8-18

Искрено се надявам, че сръбските църковни иерарси като ревностни и загрижени християни в пост и молитви ще четат и тълкуват Евангелие от Лука поне отсега до 2019 година, когато ще отбелязваме 100-годишнината от подписването на Ньойския договор.

Дотогава намираме за изключително важно да предупредим за следното:

Опитите да се измести отбелязването на 100-годишнината от Босилеградския погром и откриването на паметна плоча на 32-мата невинно избити граждани от четниците на Коста Печанац през 1917 г. от 15. май на 1. юни и откриване на някакъв абстрактен паметник на „историческо помирение“, по същество е плъзгане по друга плоскост и подменяне на смисъла на отбелязване на паметта и отдаване на почит на жертвите, преосмисляне на трагичните исторически събития и стартиране на мъчителния процес за национално помирение между българи и сърби.

Паметниците са израз на духовната култура. Не е нужно да повдигаме нови монументални паметници с идеологически послания за „историческо помирение“. Защото има достатъчно паметници, които почиват върху костите на невинно загинали българи и сърби.

В този смисъл костницата на Нешков връх край Цариброд, в която се съхраняват костите на български и сръбски войници от братоубийствената Сръбско-българска война от 1885 г., спокойно може да изиграе ролята, която гробището във Вердюн изигра за националното помирение между германци и французи с паметното ръкостискане между президента Франсоа Митеран и канцлера Хелмут Кол. После предстои да открием къде са погребани костите на ония 442 двама български и 526 сръбски войници и офицери загинали в бойните действия в Босилеградско от 28 юни до 18 юли 1913 г., да им издигнем паметен знак, да им отдадем почит и да направим всичко, което е по силите ни никога повече да не се повторят трагичните исторически събития. Това е наш дълг към жертвите и към бъдещите поколения. Чак тогава страниците на историята могат да бъдат затворени и градивно и творчески да се пристъпи към проблемите на настоящето и бъдещето.

Помирението е свързано с поемане на вина и отговорност, дълбоко преосмисляне на историята, осъзнаване на грешките от миналото, покаяние и прошка в името на бъдещето, мира и спокойствието. Европейският опит показва, че затова са необходими държавници и личности от друга величина и с друг тип политическо мислене, а не дребни хитреци и ловци на евтини политически ползи, които се опитват да изплуват на гребена на вълната.

Всеки има право на преосмисляне на грешките.

В този смисъл ние призоваваме да се преосмислят изказванията и постъпките към хората, които години наред със собствени сили се опитват да опазят паметниците на жертвите от войните. И ако трябва да се извинят. Примерно, за заканите които г-н Захариев отправи от трибуната на Общинското събрание срещу добросъвестните граждани, които още преди десетина години започнаха да възстановяват българските паметници. Да прекратят досъдебните и съдебните производства срещу тях. Да се даде разрешение да се възстановят, а там където няма, да се сложат нови паметни знаци на конкретни жертви на войните. Да се премахнат всички фалшиви идеологически символи, които възпроизвеждат национална омраза и възпитават антибългарски чувства сред младите поколения. Символите на омразата да се подменят със символи на приятелство между двата народа – в Сурдулица, Прокупле, Враня  и други градове. Да се организират редица съвместни научни конференции, в които да се обсъждат въпросите за преодоляване на историческото наследство и натрупаната омраза, разпространявана от институции, организации, журналисти и отделни личности срещу България, за да може  и сръбската общественост сред младите да възпита реалистична и положителна нагласа към българите, поне дотолкова доколкото такава има в България спрямо сърбите. Да се постави началото на постоянна работна група между двете правителства за решаването на натрупаните трудности в социално-икономическия и културен живот на българите в Западните покрайнини.

Недопустимо е да се политизира паметта на жертвите. Недопустимо е да има две административни процедури за поставяне на паметни знаци в Босилеград - една, за паметните знаци на „Освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, и друга, много по-трудна, за паметните знаци на невинните граждани, избити на 15. май 1917 от четата на Коста Печанац.

Самият факт, че инициативата за „историческото помирение“, която – забележете - е написана на сръбски език и излиза от адрес: „ул. Георги Димитров № 82“, показва, че нейният автор живее с възгледите от миналото. А те нямат нищо общо нито с нашите концепции, които той доста неумело се опитва да копира, нито с диалога между двете държави, нито с европейските стремежи на младите в Сърбия. Защото, ако искаше да се разграничи от миналото, нямаше нужда гръмко да издига лозунги за „историческо споразумение“ между българи и сърби. Просто щеше да смени имената на двете централни улици в Босилеград, тези на Георги Димитров и Йосип Броз Тито – две меко казано спорни личности, оставили кървави следи в снагата на българската нация. Щеше да осъди и прекрати срамното честване на „освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“. Щеше да помогне да възстановим паметниците на петимата български офицери. Щеше да издигне паметник на жертвите на Коста Печанац. И смирено да запали една свещ за паметта им. И след това, нещата лека-полека, щяха да си дойдат на мястото…

--------------------------------------------------------

1917 година, м. май; Босилеград след нападението на четата на К. Печанац