Светецът четял мислите на хората и провиждал в бъдещето

НАШИЯТ КРЪСТ

Една жена, шофьорка на такси, разказва, че дълги години нямала деца. Една нощ тя сънувала, че в колата ѝ лежи бебе и плаче. И когато тя с недоумение се питала откъде е дошло това бебе, чула отговор: "От бул. Руски 3". На сутринта жената отишла да види какво има на този адрес и много се изненадала, че там е Руската църква „Св. Николай“! Когато

влязла вътре и разказала за своя странен сън на църковните служители, те я посъветвали да се помоли на гроба на Архиепископ Серафим Соболев.

Много скоро след това тя се сдобила с детенце и прославила Бога и Неговия угодник – владика Серафим, който бе канонизиран през 2016 година като свети Серафим Софийски Чудотворец!

Но нека си припомним и други чудесни събития от живота и служението на този забележителен Божий светител, просиял в нашата столица София.

Доростолският митрополит Иларион (Цонев) свидетелства, че още през онези години /30-те години на ХХ век/ жителите на София видели в архиепископ Серафим Божий угодник. „Мнозина считаха владиката за духовно прозорлив – пише митрополит Иларион. – Почитанието и синовната преданост към архиепископ Серафим беше огромна по онова време – и от руснаци, и от българи”. Прозорливостта на архиепископа изпитал върху себе си и студентът Димитър Цонев, бъдещият митрополит Иларион. „Митя ще стане монах”, уверено казал веднъж за него архиепископът.

Интересен случай бил свързан с един руски емигрант – доцент в един от руските университети. В тежките години на емиграция той не можел да напише магистърска дисертация, а следователно – и да получи място в университета. По време на изповед, този човек споделил своята мъка с архипастира. На въпроса: „Ще стана ли магистър?”, светителят отговорил: „Не тъгувай, още четири години и ще станеш”. Думите на архиепископ Серафим съвсем точно се сбъднали, и след четири години, след защита на дисертацията същият емигрант бил назначен за професор в един от университетите.

Една духовна дъщеря си спомнила как, отивайки при архипастира на изповед, си помислила: „Владиката сигурно обича руските духовни чеда повече от българите”. Тези помисли нямали и най-малкото основание и били очевидно изкушение. Разбира се, че за тази мисъл тя не се решила да му каже, но старецът, усмихвайки се, ласкаво казал: „Ах, ти, радост моя! Аз много, много обичам българските девойчета!” А след това лекичко почукал девойката по главата, като че ли да прогони глупавите ѝ мисли.

Една жена от енорията на Руската църква „Св. Николай” разказва следната история: тя току що се била омъжила за невярващ мъж и искала да го запознае с владиката, за да го приобщи към вярата. В неделя те отишли заедно в храма. Младежът застанал до входа на храма под предлог, че му е задушно. След службата архипастирът тръгнал към изхода. На младия човек не му харесало, че всички вземат благословия от архиерея. Той с раздразнение си помислил: „Владиката е обикновен човек. Защо толкова му се кланят?!” А архиереят, като се изравнил с него, разбутал тълпата, прегърнал го, леко го потупал по главата и тихо му казал: „Наистина аз съм обикновен човек. А ти обичай повече жена си и повече ѝ вярвай!”

Това направило на младежа много силно впечатление, и той оттогава променил своето отношение не само към владиката, но и към вярата.

Духовните чеда на архиепископ Серафим си спомнят, че често по време на изповед той им напомнял забравени грехове, а също така отговарял на мислените въпроси на изповядващите се. „Това е случайно – усмихвайки се, говорел архипастирът в отговор на недоумението на духовните си чеда. А когато владиката научавал, че някой се опитва да записва подобни случаи, той строго им забранявал. И все пак, до нас са стигнали доста свидетелства за проявените от него духовни дарби. Много такива случаи са описали в своите спомени духовните чеда на архиепископа – епископ Партений (Стаматов) и архимандрит Александър (Петранов).

Енориашите забелязвали и силата на молитвите на архиепископ Серафим. Архимандрит Пантелеймон си спомня, че всички, които идвали при владиката с мъката си, си отивали успокоени и окрилени. Според свидетелствата на архимандрит Пантелеймон, молитвата на архиепископ Серафим понякога връщала към живот дори и безнадеждно болни.

С духовните чеда архипастирът си кореспондирал. Понякога поради заетост той се ограничавал до определен брой писма на месец, но на всички успявал да отговори. Случвало се, в писмата си той да напомни на своите адресати за забравени от тях грехове или помисли. Епископ Партений, например, си спомнил, че веднъж възникнал у него помисъл против митрополит Филарет (Дроздов). За своя помисъл епископът веднага забравил, но скоро получил писмо от архиепископ Серафим. Между другото там се казвало: „Никога не осъждай митрополит Филарет. За това нещо Господ може строго да те накаже, защото Филарет е голям Божий угодник и свят отец”. Да припомним, че митрополит Филарет още не е бил причислен към лика на светците и за негова канонизация през годините на разорение на Руската църква даже не можело и да се мечтае.

Самият архиепископ Серафим чувствал близостта си до Бога, Неговото присъствие. „Когато умрем, тогава ще разберем колко близки са ни били Спасителят, Божията Майка и всички светци, как са снизхождали към нашите немощи и как са изпълнявали нашите молитви” – казвал архипастирът. А ето и любимата фраза на йерарха: „Господ е близо. Ако Го извикаш, Той веднага ще откликне”. Често пъти владиката съвсем искрено, може да се каже – по детски, записвал своите молби и молитви към Бога, Божията Майка и светиите, чувствайки тяхната близост.

Към йерарха за молитвена подкрепа се обръщал и Екзархът на Българската църква – митрополит Стефан, въпреки че отношенията между тях невинаги са били гладки. Важно е и това, че през 1948 г., след неговото уволнение на покой и фактически под домашен арест в Баня, Карловско, Софийският митрополит Стефан намирал утешение в кореспонденцията с архиепископ Серафим.

Духовният син на архиепископа, Иван Всеволодович Шпилер, си спомня: „Дори единствено от това, че Владиката е в близост, на човек му ставаше толкова добре, независимо от състоянието, в което е дошъл при него. Това изпитваха всички и всякога… Аз съм напълно убеден, че това е съвършено същото състояние по свойство и род, както е било при Мотовилов с преподобния Серафим Саровски. Свидетелствам и се осмелявам да твърдя, че от владиката Серафим обилно струеше Божията благодат. Усещането от благодатното присъствие на владиката у дома ми се запазваше за дълго след неговото гостуване”.

Голяма любов към архиепископа изпитвали софийските студенти, които не само посещавали неговите служби, но и ходели при него вкъщи на изповед. Едно от качествата на архипастира, по свидетелството на познаващите го хора, било това, че с всички – и с официалните лица, и с духовните чеда – той разговарял еднакво сърдечно.