Потресаващата история на отец Анатолий Першин

НАШИЯТ КРЪСТ

Отиде в ада и се върна. Свещеник Анатолий Першин, бивш рок музикант, преживя клинична смърт. Това, което разказа след това, е поучително: „При едно улично сбиване бях намушкан с нож 11 пъти. С последни сили, кървейки обилно, пропълзях по асфалта до линейката. За щастие, тя беше точно там. Последното нещо, което видях, преди да загубя

съзнание, бяха силуетите на медиците, тичащи към мен.

По време на операцията умрях. Душата ми напусна тялото и се издигна нагоре. Видях операционната зала, тялото си и лекарите, които се опитваха да ме върнат към живот. Обаче душата ми - моята същност, с всичките ѝ мисли - се издигна и напусна пространството през тавана.

Постепенно отдалечавайки се, видях нашата планета от разстояние, а с нея и живота, който бях живял. В този момент осъзнах, че съм живял напълно погрешно и съм правил грешни неща.

Отчаяно исках да се върна отново на земята, за да поправя всичко. Но това беше невъзможно. Нямах тяло. Тоест, чувството ми за себе си остана същото, разбирах и чувствах всичко, но физическото ми тяло го нямаше.

Тогава се случи нещо ужасно - озовах се в Ада. По някаква причина Бог реши да ми го покаже. Беше празно пространство. Огромно подтискащо пространство и ужасно, смазващо чувство на самота, смесено с болка и необясним ужас, изпълнено с отчаяние. Тогава ми се стори, че съм бил там цяла вечност. Едва по-късно научих, че едно от значенията на думата ад е „сам“. Тоест, адът е място, където Бог не присъства.

Изведнъж, обръщайки се, неочаквано видях голям сребрист ангел с меч в ръце. Той се приближи и протегна ръка към мен, сякаш искаше да ме издърпа от това ужасно място.

Дойдох на себе си в интензивното отделение. По някаква причина Бог реши да ме върне към живота. Най-удивителното е, че немного преди трагичната ситуация, в която бях смъртоносно ранен, уверено се опитах да докажа на приятеля си, че Бог не съществува.

Вярвах повече в науката, отколкото в религията. Въпреки че Бог ми изпращаше предупреждения, опитвайки се да достигне до сърцето ми.

Едва след като се озовах в отвъдния живот осъзнах, че съм живял погрешно. Върнах се оттам и сега съм вече дълбоко религиозен човек.

След операцията развих сепсис. Предстоеше ми дълъг курс на лечение. Никаква физическа болка обаче не можеше да се сравни с болката, която изпитвах в ада. Лекувах се няколко години. Всичко беше напразно. Ставаше ми все по-зле с всеки изминал ден. Изследванията, които направих във Военномедицинската академия, ясно показаха, че човек с такава кръв не може да оцелее.

След това моят добър приятел Юрий Шевчук ме посъветва да посетя Антониево-Сийския манастир в Архангелска област. Честно казано, вече не вярвах, че някой може да ми помогне.

Първото нещо, което направиха братята, след като пристигнах в манастира, беше да ми дадат последното причастие, след което, след като ме настаниха в килия, монасите започнаха да се молят за мен. След известно време и аз самият започнах да се обръщам с молитва към мощите на свети Антоний.

Един ден, докато четях акатист, усетих как пространството около мен се изпълва с чуден аромат. Загубих съзнание. Когато се свестих, веднага осъзнах, че тялото ми е започнало да се чувства много по-добре. Оказа се, че на този ден, за първи път от няколкостотин години, мощите на светеца започнаха да излъчват благоухание в църквата.

Така постепенно започнах да се възстановявам. И заедно с това, с радост поех всяка работа в манастира. Исках да направя колкото мога повече за Църквата и за Господа.

Манастирът беше в окаяно състояние. Възстановяването му се превърна в смисъл на живота ми. Или по-скоро, откриването на неговия метох в Санкт Петербург. Осъзнах, че това е много по-ценно от рок концертите и всичките аплодисменти на публиката.

И така, няколко години по-късно, на булевард „Просвещения“ в Санкт Петербург се появи обителта „Свети Антоний Сийски“. И аз започнах съвсем различен живот, праведен, православен. Като игумен на манастира.“

   +   +   +

15. февруари 2025, Петербург.   Полицията съобщи за челен сблъсък между миниван Chrysler и автобус по маршрут 433. Отец Анатолий Першин е шофирал превозното средство. Според съобщенията, той е загубил контрол и е навлязъл в насрещното движение. Свещеникът е починал на мястото на инцидента.

Енориаши на храма в село Осиновая роща разказаха, че насъщия 15. февруари отец Анатолий е отслужил Божествена литургия, последвана от молебен и служба същата вечер. „Вчера беше празникът Сретение Господне. Отец Анатолий произнесе проповед и сякаш гледаше всички в очите! А след това излезе от олтара при нас с Разпятието! Прегърна ни, намери специална дума за всеки от нас. Не знаехме, че се сбогува с нас… Каза, че е търсил Бога цял живот“, написа един енориаш на църквата „Свети Василий Велики“ в социалните мрежи.

Анатолий Першин е известен не само в православния свят, но и като член на легендарния Ленинградски рок клуб. През 80-те години на миналия век той основава групата „M.A.T.“ и дълго време търси собствена посока, варираща от фолк рок и хард метъл до арт рок. „M.A.T.“ обаче така и не издават свой албум. Докато записва албум за акустична китара през 1989, Першин става жертва на покушение, получава 11 прободни рани и преживява клинична смърт. След това се посвещава на служение на Бога.

--------------------------

Преподобни Антоний Сийски е роден през 1478 г. със светското име Андрей. Произхожда от богато земеделско семейство от село Кехта близо до р. Северна Двина. Получава образование и изучава иконография. След като губи родителите си, той идва в Новгород и постъпва на служба при местен болярин. След 5 години се жени, но година по-късно овдовява. Тогава решава да отиде в манастир. След като раздава имота си, той отива в Пахомиевския скит на река Кена и дава монашески обет под името Антоний. По-късно е ръкоположен за йеромонах.

Склонен към уединение, Антоний, заедно с двама монаси, напуска скита и се установява в крайна сметка на брега на езерото Болшое Михайлово по поречието на река Сия. През 1520 г. той построява параклис на това място, където по-късно се оформя Сийският манастир. Антоний става негов първи игумен. Умира през 1556 година. Канонизирането на Антоний е през 1579 г.

Забележка: Светото Предание свидетелства, че Адът има много лица; най-популярни са Огненото езеро, Вечният тартар /лед и студ/ и Никоганезаспиващият червей, гризящ вътрешностите на осъдените на вечни мъки…