
Национална стратегия за развитие на научните изследвания предвижда това да стане до 2030
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Правителството одобри актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2030 г. и предлага на Народното събрание да я приеме. Проектът е подготвен от Министерството на образованието и науката съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища. Стратегията предвижда държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно до 2022 г. – до 0,7% от БВП, а през 2025 г. да достигне 1 процент. Идеята е нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране, което да се увеличи до 1,5% през 2020 г. и 2% от БВП през 2025 г.
Анализът на сегашното състояние в областта на научните изследвания в страната показва устойчиво изоставане на България в научното развитие, което води до изоставане в областта на иновациите и високотехнологичната индустрия, а оттам – и в приходите и качеството на живот. Според най-значимата научна база данни – Web of Science (WoS), през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016 г. страната ни заема 59 място след страни като Виетнам, Алжир и Нигерия.
Основната цел на обновената стратегия е България да стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, както и да се възстанови международният научен авторитет на страната.
Документът предвижда три етапа на развитие. До 2022 г. българската наука трябва да се модернизира. До 2026 г. системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. До 2030 г. научните изследвания в България трябва да достигнат световно ниво.
Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към МОН, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд „Научни изследвания“. Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. Тя ще взаимодейства с Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и със специализирани дирекции за наука и иновации в други министерства.
С помощта на новата структура висшите училища и научните организации ще създадат критерии за атестиране на своите учени. Онези, които получат повече от една незадоволителна оценка, няма да може да заемат академична длъжност. Атестирането на учените ще влияе и върху формирането на заплатите им.
Обновената стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.
Стимулирането на развитието на авангардни научни изследвания и на нови технологии ще бъде фактор за задържането на млади таланти в България, за засилване на интеграцията на българската наука в обществото, за издигане на международния авторитет на страната в областта на науката и като краен резултат – постигане на икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот.
