Гласът на България

Петър МАРЧЕВ

Този текст е за онези хора, които побързаха да закачат във ФБ профила си думичките „Je suis Charlie”. Разбира се, в един мирен град като Париж толкова много кръв шокира. И опъва една от най-благородните струни в човешката душа – тази на съчувствието, на състраданието. Отделно, като журналист аз винаги се чувствам уязвен, когато на словото се отвръща с ножове и куршуми. Това – на пръв прочит...

Вторият прочит на кървавата вакханалия в Париж за мен идва, когато научавам с какво са се занимавали т.нар. „колеги” от „Шарли ебдо” – с професионално богохулство. Да, категоричен съм, че в случая „Charlie” не става дума за т. нар. „свобода на словото”, а за богохулство от най-просташки и примитивен вид. И не прави чест на това общество, което е допуснало съществуването на подобно „хумористично” списание. Не само Западът – и ние, техните морални епигони от Източна Европа, сме на път да забравим за съществуването на Бога, твореца на Вселената. Но Той ни напомня, че Бог поруган не бива. Макар и по такъв шокиращ начин...

Вчера в Париж 3,7 млн. французи протестираха, закичени с „Je suis Charlie”. Сред тях бяха и много от лидерите на т. нар. Демократичен свят, включително и нашият Премиер. Искам да ги попитам, всички тях: „Казвайки „Аз съм Шарли”, и вие ли приемате да сте богохулници?”

Аз съм християнин и не приемам насилието, под каквато и да е форма и оправдание. Но още повече не мога да приема хулите срещу Светата Троица. Затова заявявам: Je ne suis pas Charlie!