Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 uubb

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Чуйте необикновената и вдъхновяваща история на Наталия Москвитина  

nmЛолита НАРАНОВИЧ

Ежегодно само в Русия се извършват милиони аборти. В едни от случаите убиват децата по настойчивата препоръка на лекарите, в други – заради настояването на близките и роднините на бременната жена. Но винаги жената взема сама последното си решение. Наталия Москвитина е лидер на правозащитната организация „Жени за живот“.

„Жените, с които ми се налага да се срещам, имат абсолютно различни съдби. Но всички тях ги обединява едно – те се нуждаят от любов на живот и смърт, - развълнувано разказва Наталия. -  За да бъдат спрени да извършат детеубийство, понякога е достатъчно да им покажем, че не са сами.“

Но чуйте първо нейната вълнуваща история.

 

Лекарска грешка или Обикновено чудо

Към днешна дата Наталия Москвитина е една красива жена и майка на четири деца, която ежедневно търси и намира нужните думи, за да убеди поредната жена да не извършва греха на детеубийството. А някога самата нея три пъти са я убеждавали в необходимостта да извърши този страшен грях.

Имам усещането, че в живота на Наташа всичко се случва въпреки медицинските диагнози.

Например, тя забременяла веднага след окончателната лекарска диагноза, че е стерилна. Лекарите отначало дълго се удивявали, но след шестата седмица я посъветвали да „прекрати“ бременността. Основната причина била, че у плода не се чувало сърцебиене, а бъдещата майка изпитвала силни болки под стомаха.

„Най-вероятно плодът не се развива и да се борим за тази бременност просто не си струва“, казала равнодушно лекарката от женската консултация  и започнала да пише направление за „изчистване“.

Но Наташа отказала да повярва в лошото – сърцето ѝ подсказвало, че детенцето е живо. Цяла нощ тя не затворила очи, молейки се за живота на своето бебе. На сутринта в болничната стая дошъл на визитация друг лекар. С добра усмивка на лицето, той огледал тъмните кръгове под очите ѝ и притиснатия към гърдите ѝ молитвеник, хванал я за ръката с думите: „Не се вълнувай! Ние задължително ще запазим твоето детенце.“

След изследването с видеозон, Наташа с облекчение разбрала, че нейното бебе е живо и неговият живот не е заплашен от нищо.

Така на бял свят се появила абсолютно здравата Полина.

По време на втората бременност, лекарите отново се опитали да уговорят Наталия да направи аборт. Този път причината била предполагаемата диагноза – синдром на Даун.

В резултат на тази борба със себе си и със страховете си, на бял свят се появил абсолютно здравият Петър. Пет месеца след неговото раждане Наталия забременяла отново.

И веднага лекарите, като лешояди налетяли върху нея, принуждавайки я да абортира детето си. Аргументите им били най-различни. Първо ѝ препоръчали „да си почине след второто раждане“, после я заплашвали с безпаричие и бедност, разпитвали я за заплатата на съпруга ѝ. Но последният и решаващ довод бил, че Наташа била приемала антибиотици през първия месец от бременността. „Абортът е единственият изход за вас! Вън от всяко съмнение, детето, ако се роди живо, ще бъде с патология в развитието. Може да се роди без ръка или крак… Защо ви е нужно това?!“   

Действително, след раждането на Петя тя силно настинала и лекарите ѝ били предписали едни от най-щадящите лекарства.

„Аз плаках и се молих дълго на колене. Най-тежко ми бе от съзнанието, че аз сама съм навредила на своето дете… Но трябваше да продължа нататък… - спомня си Наташа. – А в същото време мъжът ми, колкото и да беше странно, се отдалечи от мен в този момент; и от това положението стана два пъти по-страшно. Именно тогава аз усетих какво чувства, какво преживява всяка изоставена жена, загубила надежда и поддръжка от близките си.“

И все пак, въпреки всички черни лекарски прогнози, контролният видеозон на 12-ата седмица не показал никаква патология у плода.

Така на света дошло още едно здраво дете.

Оттогава Наталия се старае да ходи по лекари колкото се може по-рядко. По време на четвъртата си бременност даже се отказала и от видеозон. „Децата ги дава Господ, Той и решава какво ще бъде моето дете“ – усмихва се Москвитина и прегръща своите четири деца.

Но кой знае какво би се случило, ако житейският път на Наталия не бе съпроводен от тези усложнения. Възможно е тогава и общественото движение „Жени за живот“ въобще да не се бе появило… А без него нямаше да има нови спасени детски животи, нови победи над греха, за някои от които ще разкажем по-късно…

-------------------------------------------------

Бел. ред.  Първата публикация на този текст е в Православие.ру

 

   kdjfsj

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n