Гласът на България

Как една картечница пропътува 1600 км от Сърбия, през България, Турция и Саудитска Арабия до бойното поле

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Снимката на млад бунтовник, обут с високи баскетболни кецове, протрити джинси и пуловер, на който пише LIFE, се появи в интернет-пространството през февруари 2016 година.

Подробност е, че на снимката младежът позира с най-новото си оръжие – тежка картечница с триножник. Оръжието  току-що е получено от неговия батальон, който се бие срещу войските на президента Башар ал-Асад в Алепо, Северна Сирия.

В рамките на няколко седмици след публикацията  във Facebook, подобни снимки и видеоклипове с идентични оръжия започнаха да се появяват и в Twitter и YouTube, качени от други бунтовници по сирийски бойни полета - често в оригиналните им опаковки и с ръководства за употреба.

Бойците нарекли картечницата  "душка" – тъй като копира сходна съветска система, известна като DShK. "Беше лека и ефективна и това беше най-модерното оръжие, което някога сме получавали", споделя един от бунтовниците по-късно.

Но отличното състояние на оръжието скоро привлече вниманието на онлайн оръжейните анализатори. Те идентифицираха картечницата като М02 Койот - оръжие, произведено на около 1600 километра в държавните заводи "Застава" в Крагуевац, Сърбия.

По какъв маршрут сръбските оръжия

стигнаха до бунтовниците в Сирия?

Репортери за Балканската мрежа за разследване (BIRN) и Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) загубиха цяла година, за да проследят пътя на „Койот“-а. Това, което откриха, беше готовността на сръбското правителство да си затвори очите за системното, незаконно отклоняване на сръбските оръжия от договорената крайна цел - Саудитска Арабия - към групировки от бойни полета в Сирия.

Те откриха, че мощните оръжия са били продадени на фирмата Български индустриален инженеринг и мениджмънт (BIEM), базиран в София оръжеен брокер, за износ в Саудитска Арабия през 2015 и 2016 г. Оттам оръжията вероятно са били транспортирани до Турция, а оттам попадат в Северна Сирия.

Репортерите успяха да проследят уникалния сериен номер на оръжието от сръбската фабрика, номер който бе публикуван във Facebook пост на един бунтовник. Пътят на Койота предоставя най-ясните доказателства досега за канала за оръжие на стойност от 1,2 млрд. евро, разкрит миналата година от BIRN и OCCRP – един оръжеен канал, финансиран от Саудитска Арабия, Турция, Йордания и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Обучителен лагер в Саудитска Арабия

В началото на 2016 г. около 150 войници от Свободната сирийска армия преминават границата с Турция. Те са подбрани и проверени от турски и саудитски командири, системата е изпитана и работи от години. Най-напред бъдещите бойци прекарват една седмица в Анкара за медицински прегледи и получаване на документи за самоличност. Оттам са натоварени на военен самолет – руски „Ил“, по думите на един войник - който ги отвежда в Саудитска Арабия.

От летището те са откарани с автобуси в саудитската пустиня. Базата е "добре подредена" и охранявана от членове на саудитската войска, свидетелства един от сирийските бойци, които са се обучавали в тренировъчния лагер и който се съгласи да говори пред репортери на BIRN и OCCRP.  "Имаше много съоръжения за обучение и други неща", казва той.

На войниците им е казано да не използват мобилните си телефони.

"Имаше много различни инструктори - от Великобритания, САЩ, Ливан, Саудитска Арабия. ... Имаше и американски служители на разузнаването. Те са много опитни и повечето от тях са се сражавали в Ирак ", разказва сирийският боец.

Койотът пристига:

Боец на ССA разказва как сръбски картечници

са били доставени в Сирия

Бойците прекарват три седмици военно обучение в Саудитска Арабия. В този тренировъчен лагер те за първи път виждат и сръбския „койот“.

"Видях картечницата в Саудитска Арабия, там американците я използваха за обучение", казва войникът.

След обучението новобранците се завръщат в Турция и после са изпратени на бойното поле.

"Картечницата ми пристигна от Турция, след като обучението приключи", твърди бунтовникът. Той обяснява, че всичките им оръжия са преминали през Командния център на военната операция в Турция, един от няколкото такива центрове, създадени в Персийския залив, Турция и Йордания и управлявани от арабски, турски и западни разузнавателни служби. Те се използват като логистични и обучителни бази.

"Не знам точно колко картечници имаше там, но пристигнаха няколко бройки и моята група получи една… - добавя той. - Беше в сандък, разглобена на части, ние я сглобихме. Беше нова, имаше дори каталог.“

Новото оръжие скоро влезе в употреба от бойците в тяхната война срещу президента Асад.

Сделката и магнатът

През юли  2016 г. репортери на BIRN и OCCRP поискаха от министерството на отбраната на Сърбия обяснение за новите картечници, които се появиха на бойни полета в Сирия. Говорител на министерството даде писмено изявление, в което се казва, че заводите „Застава“ са продали "бройки" от „Койот“ на българския оръжеен брокер BIEM за износ в Саудитска Арабия, а не на Сирия през 2015 и 2016 г.

На 5. април 2016 г. Twitter потребител @ bm27_uragan, който следи разпространението на оръжия в сирийския конфликт, публикува снимката на сръбската тежка картечница в Латакия, Сирия. През септември BIRN и OCCRP изпратиха снимки на „койот“ използван в Сирия, заедно със серийния номер на конкретно оръжие, до сръбското Министерство на отбраната. Първоначално министерството заяви, че не може да проследи оръжието. След няколко последващи имейла и обаждания, негов говорител каза, че „койот“ с този сериен номер е бил продаден на BIEM през 2015 г.

През 2015 г. BIEM прави огромна поръчка на държавните сръбски заводи "Застава Армс", които произвеждат своя собствена версия на руския AK-47, както и тежката картечница "Койот". Докато подробностите по договора остават поверителни, фрагменти от официална информация, включително сметките на „Застава“ за 2015 г., показват, че BIEM е платила 2,75 млн. евро за 205 бр. „койоти“. Експерти твърдят, че сумата съответства на типичната цена за такова оръжие - около € 12 000 ($ 13 000) на парче.

Мажоритарен собственик на оръжейния брокер БИЕМ е българският бизнесмен Петър Манджуков, на 74 г., който е дългогодишен търговец на оръжие, медиен магнат и бивш агент на Държавната сигурност - тайните служби от комунистическата епоха. Манджуков е един от най-известните магнати в България, с финансови интереси в строителството, медиите и производството на вино. До 2015 г. той е съсобственик на най-големия футболен клуб в страната - ЦСКА София. Неговата компания BIEM, е свързана и с други спорни сделки с оръжие.

А говорител на BIEM заяви в писмена декларация: "Ние стриктно следваме националното и международното законодателство… Вие правите връзки и вадите заключения въз основа на собствените си предположения и очаквате обяснения, които не са нито наше право, нито наше задължение [да дадем]".

Износният лиценз на BIEM за сделката "Койот" е предоставен от сръбското министерство на търговията въз основа на юридически документ, наречен "сертификат за краен потребител", който гарантира, че оръжията ще бъдат използвани от купувача, в случая - силите за сигурност на Саудитска Арабия.

Един боец ​​от ССA поиска от света

помощ за прекратяване на войната

Въпреки че всеки реекспорт на оборудването изисква одобрението на Сърбия, „койотите“, засечени в Сирия, изглежда са били незаконно отклонени в Сирия от саудитците.

Това може да не е изненада за сръбските служители, отговорни за издаването на оръжейни лицензи. Саудитските въоръжени сили не използват такива оръжия сами, разчитайки на по-модерни и сложни западни оръжия. Освен това, Саудитска Арабия има практика да отклонява оръжия за сирийските бунтовници.

От Сърбия се изисква да спре да изнася оръжия, които вероятно ще бъдат отклонени, по-специално във военни зони и към недържавни групировки, обвинени във военни престъпления. Това се регламентира от редица документи: първо – от сръбския закон за трафик на оръжие; от Договора за търговия с оръжие, подкрепен от ООН; от общата позиция на Европейския съюз относно търговията с оръжие, с която Сърбия се съобразява с надеждата да се присъедини към блока.

И през 2013 г. това е точно така. Според поверителни документи от сръбското министерство на отбраната и протоколи от поредица от междуведомствени срещи през тази година сръбските власти са блокирали лиценз за износ на оръжие за Саудитска Арабия, поради опасения, че те могат да бъдат предадени нелегално на сирийски бойци.

Но през 2015 г. Сърбия смени поведението си и одобри споразумението за "Койот", заедно с износа на други оръжия и боеприпаси за Саудитска Арабия на обща стойност 135 млн. евро (близо 150 млн. долара).

Сръбското министерство на отбраната, едно от министерствата, консултирани в рамките на лицензионния процес, заяви пред BIRN и OCCRP в писмена декларация, че лицензите за износ са одобрени, тъй като те ще имат "положително въздействие" върху сръбската отбранителна промишленост.

Един високопоставен сръбски служител, който поиска името му да не се използва поради страх от репресии, заяви пред BIRN и OCCRP, че е известно, че оръжията се отклоняват от Саудитска Арабия до сирийските бойци, които "смучат всичко, което могат да получат“.

"Нашите оръжия им прилягат перфектно, защото... те са със стар и прост съветски дизайн… - добави той. - Можеш да хванеш някого от улицата и да го научиш да стреля в рамките на няколко дни.“

Но Сърбия не е единствената държава, която е нарушила международните закони. Българите, саудитците, турското разузнаване и ЦРУ - всички ключови играчи в обучението на сирийските бунтовници и доставката на оръжие за тях, изглежда също са си затворили очите, след като от крайния потребител - саудитските сили за сигурност – оръжията се озовават от Персийския залив в Сирия.

В крайна сметка, българските, саудитските и турските власти не отговориха на журналистическите молби за обяснение, а ЦРУ заяви, че няма да коментира.

Война без победители

Сирийската война помогна на Сърбия нейният оръжеен бизнес да процъфтява. Оръжейните заводи, които работят с пълно натоварване на мощностите, са добавили допълнителни смени или са спрели да приемат нови поръчки, за да се справят с голямото търсене. През 2015 г. заводите "Застава", реализираха ръст на продажбите с 34% спрямо предходната година до 35,7 млн. евро. Заводът „Крушик“, друг държавен производител на ракети и боеприпаси, отбеляза 73% ръст на продажбите до 26,4 милиона евро за същия период от време.

"Аз обожавам, когато изнасяме оръжие, защото това е чист приток на чуждестранна валута", заяви пред репортери август миналата година министър-председателят на Сърбия - Александър Вучич.

Но не всички са щастливи. На хиляди километри от Балканите, в Сирия десетки човешки същества се разделят с живота си всеки ден.

И бойците от Свободната сирийска армия също не крият, че вече са уморени и вече биха искали да видят края на конфликта.

„Колко дълго ще продължим да се бием? - питат те. - Нашите деца не са ходили на училище вече шест години. Нищо не остана...“

------------------------------------------

Едно разследване на Иван Ангеловски, Елена Чосич, Лорънс Марзук и Мария Черешева