Патриарх Кирил произведе манихейска ерес, загъната в шовинистично „станиолче“

Александър СОЛДАТОВ

На фона на загубата на смисъл в Русия продължава търсенето на „духовна и мистична” цел. Всичко е изненадващо подобно на древното манихейство, загънато в шовинистична обвивка. „Свещеният“ смисъл на Специалната военна операция още в първите месеци стана основа на новото богословие на Руската православна църква. Но времето не стои неподвижно: случващите се събития започват да променят вековната литургична структура на руското православие. А именно - обредът на главното богослужение, Божествената литургия, по време на която, се извършва свръхестественото Тайнство: хлябът и виното се претворяват в тялото и кръвта на Христос, от които вярващите в Него се причастяват.

Свещеници, които отказаха да прочетат „патриаршеската молитва за победа“, споделиха усещането си как това вмъкване в самата същност на литургията разрушава нейната логика и смисъл – като

„мирна, безкръвна жертва“.

Каналът „Соловьов LIVE“ съобщи, че свещеник от Руската православна църква на фронта е използвал пръст с останките на загинали военнослужещи като антиминс, на който се отслужва литургията. Антиминс (в превод от гръцки - вместо престол) в Православната църква се нарича копринен плат, върху който е изобразено погребението на Иисус Христос и в средата на което е зашита частица от мощите на мъченик. Казват, че още ранните християни са отслужвали литургии на гробовете на мъченици.

Символиката е, че мъченичеството за Христос е приобщаване към Неговото разпятие, а литургията се извършва от самия Христос, представен от частица от разпнатия с Него мъченик. Сега се оказва, че тези съразпнати са войници от руските въоръжени сили.

Отчето, който „канонизира” военнослужещите, беше очарован: „Малките бели кости блестят на слънце. Всяко едно от тези момчета е светец“. Тази „святост“ е пророкувана на момчетата на 25. септември 2022 г., веднага след началото на частичната мобилизация, от самия патриарх Кирил: „Смъртта в СВО уж „измива всички грехове, които човек е извършил“. А където има светии, има и мощи – всичко е логично.

Преди началото на СВО Патриаршията не гледаше толкова еднозначно на руските войници. Пенсионираният офицер (капитан 2-ри ранг), а сега ръководител на патриаршеската комисия, член на Междусъборното присъствие и Висшия църковен съвет на Руската православна църква, Мурманският митрополит Митрофан (Баданин) се оплака, че тоталното псуване в армията „служи като средство за грубо потискане на индивида, което води до разболяване и разрушаване на колектива, а в крайна сметка и до парализа в работата му. Разчитането от командира на „нецензурен език“ показва само липса на професионализъм. Докато това е така, продължи митрополитът, въоръжените сили на Руската федерация по никакъв начин не могат да се считат за Христова армия, воюваща на страната на Бога, защото „руският воин днес няма друг аргумент в словесната конфронтация с врага, освен дивите нецензурни думи. И ние загубихме тази война на думи и духовни ценности зад тези „отровни“ думи... Чрез псувните човекът се покланя на „княза на мрака“ и в резултат на това човек отстъпва от Бога... Тези, които псуват, се лишават от Божията помощ”. Наистина, православната традиция смяташе псуването за смъртен грях, забранен от апостолската заповед (Еф. 5:4 и Кол. 3:8).

Дегенерация и манихейство

Пленумът през март 2024 г. на Световния руски народен съвет (ВРНС), ръководен от патриарх Кирил, формулира нов смисъл на живота, вместо „остарелия“ - Евангелието. Звучи просто, но оставя отворен въпроса: „Какво общо има религията с това?“ „Руската традиция, светините на руската цивилизация и великата руска култура са най-висшата ценност и смисъл на живота“. Повече от 500 православни богослови от различни страни публикуваха декларация, осъждаща учението на Кириловия „Руски свят“ като съвременна форма на древната гностическа ерес на манихейството.

С по-прости думи о. Андрей Кордочкин описа това учение на страниците на „Новая газета“: „Русия не е просто една от държавите, тя е свещена сила, на която се приписват Божествени атрибути - „вседоброта“ („Русия никога не е нападала никого“), всемогъщество ( „Русия никога не е губила война от никого“) и т.н. Превъзходната стойност на отделната държава е абсолютна; без съществуването на Русия, както каза руският президент, съществуването на самия свят губи смисъл. На съвременния патриархален жаргон Русия (да се чете: носител на върховната власт) се описва със сложния гръцки термин „Катехон“ („Държател“), който древните свети отци са смятали за едно от имената на Бога.

Манихейството е синкретично (смесено) учение, чието ядро е дуализмът, тоест признаването на два еднакви принципа на Вселената: добро и зло, мъжко и женско, светло и тъмно, „земя“ и „море“. Възниква в средата на 3. век на пресечната точка на ранното християнство с персийско-вавилонските култове. В епохата, предшестваща монголо-татарските завоевания, манихейството се разпространява на юг от Сибир и Алтай. Неговата философия повлиява на алтайския шаманизъм, от който през последните години се заинтересува руският елит.

Русия като абсолютно добро предполага в това манихейско учение Запада като абсолютно зло, чиито постижения са обезценени и подложени на унищожение.

О. Андрей Кордочкин нарича такова учение дегенеративно, тъй като в крайна сметка то насърчава цяла държава да „излезе от историята“, тоест към смъртта: „Автаркия е проява на инстинкта на смъртта: страната е принудена да влезе в историческата си утроба.“ И идеолозите на „новата вяра“ на Руската православна църква усещат това, призовавайки да се възхищаваме на смъртта, вместо да я мразим и преодоляваме, както призоваваха преди 24. февруари, ангажирайки се по-специално с „миротворческа служба“ (в съвременната руска федерация тя е криминализирана).

Вече споменатият митрополит Митрофан, следвайки патриарха, призовава енориашите: „Ако имате благоприятна възможност да умрете, без колебание направете тази стъпка, защото не се знае дали такава възможност ще ви се представи отново“. Главният философ на Кремъл Александър Дугин също абсолютизира смъртта: „Опорната точка трябва да се търси само в смъртта... Животът е твърде изменчив, за да бъде опорна точка.“ След като изслуша всичко това, Владимир Путин наскоро формулира своята философска максима на Общоруския младежки екологичен форум:

„Да живееш за нещо, за което да умреш.“

Една от трагичните последици от манихейското учение на Руската православна църква е „дехуманизацията“ на украинците, към които от февруари 2022 г. патриархът престана да изразява съболезнования, а в храмовете на Руската православна църква спряха да се молят за упокой на душите на загиналите православни военнослужещи от Украйна.

Изглежда, че в Руската федерация вече е обичайно да се отрича съществуването на украински народ, отделен от руския. Но от друга страна, любимият проповедник на патриарха, протоиерей Андрей Ткачев, призовава всяко зло, което съществува на земята, да се нарича „украинско“. Това е апотеозът на манихейството: всичко руско = добро (каквото и да е); всичко украинско = зло (без значение какво).

Арестувайте Сатаната!

Тъй като Русия е абсолютно добро и смисълът на нейното съществуване е борбата срещу злия принцип на съществуване - срещу Сатаната и демоните, тогава всички държавни институции (или това, което ги замества) са призвани да се присъединят към този важен въпрос.

На 1. юли в Държавната дума се проведе кръгла маса „За противодействие на разпространението на сатанизма“, където, разбира се, се говори по манихейски за Украйна като „източник на сатанизма“. Депутатът с подходящото фамилно име Шаманов, генерал от въздушно-десантните войски, каза директно: „Вилнеещ сатанизъм... Започна в Украйна преди няколко години и никой не го забеляза“.

По някакъв мистериозен начин сатанизмът мигрира от Украйна в Русия и сега Държавната дума, напрягайки своите интелектуални и правни ресурси, се опитва да реши един нетривиален проблем: Как да забрани сатанизма?

(Между другото, „забранителните молитви“, които също съдържат призиви към Сатана, са отпечатани в православния бревиарий - в обреда на кръщението. Те могат да бъдат копирани директно оттам в руското законодателство.)

Председателят на Патриаршеската комисия на Руската православна църква по въпросите на семейството протойерей Теодор Лукянов нарече с модната, но неруска дума „оксиморон“ факта, че на фона на забраната на ЛГБТ* сатанизмът все още не е забранен в Русия. В края на краищата тук е „истинската заплаха за националната сигурност“. Докато Сатаната и подчинените му нечисти духове действат в невидимия свят, Руската федерация не може да се чувства спокойна. В края на краищата Сатаната и споменатите духове контролират парламента: „В Държавната дума имаше 8 опита да се направи това [да се забрани сатанизма, магията и т.н.] и всички те бяха тихомълком погребани от някакви окултни сили“, каза о. Теодор.

Може би проблемът тук е, че сградата на Държавната дума все още не е осветена от патриарха, парламентарните помещения не се поръсват ежедневно със светена вода, а пленарните заседания не започват с молитва и не завършват с нея.

В такива помещения и на такива срещи нечистите духове се чувстват по-спокойни, отколкото, да речем, в напръсканите резиденции на патриарха или на заседанията на Синода.

За онези участници в кръглата маса, които продължаваха да се съмняват в забраната на сатанизма и наказателното преследване на Сатаната, те показаха страховито видео със сатанински символи (клаксони за новогодишни карнавали) и млад мъж, проповядващ „научен сатанизъм“. След това изчезнаха и последните съмнения - почитането на Сатаната ще бъде признато за екстремизъм в Руската федерация (вероятно още на есенната сесия).

Както отбелязва „Новая газета“, съвременният свят се потапя в „пост-секуларизма“: масовото съзнание, отчасти под влиянието на виртуалната реалност и теориите на конспирацията, преминава от обективно възприятие на света, характерно за Новата епоха, към езотеричното, характерно за архаичните култури. Тази тенденция в Русия е умело обременена от пропагандата, която грубо манипулира масовото съзнание, вдъхвайки му един или друг страх. Всичко това, разбира се, води до масова невротизация и психоза, които рикошират обратно към самата власт.

Трезвостта на мисленето и рационалността на поведението постепенно напускат низшите и висшите класи. Вероятно подобно „помрачаване“ на разума ще се превърне в нов опит за човечеството, поне за „руския свят“...

-------------------------

Александър Солдатов е колумнист на руското опозиционно издание „Новая газета“