Искрите прехвръкват отново, 70 години след вдигането на Схизмата

НАШИЯТ КРЪСТ

По решение на Св. Синод на БПЦ, взето на петъчното заседание от редовната му юнска сесия, се публикува пълният текст на писмо-отговор от Вселенската патриаршия във връзка с молбата за отслужване в гр. Одрин, по повод храмовия празник на храм „Св. Георги”, на тържествена св. Литургия от Белоградчишки епископ Поликарп. 

„Светейши Патриарше на София и цяла България, в Христа Бога многообични и възлюбени брате и съслужителю наш, господин Неофите, Ваше почитаемо Блаженнейшество братски в Господа с облобизание прегръщам и с преголяма радост поздравявам: Христос воскресе!“ – пише Вселенският патриарх.

„В отговор на полученото писмо от Ваше многобичано и многоуважаемо от нас Блаженнейшество, с дата 5 май, прот. номер 405, Ви уведомяваме, че от нашата Църква не се предоставя позволение на Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ господин Поликарп да отслужи света Литургия в Адрианопол (Одрин, Турция), в светия храм „Св. Георги”, докато не се уреди там висящият въпрос относно поставянето, без предварителното знание и съгласие на майката Църква, бюст на екзарх Антим.“ – завършва патриарх Вартоломей.

Обяснението на Вселенската патриаршия е, че не е редно в българския храм да има паметник на схизматичен епископ. Да припомним, че на 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. На 16 февруари 1872 г. митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската /гръцка/ патриаршия се обявява против. През май 1872 г. Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. Това нарушение на каноните е използвано от Цариградската патриаршия като повод да обяви на 16 септември 1872 г. Българската православна църква за схизматична. Този акт е извършен с одобрение от страна на Русия.

Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение против турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:

"Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението)."

След жестокото потушаване на въстанието и кланетата през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I бъдещият владика Методий Кусев събира доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ. И това не е всичко… С две думи, екзарх Антим I е един истински български национален герой. Докато за Фенер е просто един схизматичен епископ…