Възходът и падението на епископ Иларион Алфеев

Александър СОЛДАТОВ

Синодът на Руската православна църква реагира остро на сексуалния скандал около главата на Будапещенско-унгарската епархия. Но не става въпрос за тормоз. Руският Синод реагира моментално на разобличителната публикация на една от емигрантските медии за митрополит Иларион (Алфеев), ярък и разпознаваем руски йерарх. Може да се каже, че църковната му кариера

е приключила. Но какви други неприятности могат да очакват виновният богослов и композитор, който, по собствено признание, не се вписа в „много резкия обрат“ на историята, който се случи в началото на 2022 г.? И как всичко това ще се отрази на репутацията на Руската православна църква, ако, разбира се, тази репутация все още съществува?

Ето всички аспекти на скандала, който започна като сексуален, но прерасна в нещо много по-значимо.

Гей-теологията срещу „традиционните ценности“

За Московската патриаршия това не беше тайна. Сред учениците от московските богословски училища - повечето иронични и понякога цинични млади мъже - този йерарх беше известен като "леля Лариса". Дори православни блогъри, лоялни към Руската православна църква, започнаха да използват псевдонима „с намек“. Но се смяташе за лош тон да се говори докрай - намекът трябваше да си остане намек. Освен това има заповед: „Не съдете, за да не бъдете съдени“.

Първият, който сериозно се зае с темата, беше неистовият доносник на „синьото лоби” дякон Андрей Кураев, вече лишен от сан от Руската православна църква (но приет от Константинополската патриаршия), „чуждестранен агент” и политически емигрант. Той, по-специално, пише за формирането на езотерична гей-теология в Руската православна църква, която изглежда се бори с всички сили за „традиционните ценности“.

Патрологът Алексей Дунаев проучи този феномен и отбеляза, че той се основава отчасти на апокрифното (т.е. отхвърленото от официалната църква) Евангелие от Тома и отчасти на наследството на гностическите секти от първите векове на християнството, които считат, че физическият контакт с жена е източникът на падението на човешката раса – затова жената е „лоша“. Но каноничните евангелия също дават улики за такова учение (спомнете си сцената на Тайната вечеря, където жените не са били допускани, а най-младият тогава ученик Йоан се е облегнал на гърдите на Исус - Йоан 13:23).

Този мотив може да се чуе в публикуваните аудио разговори на митрополит Иларион с 18-годишния иподякон от Япония Георгиос Сузуки:

„Всичките ми килийници си тръгнаха сами. И причината винаги беше една и съща. Винаги! Причината беше жена“.

Според наблюденията на Дунаев, интересът на Иларион към гей-теологията се появява в ранен етап от научната му кариера, когато в началото на 90-те години, докато учи в Оксфорд, той превежда на руски фрагменти от живота на монаха от Х век Симеон Преподобни, съдържащи хомо-еротични алюзии.

Според показанията на младия иподякон, разпространени в пресата, аудиозаписи от разговорите му с Иларион и частна снимка, митрополитът явно е нарушил монашеския си обет и каноничните правила, въпреки че, така да се каже, не се е стигнало до пълноценен секс.

Иларион охотно сподели своята версия за случилото се в Будапеща през 2022‒2023 г. първо с „нежелана“ публикация, а след това с държавната агенция РИА Новости. Разбира се, за всичко е виновна жена - този път Вероника Сузуки, която Георги нарича майка, но Иларион отрича роднинството им, намеквайки, че тази жена уж е играла ролята на сводник-изнудвач. Митрополитът я обвини, че се е опитала да измъкне от него 384 000 евро в замяна на отказ да публикува записи, незаконно направени в спалнята и кабинетите на Иларион.

Той обеща да съди Георги и Вероника, въпреки че бившият иподякон вече е обявен за международно издирване, след като в края на миналата година ограби митрополията и уж избяга в Япония. Сузуки не отрича факта на кражбата на часовници и пари от Иларион, но настоява, че ги е взел като „обезпечение“ - за да има обект на пазарлък с бившия „татко“. Митрополитът не успя да обясни ясно защо самият той предлага на избягалия от него Сузуки издръжка от 2000 евро на месец. Според Иларион, освен пари, сем. Сузуки са искали от него да се откаже от обвиненията в кражба срещу Георги. Митрополитът задава емоционални риторични въпроси: „Ами ако се окаже, че престъпникът е жертвата? Защо не съобщи веднага на полицията, ако е бил тормозен? Защо чакахте шест месеца? И защо беше необходимо да се крадат неща и пари от апартамента на епископа?“ И в заключение изразява надежда, че крадецът ще лежи в затвора. Вероятно при такъв изход съвестта на монаха-архиерей ще се успокои.

Млади хора с азиатски външен вид бяха забелязвани в най-близкото обкръжение на Иларион и преди. Например негов дякон е Вячеслав Лий, който преди това е изпълнявал функции, подобни на Джордж Сузуки, но по-късно се жени и е ръкоположен в свещеничество. Един от първите фаворити на митрополита е йеромонах Йоан (Копейкин), който сега е забранен от служение и избягал от Русия. В допълнение към близкото приятелство, те също бяха свързани, така да се каже, от бизнес отношения: възпитаникът на Пензенското духовно училище ръководеше магистърската програма на Общоцърковната аспирантура и докторантура (OCAD) на Руската православна църква, ректор на които беше Иларион. Заедно те преместиха АНО „Център Познание“, което издава учебници за богословските училища на Руската православна църква, от структурата на Центъра за Средна Азия в структурата на Благотворителната фондация „Познание“, чийто единствен основател е Иларион.

В публичното пространство, както подобава на митрополит на Руската православна църква, Иларион заемаше абсолютно „силна” позиция. Съвсем наскоро той изготви становище от Синодалната библейска теологична комисия, в което остро критикува нов документ на Ватикана относно възможността за „извънлитургична“ благословия на еднополовите двойки. Преди това той активно подкрепяше руските закони, забраняващи ЛГБТ* пропагандата и говори „научно“ за формирането на сексуална ориентация „в ранно детство и юношество“.

Историите с пристрастията на Иларион, които толкова развълнуваха обществеността, са притчи не само за лицемерието на съвременната йерархия на Руската православна църква, но и за конкретни корупционни схеми, които сплитат църковна служба, богословие, интимност, големи пари и власт в една топка. Въпросът тук изобщо не е за „сексуалната ориентация“.

Богатство

Ясно е, че това, което разгневи патриарха, не са интимните подробности от личния живот на Иларион, за които той най-вероятно знае отдавна и които по принцип не са в състояние да изненадат „опитен духовник“. Романтичната страна на тази драма е значима само в смисъл, че заради любовта 57-годишният митрополит дотолкова загуби главата си, че разкрива публично различни тайни от патриархално-църковния живот и парацърковните „бизнес схеми“ на коварния младеж, които хварлят сянка и върху самия патриарх и отношенията му със спонсорите.

 Картината тук малко се различава от вековната руска практика:

Всеки, който получи висок пост, краде и съгрешава, но ако краде не според ранга си или позволи изтичане на информация, тогава корпорацията наказва. Опиянен от въздуха на унгарската свобода, Иларион наруши режима на секретност.

Унгарският му паспорт, издаден в заобикаляне на законовите процедури само три месеца след назначаването на Иларион в Будапеща, стана публичен. В пресата също изтече информация за обширно недвижимо имущество, за което се твърди, че му принадлежи, както твърдят медиите: имение на стойност над два милиона евро в околностите на Будапеща (самият Иларион го нарича „замък“), апартаменти в Москва и Испания, дачи в района на Москва и на френския бряг на Женевското езеро.

Митрополитът не възприема луксозния начин на живот, който го съпътства (почивки в елитни курорти, скъпи коли за себе си и любимите си, колекции от вина, часовници и др.) като нарушение на монашеските обети. От време на време той продължава да настоява, че всичко това е закупено с честно спечелени хонорари от теологични книги, църковни филми и музикални произведения (които, между другото, вече почти не се изпълняват).

Много по-четеният богослов Андрей Кураев признава, че в наше време издаването на богословска литература е губещ бизнес и дори папа Бенедикт XVI „спечели малко“ от своите бестселъри „Въведение в християнството“ или „Исус от Назарет“.

Следователно темата за активите и начина на живот на Иларион естествено включва темата за неговите „спонсори“ и финансовия живот на Руската православна църква като цяло - и той го обсъжда с Георгий Сузуки. Това е много по-интересно от монашеските креватни сцени!

Иларион свободно споделя информация с иподякона за истинските източници на своя красив живот. По-специално той признава, че спонсорите са отделили част от парите за закупуването на замъка, вярвайки, че даряват за скит /малък манастир/ на Руската православна църква (в имението с площ от 2360 квадратни метра Иларион е живял само с Георги и една слугиня – там няма никакви признаци за формиране на монашеско братство). Иларион се оплаква от един от дългогодишните си спонсори Валерий Коган, който ръководи компанията East Line, която управлява летище Домодедово (Forbes оценява активите му на 2,5 милиарда долара). Митрополитът е разстроен, че Коган е спрял да отговаря на обаждания, въпреки предишните си обещания да превежда пари всеки месец.

На обяд в ресторант Иларион разказал на Георги за по-сериозни контакти. По-специално митрополитът е бил поканен на среща с Петър Авен, който е най-богатият гражданин на Латвия (със състояние от 4,3 милиарда долара). Иларион също призна, че получава „дарения“ от металургичния магнат Дмитрий Пумпянски, бивш съсобственик на Pipe Metallurgical Company и президент на Свердловския съюз на индустриалците и предприемачите (състоянието му се оценява на 3,3 милиарда долара), който „помага просто така“, и от предприемача Года Нисанов (със същото условие).

Назовавайки тези имена, митрополитът косвено призна, че е нарушил забраната на патриарх Кирил, а именно - „Всички големи олигарси помагат на Негово Светейшество и Негово Светейшество им е забранил да помагат на някого не чрез него“. Нещо повече, той си позволи да критикува и дори да унижи шефа си: „Той подкрепя онези проекти, които са му интересни... Например телевизионният канал „Спас“ - там отиват луди пари за напълно некомпетентно производство на съдържание... Но Негово светейшество го харесва, защото там всичко е за него... Но това е такава мръсотия!“

В заключение, събеседниците дори се опитаха да преброят банкнотите в джоба на патриарха: Иларион съобщава, че неговата московска енория („Радостта на всички скърбящи“ на Ординка) дарява повече от 4 милиона рубли годишно на патриаршията; също и повече от още стотици столични енории даряват същите суми (останалите дават малко по-малко). Тоест патриарх Кирил е получил повече от милиард само от Москва с нейните 600 църкви. А епархиите дават още повече (а те са 325 в Руската православна църква).

Бюджетът на Руската православна църква и още повече лично на патриарха е строго пазена тайна. Изтичането на информация, което Иларион направи, беше истинската причина за наказанията, които се стовариха върху него.

Амбиция

Въпреки че синодът не оповести публично състава на комисията, която ще разследва случая на Иларион, експертите са единодушни, че тя ще бъде оглавявана от настоящия фаворит на Кирил, 39-годишният председател на Отдела за външни църковни връзки митрополит Антоний (Севрюк).

 „Новая газета“, след като проучи безпрецедентно бързата му кариера, предположи още през 2020 г., че Кирил го вижда като свой наследник. Антоний дори изглежда много подобен на младия Кирил и се отличава с предаността и дискертността, които настоящият глава на Руската православна църква толкова цени у йерарсите. Според устава на Руската православна църква през октомври, когато Антоний навърши 40 години, той ще получи правото да се кандидатира за патриаршеския престол.

Но съвсем доскоро Иларион беше смятан за най-вероятния кандидат. Официалният сайт на Патриаршията все още е украсен с неговата помпозна биография, в която са изброени много научни и музикални творения, награди и почетни звания от различни държави, църкви и университети (Иларион има 25 професорски и докторски титли).

Когато Кирил стана патриарх, Иларион се опита с негова благословия да реализира амбициите си, като издигна кандидатурата си за овакантения престол на предстоятел на една поместна православна църква със спорен статут – Американската. Както си спомня Светлана Вайс, изследовател на историята на американското православие и журналист от Ню Йорк, Иларион не беше обичан в Америка „заради неговата надменност и високомерие“ /качества, които забелязахме и у патр. Кирил при гостуването му в България – б. р./. Тези отвратителни за американския манталитет черти бързо доведоха до нула приятелските отношения с църковната йерархия на Америка, оставяйки за комуникация само на официално ниво. Въпреки това, Иларион винаги бе придружен от големи пари: основната образователна институция на Православната църква на Америка (OCA) - Семинарията на Свети Владимир - го титулува като „наш спонсор“, публикувайки богословските трудове на Иларион един след друг на английски. В официалното съобщение на една от тези публикации се казва, че е подкрепено от „анонимен спонсор“. Предполага се, че това може да е една от държавните корпорации, които по принцип са известни с финансирането на църковни проекти.

Тогава изборът на Иларион за глава на ПЦА беше предотвратен от усилията на „министъра на външните работи“ на тази църква протойерей Леонид Кишковски, който успя да убеди патриарх Кирил, че неговото протеже няма да получи разрешение за пребиваване в САЩ (зелена карта) и ще има неудобство. Ако не бяха усилията на о. Леонид, ПЦА беше заплашена от поглъщане от Московската патриаршия, от което Руската задгранична църква пострада няколко години по-рано.

Въпреки това, до началото на войната в Украйна, Иларион не остави Америка извън зоната на своите интереси - редовните му посещения в чужбина бяха тържествено и богато обзаведени и често бяха придружени от откриването на някои нови фондове „с парите на анонимни спонсори“. Последната беше Фондация "Патриарх Кирил" с уставен капитал от $ 250 хиляди, открита през ноември 2021 г. След избухването на военните действия в Украйна този фонд преустанови дейността си и Иларион беше лишен от правото да влиза в Съединените щати и да има активи там.

Прогноза

Дякон Андрей Кураев още през март предложи на синода на Руската православна църква тихо да пенсионира Иларион, без да чака силен международен скандал с намек за тормоз. Въпреки това, синодът изчака това публично разкритие, което крие огромни репутационни рискове за Руската православна църква.

Защото, първо - обвиняемият е архиерей, който дълги години олицетворяваше „просветеното” човешко лице на патриаршията. И второ - той разполага с огромно количество информация за ръководството на Патриаршията, включително „за самия Негово Светейшество“, която също може да попадне в публичното пространство, ако върху Иларион бъде оказан прекалено голям натиск. Войната с уличаващи доказателства е един от основните страхове на патриарха: когато друг опозорен митрополит - Леонид (Горбачов) - го заплаши през януари, Кирил веднага се предаде и го остави на мира.

Има обаче и друг тревожен сценарий. В публикуваната кореспонденция на Иларион с Георги Сузуки и неговата майка, йерархът споделя мислите си за самоубийство и дори очертава конкретни сценарии. Дано тези негови фантазии не бъдат възприети от „някого“ като подсказка и митр. Иларион не бъде открит „самоубит“… Във всеки случай тази драма на един бенефициент, но и жертва на системните пороци на съвременната Руска православна църква, все още е далеч от своя край.

----------------------

Авторът е колумнист в руското опозиционно издание „Новая газета“