Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 uubb

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Писателят Мартин Ралчевски за „бежанците“ мюсюлмани, за болестта „толерантност“ и за новата си книга „Антихрист“

martinНАШИЯТ КРЪСТ

Дали има някой днес, който си мисли, че онова, което се случва около нас е случаен процес? Едва ли. За всеки е ясно, че един от основните проблеми сега е, че правителството на САЩ води непрекъснати войни в различни краища на света и то без основателна причина. Войните от т.нар. „демократични“ общества би трябвало да се водят, когато има заплаха за националната сигурност.

Но политиката на САЩ, особено тази в Близкия изток, доказва противоположна картина. Всеки може да разгледа в интернет снимки на държавите, в които САЩ се опитаха да въведат чрез сила техния модел за управление. Вижте например снимки от Либия, Сирия, Афганистан  или Ирак преди намесата на САЩ и ги вижте днес. Отдавна мюсюлманите в тези страни горят американски знамена при демонстрациите си. Чрез тези постъпки те се опитват да кажат: „Оставете ни на мира. Не идвайте да ни разбивате държавите“. Последиците днес са видими. Няма дори точна статистика за избите християни в Сирия, Ирак, Либия, Египет и региона. Предполага се, че само в Сирия те са над 200 хиляди. Страшна е картината. Даже ужасяваща. Защото радикалните мюсюлмани, които упражняват власт в региона отъждествяват християнството с Европейските страни и американците. Затова мъченията, осакатяванията, изнасилванията и убийствата, се случват най-вече над невинните християни там. Мюсюлманите мразят САЩ и Европейските страни заради непрекъснатото вмешателство в техните държави. И се получава следният парадокс – те мразят Европейските страни, а се стремят насам с пълни сили. Ненавиждат начина на живот в т.нар. християнски държави, но искат, ако е възможно, да прекарат целия си живот именно тук. Това е странно. Защото ако вярата им е истинска те биха желали да живеят в братските си съседски страни, които изповядват исляма, а не в западните страни на „неверниците“. Но за тази картина не са виновни единствено те. Нека не забравяме кой започва войните. Това са най-вече САЩ. За обикновения човек вече е трудно да различи истината от лъжата. Когато през 1900 – 1991 г. САЩ започнаха война срещу Ирак, управляван тогава от Садам Хюсеин, страната имаше обучена и въоръжена армия, която наброяваше един милион души. Само за две седмици САЩ сразиха тази огромна армия и свалиха Садам от власт. Е, кажете ми как да повярваме, че днес САЩ, които разполагат с още по-добра във военно и технологично отношение армия оттогава, не могат да победят Ислямска държава, която има  едва 40 хиляди бойци? Това не е просто парадокс, но е явно нежелание. Решавайки преди няколко години, че трябва да сменят режима в Сирия, САЩ въоръжиха и обучиха десетки хиляди хора в региона, които да се сражават срещу Башар Асад. Тези местни вóйни не можаха да изпълнят поставената им задача. Оръжието обаче остана в техните ръце и те решиха да създадат ислямски халифат. И така, с помощта на САЩ, се роди квазимодото Ислямска държава. Която „държава“ ни уверяват чрез медиите днес, че по никакъв начин не може да бъде победена. Дори и глупав да е, човек ще забележи голямото несъответствие и дезинформация. Преди 25 години САЩ с лека ръка победиха едно-милионната армия на Ирак, и то за две седмици, а днес не могат да се справят с тази полудържава с незначителна армия. От друга страна европейските страни не могат да се справят с бежанците в Средиземно море. Кой вярва, че Европейския съюз няма ресурс да изпрати петнадесетина корабчета да патрулират из Средиземно море и да спират нашествениците. А имат пари да приемат милиони хора завинаги?! Всички тези политически странни ходове показват, за съжаление, че има задкулисие, има конспирация. А това е страшно. Защото някой дирижира в сянка световните процеси и води света към конкретна цел. Но затова ще кажа по-долу.

 В момента наблюдаваме началото на едно разместване на народите, свързано с трагедия и болка. Не е нужно човек да е особено интелигентен, за да забележи тенденциите на раждаемост в небивали размери, случващи се в мюсюлманските общества и изобщо сред хората с подобно вероизповедание, независимо къде живеят те. Ясно е, че те, рано или късно, ще доминират не само в България, но и по света. Злото е пред вратата и, искаме или не, трябва да се подготвим за отпор. Този отпор не е задължително да бъде силов. Той може да бъде и чрез запълване на духовния вакум. В смисъл, че когато пред портата си имаме една враждебна религия е за предпочитане, да се предпазим и с вяра в истинският Бог, в Христос. Повярвайте ми – това е една от най-добрите противоотрови. Защото, когато човек познае и обикне Христос, той не може да бъде асимилиран от никоя човешка философия или учение.    

По този повод позицията на БПЦ за неприемане на повече бежанци на наша територия беше приветствана от обикновените хора, но уви сякаш не и от интелигенцията. За съжаление, обаче, от обикновените хора не зависи почти нищо. Народът ни се топи осезаемо. Всеки ден стотици млади хора напускат страната завинаги. Селата се обезлюдяват, населението в градовете намалява. Очевидно е, че при това положение не са ни нужни чужденци, които няма как да бъдат интегрирани. И това не е само така, защото те са с коренно различна култура, но предимно защото те са мюсюлмани. Проблемът е в самите тях. Те не искат да се интегрират. Моделът във Франция, Германия и Англия за тяхното интегриране се провали. И ако тези силни и богати държави не успяха да интегрират мюсюлманите в страните си, нямаме никакво основание да смятаме, че ние бихме успели. Затова и Светия синод на Православната ни църква реагира адекватно и правилно, според мен.

Разбира се, появиха се и противни мнения. Като това на проф. Калин Янакиев например, който не се съгласи с изявлението на Църквата и обяви, че ние като християни сме длъжни да обичаме всички хора и да приемем у нас и в Европа ако е нужно и десет милиона нови мюсюлмани. По същина той е прав. Християнството е религия на любовта. За нас всички хора са братя. Но ние се страхуваме от тези „братя“ по една проста причина. Те са мюсюлмани. Част от тях идват дори от т.нар. Ислямска държава. А в Ислямска държава обезглавяват публично християни днес. Във видео-мрежата Ютуб има толкова информация за тези зверства, качени с гордост от самите ислямисти, че човек остава без дъх от ужас.

Затова не бива да виним хората, че се страхуват. Тези убийци са на по-малко от хиляда километра от България и си имат (засега) собствена държава. Ислямска държава. Обърнете внимание на името. Как може да сме сигурни кой иска убежище у нас, а и в другите европейски страни? Много от тези хора нямат дори паспорти. Така че според мен, поведението на недоверие и страх е нормалното, а поведението на толерантност и отворени обятия е инфантилното в случая. Известният руски богослов проф. Алексей Осипов призова в едно свое интервю наскоро, да не се страхуваме от мюсюлманите, идващи от Близкия изток, но да защитаваме смело вярата си. Защото, каза той, това че от страх проявяваме толерантност към тях и си мълчим няма да ни помогне по никакъв начин. Хората по принцип, а още по-малко пък мюсюлманите, не обичат лицемерите. Затова ако те биха имали възможност определено не биха ни пощадили, само защото от страх сега ги приветстваме. Те така или иначе не ни обичат, затова е по-добре е да бъдем себе си и смело да се наричаме християни (ако сме такива). И да казваме истината. 

За съжаление, обаче, Европа днес върви бързо надолу! И в морален, и в духовен аспект. Малко след като през януари тази година двамата братя мюсюлмани избиха френските журналисти от „Шарли Ебдо“ в центъра на Париж, аз написах една кратка саркастична статия „Краят на старата Госпожа“.

Европа умира. Някога силна и колонизираща света, днес тя е духовно и физическа болна. Ако не се случи някакво дълбоко духовно пробуждане тя ще бъде асимилирана и подчинена от новите варвари, както нарече преди време акад. Георги Марков, прииждащите „бежанци“.

Това, уви, не са бежанци. Е, може би има няколко процента и истински бежанци сред тях, но повечето са икономически емигранти, даже бих ги нарекъл религиозни емигранти, които тръгват насам, за да разпространяват религията си. Видимо е, че имат средства. Самите те споделят, че им струва по 1300 долара на човек да достигнат до Турция, а от там на север и на запад плащат допълнително по около 5000 на човек. От репортажите се вижда, че това са предимно млади мъже, и съвсем малко от тях са жените и децата. Отново противоречие – тези хора зоват за толерантност, а са готови да приложат нетолерантни методи за налагане на своите представи за света. И ако това не е лицемерие! Мюсюлманите, които искат да живеят в Европа наистина зоват за толерантност, а самите те, ако биха имали възможност, биха убили всеки, които не изповядва тяхната религия и биха забулили и подчинили жените по целия свят. Това е техен религиозен постулат. По отношение на тази агресивност към нас, трябва да кажем, че инфантилизмът съвсем не е само българска черта. Той е и европейска черта. Този инфантилизъм европейците наричат толерантност.

Но не е логично, когато те напада например бясно куче или змия ти дори да не помръднеш, а да вярваш, че само ако стоиш спокойно опасността ще те отмине.

Наскоро в едно предаване по К1, посветено на толерантността към бежанците у нас, Мира Добрева бе дала думата на една млада мюсюлманка, която обясняваше подробно колко бежанците са онеправдани, лишени от бъдеще, но обичащи децата си, обичащи живота, мира, и прочее. Мира Добрева кимаше съпричастно след всяко изречение на тази жена. И по едно време младата жена със забрадка изведнъж каза: „Единствената истинска религия в света е ислямът и всеки трябва да я приема!“. Мира Добрева, при цялата й толерантност към онеправданите бежанци, се сепна за миг и спря да кима. Мисля, че това изречение по националната ни телевизия беше многозначително. Толерантността към тези хора ни играе лоша шега, поради нещо съвсем тривиално – ако ние сме толерантни към тях, това съвсем не означава че и те ще са към нас! Защото при тях няма такъв етичен закон, според който ако ти сторят добро ти трябва да отвърнеш по същия начин.

Преди седмица разговарях с други вярващи от енорията на православния храм в града, където живея. Те бяха англичани. Стана дума за бежанците и тогава разбрах колко са далече тези хора от истината. Те казваха: „Няма проблем. И бежанците са хора. Дори и милиони да дойдат, няма да обеднеем. Всички са добре дошли“. А после стана и дума за това, че имало отворени дни за посещения в една от джамиите в града. Те били ходили и разговаряли с мюсюлманите там и установили, че и сред тях имало интелигентни хора. 

Ето го проблемът – ракът е вътре в тялото на Европа, а Европа ходи да търси интелигентни хора пред джамиите, за да се успокои, че може да води диалог с тях. От това излиза, че тенденциите са лоши. Болестта „толерантност“ бавно увива всяка нация. Англичаните, немците, холандците, шведите, французите са сякаш готови да приемат и предпочитат, идващите в страните им стотици хиляди млади мюсюлмани от Близкия изток, пред източно-европейците.

А България изглежда сама и изоставена. Но разберете – няма значение кой е на власт у нас. Която и партия да е начело, външната ни политика ще е същата, поради една проста причина – вече има нов световен ред и няма място за самостоятелна политика.  

А тези, които трябва да будят хората, т. нар. хора на Духа, уви нямат думата днес. Те могат да пишат, да говорят, да съветват, но до там. Прави впечатление, че днес обаче политиците също говорят какво трябва да се направи. Имам предвид – евро-политиците. Сякаш те нямат властта да го сторят, а го препоръчват на някой друг. И това не е метафора, защото както казах по-горе и което е видно от войните на САЩ в Близкия изток, има тъмно задкулисие. Някой изтласква и размества етническия и религиозен мир в света, което ще предизвика още конфликти, а навярно и войни.

Но въпреки обречеността на ситуацията, хората на Духа според мен са длъжни да говорят истината. И да не се страхуват. Защото страхът запазва тялото, но убива душата. Трябва да се говори смело, че не всички религии водят към Бога. Да се чете православна литература и да се познава християнството. Да се помни също, че според Евангелието светът ще има край. Той ще бъде предшестван от международни конфликти, войни и природни катаклизми. В объркаността и икономическия срив на държавите неизбежно ще се наложи обединение на нациите. Това обединение ще бъде оглавено от световно правителство, което на свой ред ще бъде водено от министър-председател. Този човек (който в Евангелието и Откровението се нарича антихрист) ще е враг на всички християни, ще ги преследва и убива. Това са все неща, в които хората днес не вярват. Имам предвид, че самите християни вече не ги приемат насериозно. И ето - тук е проблемът. По-голямата част от т.нар. хора на духа днес не вярват, че Христос е Бог и затова и не вярват в думите Му. Не приемат насериозно, че светът ще има край, и че Христос ще дойде отново. Не приемат, че думите: „Обичайте враговете си и добро правете на онези които ви мразят“, и: „Ето ида скоро и у Мене е наградата...“ са думи идващи от самия Бог. Затова, ако не се събудим от духовната си летаргия, в скоро време ще приемаме от страх учението, че трябва да убиваме с камъни хванатите в изневери жени или онези, които дръзват да не се молят обърнати към Мека по пет пъти на ден.

Затова докато все още имаме свобода е добре всеки да прави според силите си, и да буди съвестта на хората. Да им казва, кое е добро и кое е зло. И да им вдъхва вяра и любов. На свой ред в момента аз се опитвам да работя в тази посока, пишейки седмата си книга „Антихрист“. Ако е Божия воля, надявам се да излезе от печат през лятото на 2016 година.

И пак казвам – не се страхувайте да говорите Истината. Към Бога няма друг път освен чрез Христос. А ние сякаш се притесняваме да говорим за вярата си. Но защо? Защо се срамуваме от Христос?

Бог не е в силата, а в правдата.

 

   kdjfsj

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n