Игумения Валентина Друмева събра 15 тома с житията на тези новомъченици

НАШИЯТ КРЪСТ

„Православието  е непреодолимо. Православната църква няма да бъде унищожена, защото не е създадена от обикновен човек, както мохамеданството, а от Дух Свети. Затова Православната църква е непобедима, Тя ще съществува до края на света, тъй като в основата  е самият Бог Христос, който възкръсна. Както и ние ще възкръснем...

Монашеството е призвание и дарба. Монасите не са страхливци, бягащи от действителността, а великани на духа, копнеещи за надземното…

Заради тези 15 тома с жития на български свещеномъченици, пострадали по време на комунистическия режим, през последните 7 години обиколих страната няколко пъти. Задачата ми беше да възкреся светлия образ на духовниците-мъченици на вярата в епохата на атеизма – 1944-1989 г. Открих 635 свещеномъченици. 103-ма от тях са убити след 9 септември 1944 г. като врагове, без вина. Бяха години на страшна заблуда, нанесена бе дълбока рана не само на църквата, ала и на душите на хората. Изключително ме впечатли отец Лука от Панагюрище – много просветен духовник. Убит жестоко от младежи, на които писал двойки по вероучение. Този, който наредил екзекуцията, се самоубил, толкова го мъчела съвестта, най-строгият съдник. Жестоко убит заради вярата си е и отец Йоан от Белозем, изключително ерудиран свещеник. Това е повече от садизъм, демонизъм. Срещнах се и с убийци на свещеници – станахме приятели с много от тези разкаяли се грешници. Простих им, повече ги обичам, защото са много нещастни. Убитият свещеник е отишъл в рая, а те остават тук в ада на гузната си съвест. Много свещеници са пострадали заради вярата си в Пловдивския затвор. Един екзекутор ми казва: Не мога да спя, сънувам кръвта на свещеника по ръцете си. Друг палач пък трепери и по цял ден обикаля църквата – само там намира временен покой от ада в душата си. Истински път към Голгота, по-страшно е от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски. Докато пишех книгите, оплаквах и свещениците, и палачите, чийто живот е кошмар…“ – това са думи на монахиня Валентина /Друмева/, игумения на калоферския девически манастир „Въведение Богородично“, запечатани в публичното пространство навръх Великден.

Остава да се произнесе на глас и резонният въпрос: Кога Светият Синод на БПЦ ще направи първата крачка към канонизирането на тези български свещеномъченици?!

--------------------------------------

на снимката - отец Николай Грънчаров от казанлъшкото село Тъжа бива разстрелян още през 1943 година от един местен кандидат за шумкарин. Потомците на свещеника още помнят комунистическите издевателства.