РПЦ се радва на "смяната на властта" в БПЦ, която е пред нов разкол - не всички искат да бъдат хибридно оръжие на Москва

Александър СОЛДАТОВ

На 30. юни 52-годишният Даниил (Николов) стана новият български патриарх - предстоятел на една от най-големите църкви на световното православие. Той заема престола, който бе овакантен в деня на смъртта на патриарх Неофит (13. март). Даниил има репутацията на един от най-промосковските йерарси в България. Гласовете на делегатите в избирателния съвет в София

обаче се разделиха почти поравно. Ще успее ли новият патриарх да върне Българската църква в орбитата на Москва или подобен опит ще доведе до мащабен разкол, подобен на този, който се случи в България в началото на 90-те?

Куцаща легитимност

Изборът на български патриарх беше таен и се проведе в Синодалната зала в София. 138 делегати на Църковно-народния събор, дошли от 15 епархии на Българската православна църква (БПЦ) и представляващи 120 манастира и над 2600 енории, гласуваха. Процедурата беше предавана на живо. От предаването става ясно, че всички избрани и пристигнали в катедралния храм 138 архиереи, свещеници, монаси и миряни са гласували. Преброителната комисия обаче обяви следния резултат от втория тур: 69 гласа за Видинския митрополит Даниил и 66 гласа за Врачанския митрополит Григорий.

Къде изчезнаха останалите три - решаващите - гласове? Комисията по преброяването не е обявила нито една бюлетина за невалидна*.

И това не е всичко. Съгласно устава на БПЦ, за избран на втория тур се счита кандидатът, получил мнозинството от гласовете на участниците в събора. Но 69 не е мнозинство от 138, а точно половината**! В първия кръг Даниил значително отстъпи на фаворита в патриаршеската надпревара – проконстантинополския (и съответно прозападен) митрополит Григорий Врачански, наместник на патриаршеския престол (51 срещу 64).

Според преподавателя по каноническо право в Софийския университет Дилян Николчев, процедурата е нарушена на по-ранен етап - синодалното одобрение на кандидатите. Кандидатурата на Даниил премина филтъра със само 9 гласа от Синода, вместо необходимите 10.

Куцащата легитимност на новия български патриарх е мина, заложена под престола му. Шестмилионната БПЦ днес, в третата година на изолация на Руската православна църква от повечето църкви на световното православие, е силно поляризирана. Всяко невнимателно действие или дума на „правно спорния” патриарх ще предизвика разцепление в БПЦ – по контурите, които вече бяха начертани от мащабното ѝ разцепление през 1992 г. Тоест по политически контури.

Интронизацията на новоизбрания патриарх в Софийската катедрала "Александър Невски" беше извършена с удивителна бързина - няколко минути след обявяването на резултатите от гласуването. На него присъства политическото ръководство на страната и цар Симеон II, който е бил министър-председател на България от 2001 до 2005 г. Той стоеше заобиколен от почетна стража в подножието на владишкия трон, и самата гледка на „живия цар“ сякаш компенсираше липсващата легитимност на Даниил.

Константинополският патриарх Вартоломей, който явно разчиташе на друг кандидат, пристигна предишния ден в София, като сухо поздрави Даниил, припомняйки първенството на Вселенския трон на Константинопол. Вартоломей не дойде на първата патриаршеска литургия на Данаил на 1. юли.

Ехо от настроенията в БПЦ дойде от Църногорския манастир край София. Неговият игумен Архимандрит Никанор заяви, че позицията на новия патриарх по въпроса за военните действия в Украйна не му позволява да служи под омофора на Даниил. Какви са възгледите на новия патриарх и какъв житейски път го е довел до тези възгледи?

Равнение по Москва

Даниил (в света - Атанас Николов) е роден през 1972 г. в нерелигиозно семейство в планинския град Смолян в Южна България. В Софийския университет започва да учи английска филология, но скоро се прехвърля в Богословския факултет, а след това напълно изоставя обучението си и заминава за отдалечен манастир на границата с Гърция. Няколко години по-късно, когато е йеродякон, завършва Богословския факултет. През 2008 г. той става Драговитийски епископ, викарий на Неврокопска епархия, а през 2010 г. е изпратен да служи в Американо-австралийската епархия, която впоследствие трябваше да оглави. Но той избягва по-нататъшна служба в чужбина и през 2018 г. оглавява Видинската епархия. На този пост той се запомни с пътуванията си до Москва без санкцията /позволението/ на Синода и патриарха на БПЦ, както и с окръжното послание по темата за руската инвазия в Украйна, изпратено до духовенството на епархията през ноември 2022 г.

В окръжното Даниел осъжда политически и църковни лидери, които „сеят омраза към една от воюващите страни“. Той директно обвини Украйна („страната, която сега се оправдава“) в „разпалване на страсти на омраза и вражда“, „включително преди избухването на военните действия през февруари“, и също така упрекна Съединените щати („трета страна“) за „финансиране, извършване на подривна дейност и извършване на преврат в Украйна“. Тази позиция беше в противоречие с официалната гледна точка на БПЦ, изразена от патриарх Неофит още на 24. февруари 2022 г. и като цяло съвпадаше с позицията на българските власти, които оказват подкрепа на Украйна.

Антиукраински нотки се чуха още в интервюто на Даниил от 2018 г., непосредствено след избирането му за Видински митрополит. Тогава той нарече обединителния събор на представители на трите клона на украинското православие, събрани под егидата на Константинополската патриаршия, „събор на нечестивите“ и заяви, че такъв събор „няма да излекува разкола между вярващите в Украйна, но ще го задълбочи“.

Показателно е, че на първата си литургия в новия си сан на 1. юли Даниил помена единствения чуждестранен патриарх Кирил с пълната му титла. Същия ден в София дойдоха поздравления от главата на Руската православна църква, който изрази надежда за промяна в курса на БПЦ при новия предстоятел: „Вярваме, че ще бъдат написани нови светли страници в славните векове на отношенията между нашите църкви от Ваше Светейшество”.

При интронизацията на Даниил Украйна беше представена от Белоцерковския митрополит Августин (Маркевич), привърженик на Московската патриаршия, награден с руските ордени на дружбата и честта. Представители на автокефалната Православна църква на Украйна (ПЦУ) не бяха допуснати да присъстват на тържествата, въпреки че по време на междупатриаршеския период местоблюстителят митрополит Григорий предприе стъпки за сближаване на БПЦ с ПЦУ (архиереите на двете църкви, в частност, съслужиха на литургията в Константинопол/Истанбул).

Сенките на предците от ДС

Основната причина за мащабното разцепление на БПЦ през 1992 г. е разкриването на архиви за участието на комунистическата партия в назначаването на патриарх Максим през 1971 г. и за сътрудничеството на редица архиереи с българските и съветските разузнавателни служби. Тогава шестима митрополити и няколко епископи обявиха патриарх Максим за низвергнат и сформираха „алтернативен“ синод, избирайки Пимен за свой патриарх. През 1998 г. със съвместните усилия на Константинополската и Московската патриаршия това разцепление като цяло бе преодоляно, но „темата за ДС” остава актуална за БПЦ (както и за българските власти) и до днес.

Така например по време на публичния конфликт между патриарх Кирил (Гундяев) и правителството на България по време на последното посещение на главата на Руската православна църква в страната през март 2018 г. вицепремиерът Валери Симеонов го нарече „второразреден агент на съветското КГБ”, който направи милиарди от търговията с цигари.

В словото си при интронизацията Даниил отдаде почит на протежето на комунистическата партия патриарх Максим, като каза, че със своето „стриктно спазване на църковния ред” е запазил единството на църквата. Даниил обеща да следва примера му, „включително в отношенията на Църквата с държавните и обществени институции“. Американо-австралийският митрополит на БПЦ Йосиф, чийто викарий Даниил бе през 2010 - 2018 г., според публикуваните от българското правителство секретни досиета от комунистическата епоха, е бил 9 години агент на ДС.

Все още не е ясно с каква цел Даниил редовно пътува до Москва и се консултира там с митрополит Иларион (Алфеев), както и с представители на руските власти. По време на миналогодишния конфликт около подворието на Руската православна църква в София, където българските спецслужби, според техните изявления, „разкриха резидентура на руските спецслужби“, Даниил излезе срещу Синода на БПЦ, защитавайки гледната точка на Москва. Тогава трима клирици на Руската православна църква бяха експулсирани от България „за дейности, застрашаващи националната сигурност“.

На 25. септември патриарх Неофит назначи клирици на БПЦ в „руския“ храм „Свети Николай“, позовавайки се на факта, че всички православни храмове на територията на България, които са в общение със световното православие, са под юрисдикцията на БПЦ. Тогава руското посолство заяви, че смята храма за собственост на Русия и службите в него са спрени по нареждане на посланик Елеонора Митрофанова. А българският посланик дори беше извикан в руското външно министерство, откъдето намекнаха за затваряне на подворието на БПЦ в Москва при назначаване на български свещеници в „руската“ църква в София. В разгара на конфликта, завършил с компромис и назначаването на нов представител на Руската православна църква в София, Даниил протестира срещу експулсирането от страната на архимандрит Васиан (Змеев) и още двама духовници от Московската патриаршия, които българските власти заподозряха в шпионаж.

БПЦ - Московска патриаршия

„Руските братя създадоха [през тези две години] своя собствена, паралелна църква“, така обобщава процеса на разпадане на световното православие Австралийският архиепископ Макарий (Константинополската патриаршия). По-рано самият Вселенски патриарх Вартоломей остро разкритикува бившия си московски колега Кирил за безусловно служене на властите и пропагандиране на доктрината за „Руския свят“. Отдавайки почит на вековната история на руското православие, която имаше своите ярки страници, Вартоломей нарече тази доктрина „ерес“, която доведе до опустошителни последици.

От своя страна Руската православна църква официално прекъсна каноничното общение с Константинополската патриаршия, Александрийската православна църква и част от йерархията на Кипърската и Гръцката православна църква. Контактите на Руската православна църква с румънската, албанската и чешко-словашката църква са практически замразени. Да, накратко, целият православен свят извън Руската православна църква отхвърли новия ѝ култ, само степента на изразяване е различна.

През март-април 2022 г. беше извършена подготовка за нов Всеправославен събор или поне среща на върха на Пентархията (среща на предстоятелите на древните и най-авторитетни православни църкви), за да се осъди официално „лъжеучението“ на патриарх Кирил и неговите последователи. Но фитилът постепенно изгасна, емисарите на Московската патриаршия, след като преодоляха възникналите санкции и визови бариери, започнаха отново да пътуват до поместните църкви и на някои места (например в Сърбия или Израел) дори възобновиха финансовата помощ по църковна линия. Днес картата на световното православие изглежда по-пъстра, отколкото в първите месеци на войната срещу Украйна.

Традиционно главният съюзник на Руската православна църква в световното православие е Сръбската църква; патриарх Порфирий обаче се срещна няколко пъти с украински бежанци, оказа им всяческа помощ и дори ръководи мирно шествие в Белград в началото на войната. Но с възобновяването на руската финансова помощ за Сръбската патриаршия, реториката на Порфирий стана по-обтекаема.

Позицията на Румънската патриаршия остава непримирима - тя значително влияе върху настроенията в Православната църква на Молдова, която номинално все още не се е отделила от Московската патриаршия, но е близка по дух на Румънската. Миналата есен Кишиневският митрополит Владимир изпрати на патриарх Кирил нещо подобно на ултиматум, напомняйки, че духовенството и миряните на Молдова не могат в настоящата геополитическа ситуация да останат заложници на прекалено праволинейната позиция на Московската патриаршия. В Молдова се засили процесът на преминаване на свещеници и енории в Бесарабската митрополия на Румънската патриаршия, която е явно покровителствана от сегашните проевропейски власти в страната.

В тази ситуация БПЦ с нов промосковски настроен патриарх има шанс да се превърне в прокси църква на Московския патриархат, с помощта на която Москва по-активно да индикира присъствието си на международната църковна арена и да засили влиянието си – поне в областта на пропагандата. Днес е невъзможно да си представим посещения на патриарх Кирил в която и да е „братска поместна църква“, дори в най-близката до Москва сръбска църква. Затова все по-активно се търсят „хибридни“ инструменти за въздействие върху християнския свят, прокламиращ Христовата заповед „Блажени миротворците“.

----------------

Александър СОЛДАТОВ е колумнист на опозиционното руско издание „Новая газета“

Бел. ред.

* Авторът не е разбрал, че комисията по избора обяви въпросните 3 бюлетини за невалидни.

** В този случай авторът отново греши - изискването в Устава е такова: "печели този, който е събрал повече гласове".