Ето защо ние, християните, се уповаваме на Божия син

Ангел ИВАНОВ

Днес Христос плаче за мъртвия си приятел Лазар. Как така Христос плаче за Лазар, след като само след малко ще го възкреси?! Как така след няколко дни Христос ще падне на скалата в Гетсимания с кървава пот, ангел ще го подкрепя и Самият Той ще се моли да го отмине тази чаша?! Как така на Кръста ще пита: "Господи, защо си Ме оставил?"?!  Всичко това Той изявява в човешката Си природа, сякаш за да оправдае човешките ни болки, слабости и страхове.

И то – без да върши грях.

Христос е докрай честен с нас и ни казва, че в света скърби ще имаме. Но добавя – "Дерзайте! Аз победих света!".

И когато всеки от нас неизбежно пада в личната си Гетсимания, Христос не е някъде там в непроницаемото небе, а е паднал до нас и ни подкрепя. Защото Той преживя същото и много повече, много преди нас.

Това е толкова логично и абсурдно, че може да бъде само едно — истина.

Любовта е парадоксална.

Побеждаваме с Христос.

Величието на човешкото в Бога е една от причините да стана християнин.

Заради Богочовека.