Гласът на България

Постигайки контрол в небето, ВСУ могат да приключат с орките за няколко месеца

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Урра! Готвачът Пригожин рапортува /за пореден път/ пред батковците-хулигани в Кремъл, че задачата е изпълнена. Сиреч – Бахмут е превзет. Дали е точно така, предстои да узнаем. У нас математически колектив, начело с проф. М. Константинов успя да изчисли, че с тези темпове на настъпление рашистите ще стигнат до киевския майдан през януари 2128 година. Ако не им мине евентуално черна котка път

/пу-пу!, чукай на дърво!/…

Но да завършим темата за Бахмут – дали пък няма да се окаже, че руските тюремчики, които не превзеха, а изпепелиха Бахмут, няма да се окажат обкръжени в един момент?! Какво ще се случва оттук-нататък на фронта – нека чуем Иво Инджев…

Мечката се оказа рашистки койот, западният питон бавно го поглъща

Иво ИНДЖЕВ

Седмицата приключи с една изключително важна новина, с която започва нова ера в противопоставянето на рашистката агресивност. Западните съюзници преодоляха досегашното си нежелание да изпратят на украинците бойни самолети. САЩ вече нямат възражения съюзници да предоставят на Киев американски Ф-16, готовност за което имат 5 европейски натовски държави, 3 от които членуват и в ЕС.

Киев иска на този етап най-много 36. Възможностите на “коалицията Ф-16”, в която влизат Великобритания, Нидерландия, Белгия, Дания и Норвегия, са много по-големи. Могат без проблем да изпратят 125 американски изтребителя в момента, когато Украйна приключи с обучението на пилоти и ги поиска. А този момент, по многобройни западни източници, вече е съкратен от година-две за обучение, на рекордните 4 месеца за доказалите са като изключително схватливи в овладяването на западните оръжия украински военни.

По мое скромно предчувствие, няма да е голяма изненада, ако се окаже военна хитрост дори и този супер кратък срок, а украинските пилоти вече да са преминали тайно съответните курсове и да изненадат окупаторите с внезапно формирано въздушно превъзходство, което да е истинската причина за отлагането на дългоочакваната украинска голяма контраофанзива.

В рамките на черния хумор има нещо забавно в рашистката реакция на тази фатална за Московията промяна в съотношението на силите. Реакцията на кремълския говорител Песков да заплаши с “колосални последици” само издава факта, че Ф-16 ужасно плашат Путлер. При това става дума за далеч, далеч не най-съвършените западни въздушни оръжия.

Отгоре на всичко това “сплашване” вече сме го чували още миналото лято и във връзка с първите доставки на американски ракети с прецизно мерене HIMARS, както и по повод формирането на “танковата коалиция” от тази пролет, когато кървавият смешник Кадиров, качен за снимка в съветски танк 72 ( с каквито главно разполагаше и Украйна) се заканваше да громи американски танкове Abrams лично като “консервни кутийки”.

Друг издайник на истинското състояние на смутената руzка душа е Александър Дугин. Може и да няма голямо влияние върху Путлер като идеолог (един от идеолозите) на днешния яростен рашизъм, но без съмнение той е сред говорителите на това явление, чийто глас се чува по света. И какво дочувам в неговите приказки тези дни?

Зове за “няколко победи”, с които Русия да постигне… прелом. Трябвало и други руски патриоти да се покрият със слава, като Пригожин, който всъщност се покри с позор пред целия свят с военните престъпления на своите наемници. Като и с факта, че изпрати хиляди затворници да мрат за “честта на Русия” като пушечно месо - нещо небивало не само в историята на войнолюбивата държава, но и в световните анали. Превърна наркотрафиканти, убийци и изнасилвачи в “герои” (награждават ги с ордени за проявено геройство, наистина!) по свой образ и подобие в най-буквалния смисъл, тъй като самият той е бивш затворник с криминално досие.

Трябва да се припомня периодично за какво призоваваха Дугин и подобията му преди и в началото на рашисткото нахлуване в Украйна. Искаха тя да бъде смазана. “Киев за три дни”! “Денацификация”! “Демилитаризация”! “Наркоманът Зеленски да бъде незабавно свален“! И прочее несбъднати мечти се огласяваха фалцетно от великорашистките дегенерати.

Днес се молят за прелом. Признават, че не са постигнали никоя от целите си. Обвиняват за това на първо място украинците, превърнати от тях във врагове, които отказаха да изпълнят отредената им роля на малодушни “малоруси”. Оплакват се от тях, че са намразили всичко руско ей така, ирационално, поради което руските хора не трябва да чакат пощада. Полевите командири се опитват да мотивират пушечното си месо да се бие като плашат подчинените си, че попадналите в украински плен ще бъдат дамгосвани с нажежено желязо с пречупени кръстове, ще ги кормят и дори, че ще бъдат… изядени от укроканибалите. Отчаяна работа, наистина…

Пропагандистите сред рашистите подхванаха оправдателния рефрен, че русийката (расиюшка), една такава оказала се малка и обкръжена отвсякъде спрямо големия кръвожаден Запад, необяснимо защо (само за тях) мразена държава, се бие всъщност с НАТО и с украинската, най-добрата натовска армия в Европа. Най-голямата им надежда за “прелом” взе да се възлага на друга мечта: Западът да се умори да подкрепя Украйна. Лелеяното му разцепление не само не се състоя, но се случи обратното - обедини се както никога досега пред лицето на явното рашистко зло.

Какви ли не идиотизми лансираха като сценарий за страданието на Запада. Видя се, че НАТО не само не се разцепи, но и удължи с около 1300 км границата си с раzия след присъединяването на Финландия към алианса - нещо немислимо за неутралната държава преди путлеристката агресия срещу Украйна. Въпрос на (малко) време е да бъде преодоляно турското вето и Швеция, друга емблема на неутралитета доскоро да повтори финландския ход.

Самата Украйна все повече се превръща де факто в натовска военна сила. Генералният секретар на организацията Столтенберг декларира миналата седмица, че страната върви с бързи крачки към пълна съвместимост с натовските бойни стандарти. Не друг, а бившият американски държавен секретар Кисинджър, който скандализира Киев и съюзниците му с призив Украйна да отстъпи територии на Путлер, за да има мир, пак през миналата седмица призова без заобикалки Украйна да бъде приета в НАТО. Нашенските рашисти, които изпаднаха в умилителен транс от предишното настояване на Кисинджър за териториален компромис от страна на Киев, се направиха, че нищо не се е случило. Но набързо разлюбиха своя любимец.

Една след друга се провалят рашистките прокоби. Европа се предполагаше, според тях, да замръзне тази зима. Вместо това тя се запаси с газ както никога досега и лиши руzката хазна от стотици милиарди евро. Най-унизителното за газираните от този факт рашисти се оказа обстоятелството, че на помощ, както през Втората световна, дойдоха с корабите си американците. Именно България, смятана за най-пострадалата от рашисткото влияние в ЕС и НАТО, първа, заедно с “русофобска” Полша, получи забрана от Москва да внася руски газ, но неочаквано се опълчи на този бойкот. Това не можеше да бъде простено и правителството на Петков, дръзнало за една нощ да откачи страната ни от московската газова примка, беше свалено. Да се знае все пак, че такива волности на бивш сателит не могат да бъдат оставени без наказание.

Американците, точно обратното, показаха, че наистина могат всичко, когато се мобилизират, разбивайки друг голяма рашистка надежда, според която Америка всеки момент трябва да рухне. Осъществиха нов десант, пълнейки европейските терминали. В ролята на общия враг в ъгъла бе поставена Московията, заместила и по този показател аналогично нацистка Германия.

Какво им остава, след като не можаха да сломят, да прегазят, да смажат военно Украйна и да разцепят Запада? Ами стискат палци същият да се умори и да изостави Украйна сама пред лицето на ранената руска „мечка“. Защото също така им е ясно, че Китай няма си жертва прагматичния търговски интерес в отношенията със Запада с практическа подкрепа за Московията. Няма и няма да има преливане на китайска военна помощ в бездънната рашистка бъчва, пробита толкова зрелищно от украинската съпротива.

В същото време общата помощ, оказана на Украйна за тези повече от 15 месеца война, възлиза на 150 милиарда долара. Това е огромна сума за отбраняващата се държава, но е пренебрежимо малка величина спрямо БВП на Запада, превъзхождащ поне 20 пъти рашисткия. Да се надяват в Кремъл, че тя е натежала достатъчно, за да откаже враговете от продължаваща помощ за Киев, е “надежда говежда”, както казвахме като деца. Нещо повече, има всички основания да смятаме, че в икономическо отношение западните бюджети практически не са усетили разходите за военните доставки, чрез които съюзниците на Украйна се освободиха от отдавна произведени и платени от данъкоплатците оръжия, подлежащи на утилизация.

Напротив, завъртяха машината на ускореното военно производство за подмяна на старите оръжия с нови. Само примерът на пацифистката като национална доктрина днешна Германия е достатъчен. „Райнметал“, индустриалният гигант на държавата и износител номер едно в света, не само рязко ускори военната си продукция, но и се кани да пренесе нови производствени мощности в самата Украйна.

В тази отчайваща за Путлер ситуация мозъчните центрове на Запада подхранват възпаления му от мания за величие мозък с противоречиви сигнали. Най-напред гръмнаха бомбата с /уж/ изтичането на секретна информация от Пентагона за украинските военни планове. Сега пък му подхвърлят надежди за предстояща в рамките на три месеца западна умора от войната му. Изразители на такива твърдения на “авторитетни източници” станаха наистина авторитетните издания “Файненшъл таймс” и “Политико”. Колко от това е истина и до каква степен става дума за дезинформационна кампания, ще разберем скоро.

Едно обаче вече се разбра: западният питон поглъща бавно руския звяр. Ще речете - чак пък мечка да глътне?! Там е работата, че мечката, която с мечешко самочувствие се нахвърли на поредната си жертва, се натъкна на многократно по-малък по размери, но свиреп противник. Украйна се оказа росомаха, страховит хищник, от който и мечките бягат.

А Московията? Вие безпомощно. От мечка, за каквато се представяше, тя се смали до виещ койот, който от лакомия и прекалена самоувереност се е забъркал в смъртоносна за него схватка. Поглъща го бавно и неспасяемо питонът в неумолимата си хватка, стягайки обръчите при всяко (пропагандно) издишване на Песков, Дугин и прочее твари. Захапката на питона не позволява на погълнатата плячка да се отскубне от закривените навътре зъби.

Да бе мирно седяло, не би питон видяло…