Една истинска история за чудото на най-великия хирург – св. Лука

НАШИЯТ КРЪСТ

Това станало през 50-те години на ХХ век, когато нашата героиня била студентка. Тогава тя живеела в Симферопол. Много силно ѝ прилошало и я взели с „Бърза помощ” в болницата. И ето, тя лежала в приемната вече час, и втори, и трети... На моменти губела съзнание и все по-рядко идвала на себе си... Изведнъж, сякаш през мъгла, през пелена, тя видяла

как по стълбището бавно се спуска старец, облечен с бял халат, внимавайки и здраво хващайки се за перилата, докато се придвижва...

Той дошъл до нея, навел се до лицето ѝ и тя видяла, че очите му са бели, сякаш слепи. Старецът попитал дежурната сестра:

- Отдавна ли я доведоха?

- Преди около три часа, а може и повече.

- А защо не я оперират?

- Нали има партийно събрание! Отчетно-изборно! Казаха да не ги безпокои никой в никакъв краен случай.

Старецът наредил:

- Бързо, в операционната! – и добавил - Остават ѝ само двайсет минути живот...

Тук съзнанието отново напуснало умиращата.

Тя се свестила отново едва в операционната: на стената висяла икона на Пресвета Богородица, а слепичкият старец се молел пред тази икона...

- Успях да помисля, – спомня си жената по-късно - че имам ужасен късмет: не стига че хирургът е сляп, а освен това си губи времето, макар и сам да каза, че ми остават само двайсет минути живот.

И изведнъж аз – безбожницата, комсомолката, която изхвърли иконите на баба си - се помолих: „Пресвета Богородице, спаси ме!”

Знам, че не можех да говоря – устата ми беше пресъхнала и устните ми не се мърдаха; обръщах се към Богородица мислено, но старецът, идвайки до мен, каза: „Не се тревожи – ще те спаси”...

Операцията преминала забележително добре и болната била изписана няколко дни по-късно. След години тя разбрала, че я е оперирал Симферополският архиепископ Лука Войно-Ясенецки – най-великият хирург, който се е раждал на света. Той е и първият, присадил сърце от теле на човек, и то в една сибирска провинциална клиника. Как ли? С Божията помощ…

-----------------

б.р. През последните години от живота си свети Лука бил напълно сляп. Но ако някой случаен минувач влезел в храма по време на богослужение, водено от него, никога не би могъл да допусне, че архиепископът е сляп.

Целият град Симферопол се стекъл на погребението му. Хора имало навсякъде - по улиците, на балконите, по дърветата.

Via Марта Арбалиева