Гласът на България

Историкът Янко Гочев пред „Гласът на България”

ГБ

Чел ли е някой трилогията със заглавие „Руската империя срещу България”? Така и предположих, самият аз до оня ден не бях чувал за нея – макар че книгата е издадена преди цели 9 години! Но, за да не се вкарваме на всяка цена в теорията на конспирациите, разговаряме с нейния автор Янко Гочев. Той е роден през 1973 година в град Първомай, завършил е "история и география" и "право".

Сега е адвокат на свободна практика. Автор е на още една книга, която е посветена на Косовската операция на Българската армия през 1915 г., когато българите разбиват 200-хилядната сръбска армия.

„Руската империя враг на България” - подобно твърдение звучи стряскащо за традиционно русофилското световъзприятие на масовия българин... Вие кога и как за пръв път попаднахте на документи, които потвърждават горната теза, г-н Гочев?

- Документи съм събирал с години, и то от всички възможни и достъпни източници - архиви централни и регионални и библиотеки - основно в София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. Ползвал съм и руските сборници „Окупационният фонд”, издаден през 1892 и преиздаден през 1991 година в Русе, както и „Авантюрите на руския царизъм”. Ровил съм се, разбира се, и в много стари вестници. Боравейки с толкова документи, аз установих, че отразените в тях факти за руската политика не са обяснени, игнорират се или се отричат – типично поведение на русофилите, които когато нещо от българската история не им изнася, го отричат, манипулират и фалшифицират... Липсата на наше тълкувание се замества с руски прочит на българската история, който и до днес доминира. Затова българската историческа наука е казионна, обслужваща една партия – бившата БКП и нейните кадри и производни и разбира се – Русия. Стряскащо твърдение няма, има факти, които русофилите са крили и не обясняват.

„Дружбата ни със СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество...” Възможно ли след тази епоха на безпаметна любов към всичко руско-съветско в българските книгохраницища и музеи да са останали запазени документи за имперско-господарското отношение на Русия към България?

-  „Дружбата...” е мит, пропагандна теза на един национален предател, съветски агент и българомразец - Георги Михайлович Димитров. Така че няма какво да се коментира това. ''Не може да има дружба между вълка и агнето'' - правилно отбелязва Захарий Стоянов. Да, останали са документи, но няма кой да ги издири, анализира и обясни. Е, има и унищожени - като например част от архива на Димитър Благоев - Дядото, който бил антируски натроен, и то силно. Тъкмо поради това някои негови публикации са били унищожени в 80-те години на ХІХ век, още при правителството на П. Каравелов след намесата на руския дипломатически агент Кояндер. А жената на Благоев е била уволнена като учителка, пак след същата намеса. Това е един пример, който русофилите и комунистите не обясняват...

Митрополит Методий Кусев /бидейки първоначално голям русофил/ сякаш пръв формулира навремето /през 1914/ година зловещия заговор, организиран от Руската империя против българските интереси и разгрома на България през Втората балканска война. Какъв е Вашият коментар за тези събития?

-  Дядо Методий е един велик българин. Той е усетил какво се готви на България още по-рано; в едно негово незапазено писмо-предупреждение до цар Фердинанд от 19.02.1913 г. владиката предвижда, че ако България върви по пътя, начертан от русофилите, ще бъде ампутирана, което и става. За съжаление, предупреждението му не изиграва ролята си, защото и Фердинанд е в заговора на русофилите. За което по-късно дълбоко е съжалявал... но няма кой да изкупи грешките му. Цената я плащат българите, целият народ. Иначе пророчеството на Методий Кусев се сбъдва по отношение на Руската империя. Той разбива големия мит, наложен като щампа в българската и руската историография за някаква измяна на България към Русия в 1913 и 1915 г. Измяна има, но с обратен знак - на Русия към България!

Кои са най-разтърсващите документи и факти, на които попаднахте по време на работата си над този тритомник?

-  Трудно мога да ги градирам, защото са много. Разтърсващо е укриването им и необяснението им. Примерно, докладът на българския консул в Македония А. Шопов от 1897 г. за това как тамошните българи са странели от руските дипломати, защото са знаели, че те са българофоби и то на практика, не само на думи.

За беда, враждебната политика от времето на Руската империя за отслабване на България за сметка на усилването на Сърбия и Гърция е актуална и днес. В руските университети се изучава т.нар. "македонски" език. Русия поощрява и днес македонистите в БЮРМ и заедно със Сърбия и Гърция саботират приемането на Македония в ЕС. Целта е ясна – Р Македония да остане в орбитата на руските галеници от Белград... Какво може да направи София, за да търси промяна на руската политика по този въпрос?

-  Какво може да направи България? Да се откаже от русофилството, което е неписаната държавна доктрина, за съжаление. И което личи от факта, че всички така наречени БГ-политици се снишават, когато трябва да защитават българските интереси и не смеят и дума да обелят по въпроса за антибългарската политика на Русия. Нашата политика първо трябва да се освободи от руската орбита. После историците да си свършат работата и най-после да разкрият истината за руската политика в миналото и днес. И на тази основа България да се опита да промени нещо в своя полза, като бъде изключително активна по македонския въпрос - нещо, в което никой не би я обвинил.

Трябва ли нашите държавници да търсят преговори с Москва по темата „Македония”?

-  Преговори, според мен, трябва да се водят като се използва признанието на Борис Елцин през 1992 г., който при посещението си у нас каза, че България по-добре от Русия разбира темата Македония. Апропо, тогава признаването на Македония от Русия и Елцин е станало след възприемане на българските аргументи. И за пръв път за сметка на Гърция, която въведе ембаргото спрямо младата вардарска република през 1992 - 1994 година. Тогава Нефтохимът в Бургас спаси Македония. Признаха го самите ''македонци''...