Кабалистична атака срещу Путин, защита от Главния шаман на РФ

Ирина МУРАВЬОВА

   Няма да твърдя, че психическите промени у Путин са повлияни от окултното. Няма факти. Няма преки доказателства. А фактът, че Шойгу и Путин многократно са пътували до отдалечени райони и са ловували, ловили риба и са се къпали в местните сауни сред природата – какво означава това? Нищо.   Вярно е, че се носят упорити

слухове за бившия министър на отбраната, че самият той произхожда от шаманско семейство, но виждал ли го е някой да се върти, да скача и да думка кожено дайре близо до стените на вековния Кремъл или, да речем, близо до любимото място за срещи на всички – фонтана, цвърчащ в центъра на ГУМ? Никой, никога.

Едно обстоятелство е тревожно.

През 2025 г. дясната ръка и заместник на Шойгу, Тимур Иванов, много внушителен и виден човек, беше сурово осъден за присвояване и пране на пари с дълга, протяжна присъда. А той просто не можеше да устои на изкушението. Беше свикнал да краде от ранна детска възраст. Войната беше започнала. За някои - смърт и кръв, за други - сълзи, но за министерството, където работеше Тимур Иванов тя беше река от кърваво злато: То беше най-големият поръчител на отбранителна и фронтова продукция.

Попаднах на любопитна фраза: Иванов, казват те, „изпълнявал деликатни задачи за министъра на отбраната“. Признавам, че е нелепо да си представиш един леко пълничък Иванов, окичен с медали, да тича с пълна скорост с любовна бележка от шефа си към някоя млада Жулиета. Но какво означава тази дума тогава? Милиони и милиарди. За най-тържествените и хвалебствени статии за министъра, за неговата доблест, за кристалната му честност, те плащаха с пари.

И толкова много черни грошове са се натрупали, че колкото и да крадеш, те просто продължават да растат. Война е, градовете се разрушават, живи същества горят, а фронтът се нуждае от ракети, жилетки, снаряди и консерви, докато мъртвите руини се нуждаят от тухли и цимент. Тези черни парици са надули не само министъра, но и всички около него. Като горкия Робин-Бобин от приказката, който ядеше, ядеше и ядеше, включително хора, и то далеч не само четиридесет души. Нахранил се е до насита. И си седи там.

Но как така самият министър не беше пипнат с пръст?

И нека никой наивник не твърди, че Путин не е притеснявал Шойгу, тъй като да оковеш министър, който безсрамно краде посред война, е почти като да се съблечеш публично. (Между другото, Владимир Владимирович многократно го е правил: в сини плувки, прекръствайки обезкосмените си гърди, Путин се потапяше три пъти в ледената дупка на Богоявление.)

Всеки друг на мястото на Шойгу отдавна щеше да седи на топличко в пандиза. Но той е жив и здрав и официално е получил повишение. Това е загадка, ребус. Нека го решим.

Трябва да пийнеш малко топла кръв

През 2022 г. украинският бизнесмен Генадий Корбан публично призна, че е извършил древния кабалистичен обред Пулсей де Нура срещу Путин, който буквално се превежда като „огнен камшик“, но по същество означава смъртно проклятие, при което десет от най-известните равини, в траур, се обръщат към ангелите и ги молят за смъртта на ужасен грешник.

Но Путин научил за предстоящата си смърт, бързо си стегнал куфара и се отправил към тайгата. Заедно със Серьога Шойгу, министърът-душеприказчик на Вова. Сибирските магьосници не биха му отказали помощ. Ти си истински нещастник, Гена Корбан!

Снимките на Путин и Шойгу, направени в Сибир, не улавят всичко, което се е случило - както разказват със затаен дъх онези, които са били там и са го видели: Путин (превъплъщението на Чингис хан) и Шойгу (превъплъщението на Мухули, главният военен командир на Чингис хан) са участвали в шамански ритуал, където според традицията 5 /пет/ камили са били принесени в жертва на огън.

След това (о, Гена Корбан, хлапе нещастно!) още един ритуал — без изобщо да трепне, Путин изпил прясна кръв от сърцето на някакво специално жертвено куче, което беше убито точно за тази цел. Кръвта била източена от сърцето на кучето и той, след като се прекръстил, изпил тази жертвена кръв.

И онези подли клюкари, които ни уверяват, че Путин е глътнал прясна кръв за подмладяване, трябва да се засрамят. Той не е егоист; той я е пил за фронта, енергийно подкрепяйки руските войници на хиляди мили разстояние. С тази кръв силите им се възвръщаха, смелостта им се удвояваше и те се впускаха, без да щадят живота си, в кървави, безсмислени атаки, наричани „месни щурмове“.

А иначе, Шойгу е въцърковен православен християнин от глава до пети. Страхува се да кихне без благословията на своя духовен отец. Той пръв влиза през арката на Спаската порта. Бързо сваля шапката си, разкривайки леко оплешивялата си глава, вдига черния си взор към иконата под арката и се прекръства. Подчинените му осъзнаха: така трябва да бъде! Сега всички под арката на Спаската порта гледат иконата и се прекръстват три пъти. Та, именно Шойгу представи руския президент на върховния шаман Кара-оол.

Много далновиден Кара-оол

Историята на живота на Кара-оол далеч не е проста. Детето се ражда по време на шамански ритуал. Майката на Кара-ул също е била шаманка. Усещайки контракциите, тя не изпуска дайрето си, нито крещи, а вместо това скача толкова високо, че за момент изчезва в ниското небе, но скоро се връща с новородения си син в ръцете си.

Така че, той бил посветен в най-древните мистерии още преди да може да проходи. През дима и огъня духовете на предците му се надвесили над люлката на бебето и то им се усмихнало. Но светът около него бил болшевишки и ужасяващ. Майка му внезапно се разболяла и предците ѝ я отвели в рая. Баща му бил брат на председателя на Президиума на Тувинската народна република. Заради този брат, който шпионирал и продавал сибирски тайни на японското разузнаване, семейството претърпяло изключителни трудности. Самият Кара-оол, заедно с баба си и дядо си, бил заточен на остров, докато баща му избягал към монголската граница и никога повече не се чуло за него. Съветските власти затворили баба му и дядо му в лагер. Те никога не се завърнали.

Кара-оол израснал с клеймото „син на враг“, „внук на шаман“. Но той станал упорит и устойчив, чувствайки, че предците му и майката, която те били отвели в рая, няма да го изоставят. Служил в армията, както всички останали. Влязъл с танк в красивата Прага. И не се страхувал нито от писъците, нито от кръвта. Решил, че е необходимо. Или може би не, но чувал съветите им през дима и огъня.

Духовете на предците няма да тласкат

любим човек да прави лоши неща.

Сега той е върховният шаман на цяла Русия. Той се моли на предците си и ги моли за помощ във войната с Украйна. Публично подтиква всички останали шамани да извършват ритуали за „руска победа“ по-често и с по-голяма интензивност. На срещи с Путин споделя най-съкровените си тайни: съвети и предсказания от духовете. Те обещават победа и „изпитват силна неприязън към Зеленски“. Те отдавна не харесват украинския президент. За разлика от Путин. Духовете са уверени в неговата победа. Кара-оол не казва колко души от Тува са загинали.

„Чудесата“ са високо почитани в наши дни. Те се празнуват във войната. Не късмет, не справедливост, дори нечия лична храброст, а „чудото“. Небесата са на наша страна. И кой точно е там, каква е разликата за нас?

Но са необходими жертви. Не само кучето с младото му сърце, не само камилите, а и хората, войниците. Момчета, опитайте се да не се обръщате назад.

Ще вляза в горяща колиба, ако ми кажат

Нещата с презареждането с енергия вървят много добре. Новата организация „Империя на най-силните вещици“ проведе публични „кръгове на властта“ в Москва. Жените, както е добре известно, са не по-малко умели от мъжете в магьосничеството, а рускиня може да спре препускащ кон и да влезе в горяща колиба с грациозните си, подобни на патешки, крачки, но решително.

„Империята на най-могъщите вещици“, водена от Алена Полин (Елена Суликова), не отиде никъде и не спря никого, а вместо това извърши мощен ритуал в Московска област, чиято цел беше, отново да окаже енергична подкрепа на руските войници и лично на Путин. Алена, неразличима на улицата от който и да е обикновен служител или учителка в детска градина, постоянно заявява своята преданост към Путин и пълната си подкрепа за войната. Тя се появява в YouTube, облечена в черни, уж монашески одежди, заобиколена от своите другарки, също цели в черно, с качулки.

Тя извиква заклинания с дълбок, мощен глас, а спътниците ѝ повтарят: „Наистина!“ (Езикът на Империята е незрял, така че трябва да вземат малко назаем.) Никоя от тях обаче не се прекръства. Алена вярва, че църквата е не само ненужна сега, но и вредна. И трябва да бъде разрушена. Защото ритуалите на църквата подкопават важната работа на вещиците. Особено камбаните. Те смущават небесата със звука си и могат напълно да заглушат тези призиви, тези молби, този силен вик, който вещиците отправят от самите си сърца, от земята, към облаците. Случва се нещо наистина чудовищно: духовете са неспокойни, а ангелите са болни. Алена Полин е изпратена за кратко в наказателна колония за екстремизъм. Две години все още не са минали, но Алена е на път да бъде освободена: империята на вещиците не може да оцелее без нея.

И така: тези, които, включително Шойгу, служат на тази война по свой начин, с дива, езическа сила, са недосегаеми. Те се инфилтрираха, пропълзяха, промъкнаха се зад кулисите, в гримьорната на Путин, а той ги очерни от трибуната, наричайки ги „просто глупости“. Но те поникнаха, пуснаха дълбоки корени.

Находчивият воин Габишев

Малко хора знаеха за Александър Габишев до март 2019 г. Аз разбрах за него преди седмица. И си помислих: „Това можеше да стане роман!“ Но романът, или по-скоро документалната книга, вече е написана. Казва се „Озарението на мълнията: Истинската история на шамана Александър Габишев, който се опита, но не успя, да прогони демона от Кремъл“. Автор: Михаил Башкиров, 2026 г., издателство „Книжарница Бабел“, Тел Авив. Гасан Гусейнов току-що публикува чудесен отзив за книгата и своята интерпретация на историята. Не мисля, че имам какво да добавя. Но все пак ще опитам.

Имало едно време един млад мъж, якут. Но в него имало и руска кръв. Учил, искал да стане историк. По някаква причина не мога да повярвам, че Габишев, с неговия фантастичен, странен ум, би могъл да стане историк. Наука, както се казва, а той е зрънце от друга област. Никога не е работил като историк, а е работил като най-обикновен човек: понякога като портиер, понякога като майстор на покриви, понякога нещо друго. Оженил се. Жена му се разболяла. Той все още не е разкрил името на жена си. Понякога я нарича Екатерина, понякога Ирина. Той знаел, че тя умира, но се доверявал на лекарите, молел се почти непрестанно. Тя починала и той отишъл в гората. Сам. Или по-скоро с куче. Жена му се появила в сънищата му. Той се помолил отново. Семейството му го намерило: „Ела у дома, Саша.“ „Виж, той е полудял, зъбите му са паднали. Стига.“ Но тогава го осенило знание.

Живите мъртви

Ще пиша внимателно. Не знам дали е добавял гъби към храната си, или е опушвал юртата с хвойна, или пък барабанът му внезапно е намерил ритъма, необходим за връзка с онзи свят, но само един обикновен, самотен, овдовял мъж, живеещ в гората, е усетил злото.

Той никога не е бил изкушаван от политика. Но злото не е политика; злото е същността на земята. Същото като доброто. Светлина и тъмнина. В якутските легенди има свят на богове (където отиват починалите предци), има човешки свят (ние, хората, живеем в него) и има тъмен свят, свят на демони. Той е дълбок, невидим, но демоните са ужасно хитри и алчни: те изкушават хората, идват при тях и се настаняват в телата им - като крадец, който заема чужда колиба. Освен това, те са гладни и могат да изядат душата и да напуснат тялото.

Тогава сред нас се появяват живите мъртви. Не можеш да ги разбереш веднага. Само шаманът знае кой е жив и кой е мъртъв. Кой е обладан от демон и кой е чист и невинен. И Габишев се появи от гората. С куче. Каза, че ще върви от Якутск до Москва. Живият мъртвец Путин живее в Кремъл, а Путин има демон в себе си. И този демон трябва да бъде прогонен.

Без кръвопролития, без боеве, без насилие. Молитви и древни шамански ритуали.

Якутска приказка

Бях трогната от обръщението му. На телефона му пишеше: „Владимире Владимирович, махай се. И косъм няма да падне от главата ти. Ще наблюдавам. Никой няма да ти стори зло. Просто се махай. Душата ти ще стане чиста като на бебе.“

Той е инатлив, този Владимир Владимирович! Помолиха го любезно: „Махай се!“ Но не. Той е инатлив. Вече му свършва косата, а сега поема риск.

Наистина ли искаш целият ти живот да мине в бункер? Какво чудо! Наоколо има много реки, гори и поля, можеш да се разходиш, да слушаш птиците в небето. Ще намериш млада жена, децата ще дойдат...

Но Путин не разбра.

Тогава шаманът тръгнал със същото куче и юрта на гърба си. Той бил нисък, слаб и крехък, но в него се бил събудил герой. Изглежда никой не бил предположил това.

Габишев описва себе си така: „Кой съм аз? Воин на светлината, това съм аз.“

Сега ще ви разкажа една якутска приказка: В Средния свят племето Айи живеело щастливо, докато чудовища, наречени абааси, не изникнали от подземната бездна, откраднали слънцето и обгърнали цялата земя в студ. Небесните богове се смилили над хората и изпратили на помощ блестящ герой Юрюнг Уолан. Той победил главния демон абааси, върнал слънцето на земята и спасил хората.

Юнакът Габишев

Да, той знаеше малко за политика. Можеше да обърка Навални със Собчак. Но се случи нещо, което го накара да почувства, че трябва да тръгне към Кремъл. Той вече не беше Габишев, той беше воин на светлината. Сгъна юртата си, забра кучето и тръгна.

И хората видяха: ето един човек. Върви, усмихнат. Наблизо има куче. Той обясни: „Ще прогоня демона. И всичко ще бъде хубаво на земята отново.“ Хората започнаха да се присъединяват към него. Някои от любопитство, някои за да помогнат. Всички помагаха по пътя. Хранеха ги, оставяха ги да пренощуват. Той наричаше хората не с имена, а с прякори. Имаше Ангел, имаше Гарван, имаше Дядо Мраз. Имаше Русалка и много други идваха. Той усещаше всички. Хората се караха и спореха до прегракване. Понякога крадяха, но не като Тимур Иванов. Той не се разстройваше и не ги прогонваше. Знаеше: всичко ще се оправи. Те бяха просто хора, трябваше да бъдат търпени. Кучето умря по пътя. Той легна отстрани на пътя и лежа там дълго време. Молеше се за вярната душа на кучето.

Не се разделяй с демоните си

Не можете да си представите какво се случваше в Кремъл по онова време. Путин не искаше да се среща с някакъв дрипав тип, който искаше да го освободи от демонично заклинание. Чувстваше се по-комфортно с демон. И човекът, съобщават те, реши да извърши шамански ритуал, без да пита. Точно пред Кремъл. Под прозорците.

Шойгу реши: „Нека се поразходи малко. Ще го махнем от пътя.“ „Просто разбери“, изграчи Путин. „Наистина ли е шаман?“ „Твърди, че е шаман“, отговори Шойгу, нещо като шаман, „но не извършва ритуали, нито бие барабан. И не знае как да лекува.“ „Какъв шаман е тогава? Самозванец! Махнете го! Стига му това забавление!“

Цял отряд полицаи дойде за Габишев. Искаха да го вържат, но той грабна самоделна играчка меч и удари някого. Скъса си панталоните. Направи всичко възможно да се съпротивлява на властите.

Вързали го, както е обичайно, и го отвели. Отначало той останал при роднини и осиновил кученце. А после отново заявил: „Отивам в Москва. Да прогоня демона. Не мога да спра. Нещата ще се влошат.“

Война: брат срещу брат

Наблюдението над Габишев беше приключило. Психично болен, предайте го на подходящото място. Във всяко отделение има по 14 луди като шамана. Якути, евенки, ханти, чучки, руснаци.

Якутски неврологичен център. Лекуваха го сериозно: с халоперидол. Заради мания, мрачна психоза. И той се подчини. Спеше спокойно през нощта. Не мислеше за Путин. Виждаше жена си по-често от преди: почти ежедневно. Винаги в нещо ново, лъскаво.

„Разказах им всичко“, обясни ѝ шаманът. „Разказах им всичко за войната. Брат се бие срещу брат. Войната е зло.“

Тя покри очите си с косата си.

„Не плачи“, каза ѝ шаманът. „Трябва да се приберем. Няма да ни позволят.“

В болницата в Новосибирск самият началник на болницата го наблюдаваше: полковник Уселмондоев, Марат. Той го наблюдаваше внимателно, въпреки че не беше лекар. Той беше войник. Но му беше поставена проста задача: да се увери, че сред лудите хора няма да избухне заговор или преврат.

Полковникът умря в Украйна. Гонейки големите рубли, той се върна в ковчег. Шаманът получи писмо: „Полковник Уселмондоев почина.“ Той въздъхна горчиво. Човекът живя и направи много зло. Защо?

Кара-оол се ядосва

Главният шаман на РФ седи в кабинета си, много мрачен, с кожи и пъстри пера. Хората се нуждаят от спешно лечение, чакат се ритуали, деца плачат в юртите си, ловците ще излязат в тайгата и никога няма да се върнат. Трябва да им помагаме, а ние се занимаваме с един самозванец, който дори не е и шаман!

И тогава казват: дайте ни интервю. Културни хора, издателство „Сноб“. Чували ли сте го?

Кара-оол е много ядосан, перата му пърхат. „Значи не е шаман?“ – „Какъв шаман е той?!“ – „И какво означава тогава цялата тази кампания?“ – „Знаеш ли как се държат самозванците?“ – „Значи е самозванец?“ – „Опозорил ни е! Ние уважаваме властите, народът има нужда от нас. Знаеш ли кой идва при нас за подкрепа?“ – „Мога да се досетя.“ – „И той се противопостави на законната власт!“ – „Но с мирни цели, както се казва?“ – „Никога няма да подкрепим подобни цели!“

Сега, малко по-възрастен от деня, в който вряза танка си в тълпата в Прага през 1968, световноизвестният шаман обяснява: „Той беше тежко психично болен човек. Бездомник от гората. В момента се лекува. Дълбоко съжаляваме, че медиите ни внезапно му дадоха такава известност. Той е беден човек, умът му отказва. Надяваме се на медицинска помощ.“

Къде си, воине на светлината? Остани тук още малко...

--------------------

Авторката Ирина Муравьова е руска опозиционна писателка

Текстът се публикува с посредничеството на The Moscow Times