За Коледните и делничните чудеса

Михаил ШИНДАРОВ

„Чудото е събитие с нулева степен на вероятност…“ – повтори настойчиво събеседничката ми. Пред това лаконично и сигурно точно наблюдение не можах да се сдържа. Тя изтълкува погрешно усмивката ми. „Защо, не е ли така?“. Напротив, беше съвсем подходящо и за нея, и за повода. Говорехме си за чудесата. Знаете… като се отвори тази тема, особено в женска компания…

Но случаят не беше такъв. Имах работа с хладен и дисциплиниран ум – професор по финансова математика, българка. Моля, който я познае, да си мълчи. Макар че вече няма значение… По цял свят я преследваха онези със служебните усмивки и с дипломатическите куфарчета – за да им обяснява как да си разпределят инвестициите. Най-малко от нея можех да очаквам склонност към художествено творчество. Така че се заслушах по-внимателно… „Тогава бях аспирантка в Ленинград. Детето ми беше беше болно и исках да му купя портокали… Едва намерих пари. В магазина ми увиха внимателно портокала, завързаха му панделка и тържествено ми го връчиха. Сложих го в чантата си и се прибрах забързано в общежитието. Там отворих нетърпеливо чантата и… портокалите бяха два! Не бяха много… не бяха златни, … два грижливо опаковани портокала, с панделки – и с нулева степен на вероятност“.

------------------------------

С посредничеството на "Двери.бг"