Самоубийството и евтаназията са най-тежките грехове

НАШИЯТ КРЪСТ

Преди доста години при нас на Атон се случи такова нещо. Един поклонник от България дойде при нас и каза на стареца Порфирий: „Отче, животът не ми е мил вече. Благослови ме да се обеся.”  Вие сами разбирате колко изненадан бе старецът. Но отец Порфирий го изслуша и обясни, че самоубийството е страшен грях, а човешкият живот е

безценен дар от Бога. Но мъжът не се вслуша в думите му и продължи да го убеждава да го благослови за самоубийство. Тогава отец Порфирий каза: „Добре. Само преди да се обесиш, кажи следното: „Господи, душата си давам на Тебе, а тялото – на вас, демони“.

Защо отец Порфирий му даде такъв съвет и какво е почувствал в този момент, за мен все още остава загадка. Но човекът остана доволен от тези думи и си тръгна с ясен план какво да прави.

Сега си давам сметка, че отец Порфирий със сигурност се е молил за този нещастен човек. Свещеникът не можеше да позволи да допусне такъв ужасен грях и да погуби както душата на този изстрадал човек, така и на своята собствена, защото... той пое отговорност пред Бога за нещастника.

Най-интересната част от тази история се случи след няколко седмици. Този човек се върна буквално на бегом на Света гора и, треперейки като трепетликов лист, започна объркано да разказва какво се е случило с него. След като напуснал келията на отец Порфирий, дошъл в родния си град, взел въжето. Застанал прав на един стол. Затегнал примката на врата си и казал всичко дума по дума, както му заръчал святият старец, т.е. „Господи, давам душата си на Теб, а тялото си - на теб, демоне.“

„Но след като казах това, усетих смразяващия студ от присъствието на някакви страховити същества до мен. Демоните бяха тези, които ми казаха: „Нямаме нужда от вашето вонящо тяло, имаме нужда от вашата душа!“, призна си българинът.

Излишно е да казвам, че след това зловещо преживяване този нещастник изхлузил главата си от примката и по най-бързия начин се върна на Атон, при отец Порфирий.

Не знам как се е стекъл после животът на този християнин от България, но се надявам всичко да е наред с него. Бог го спаси тогава и най-важното – даде му такова поучение, което едва ли някога ще забрави…

Слава Богу за всичко!

----------------------

Via Валери Митев