Да, човешкият живот е един изпит. Изпит с огромен залог – Безсмъртието!

НАШИЯТ КРЪСТ

Докато е млад, всеки човек живее така, сякаш е безсмъртен. Сред утринните лъчи на радостта, окъпан в лазура на безгрижието за утрешния ден, изживяващ щастието, което младото, красиво и послушно тяло е способно да му даде… С времето нещата се променят. В крайна сметка разбираме, че човек и добре да живее, умира. Когато проумее, че е смъртен, човекът започва да се пробужда от Съня на младостта. Първо започва

ропотът на душата, чиито полети умореното и поизносено човешко тяло вече невинаги може да следва. После идва недоволството на разума от неистово краткия човешки живот, дълъг неповече от един окомиг. Накрая – когато дойдат болестите и немощите – идва и неизбежният ни бунт срещу несправедливо устроения свят.  Да, така е – наистина светът, в който е възможно твоят прадядо да е бил маймуна, светът на материализма – е несръчно сглобен и несправедливо устроен!

И тогава идва моментът на обръщането. На проглеждането. На събуждането…  На категоричния отказ да приемеш, че всичко красиво – обичта към родители, любимата жена и децата, приятелството – свършва до надгробната могила.

Ако в този момент протегнеш ръка и разлистиш Книгата, ще се убедиш, че светът, сътворен от Бога е устроен справедливо. Нещо повече – той е съвършен! А Човекът е сътворен, за да бъде безсмъртен. И дори – богоравен! Но чрез непослушанието си към Твореца и Създателя на Вселената , нашите праотци поканиха в човешкото битие смъртта…

Ръка за ръка с греха, в живота на човеците влязоха също съмнението и неверието. Като патерици за нашата слаба Вяра, премилостивият Бог ни дава чудесата.  С термина „чудо” обикновено наричаме свръхестествените събития, противоречащи на естествените природни закони. Книгата на книгите - Библията - изобилства с примери за чудеса, чрез които Творецът на Вселената напомня на улисаното в делника си човечество за Своето съществуване. Напомня и за истинския смисъл на човешкото съществувание – хората да живеят според Закона на любовта и така да се богоуподобят. А не да се уподобяват на безсловесните създания.

Най-великото ежегодно чудо, разбира се, е слизането на свръхестествения Благодатен огън на Божигроб – на Велика събота. Докато за това събитие се знае и говори много, дори се предава в директни излъчвания по БНТ, има поне две други, по-неизвестни чудеса, чрез които Бог укрепява вярата на православния народ.

Празникът Кръщение Господне (Богоявление) по стар стил се чества на 19. януари. Водата в река Иордан, след освещаването ѝ от Иерусалимския патриарх, започва да клокочи и за няколко минути обръща течението си в обратната посока! Това знамение се случва всяка година пред очите на хиляди вярващи, дошли от близо и далеч.

Третото чудо е не по-малко забележително - в деня, когато Православната църква празнува Преображение Господне на 19. август по стар стил, всяка година над планина Тавор в Палестина се появява един облак. Той се спуска само над православния храм, намиращ се на върха на планината и покрива както храма, така и богомолците вътре. Но не и намиращата се наблизо католическа черква. Това е удивително явление, защото през лятото по тези места изобщо няма облаци. Чудото се случва като възпоминание за Преображенското чудо и на онзи облак, появил се по време на славното преобразяване на Господ Иисус Христос.

Блажени сме ние, целият български народ! Макар че рядко се замисляме какво неоценимо богатство притежаваме. Не се сещате за какво става дума ли? Да, за това, че сме православни… нищо че бабите ни са ни кръстили тайно като деца… Нищо, че влизаме в храма само на Цветница и във Великденската нощ… По-важното е, че имаме скрит в дълбините на сърцето си оня спасителен Страх Божи, който ни е удържал, когато сме политали към бездната на греха. А най-важното е, че имаме запазена в чист и неизменен вид онази Вяра, която са имали апостолите и светите Отци на Църквата. Че притежаваме най-ценния, най-истинския Оригинал. Православната църква е този Оригинал, който казва: ще постигнеш Царството небесно, ако не лъжеш, ако не убиваш, ако не прелюбодействаш, ако не изопачаваш Христовото учение; ако постиш, ако се изповядваш и причастяваш с тялото и кръвта Христови. Ако възлюбиш Бога и ближния като себе си… Освен нея, има и безброй други “църкви”, които също предлагат спасение и райски блаженства за душата, на къде-къде по-ниска цена: ако почиваш в събота (като адвентистите), ако бърбориш нечленоразделно на “извънземни” езици (като петдесятниците), ако носиш светли дрехи, ако не ядеш месо и ако играеш особената гимнастика “паневритмия” навръх Рила (като дъновистите). Ако си последовател на „непогрешимия“ римски папа. В този ред на мисли – върхът на евтинията, или магазинът, в който за един лев можеш да си “купиш” поне дузина спасения са източните религиозни учения. При тях това, че в този живот си педофил или проститутка, не е фатално – просто защото имаш възможност за поправителен изпит при следващите си прераждания. Ако пък си болен или нещастен – плащаш си един практически семинар при гуруто Шри Шри Шанкар – и проблемът изчезва…

Разбира се, че това са несериозни неща, брате. А ти кръстен ли си? Ако не си имал разумна баба да свърши това – поразтреби малко в сърцето си. Стори място на Светия Дух и заживей с Него. Ако пък си кръстен, влез в Храма и стани действителен член на Църквата. И помни – Църквата не е Тя, Църквата сме Ние – всички кръстени православни християни, миряни и клирици, живи и покойници. А Глава на Църквата е Христос. И каквито сме ние – ревностни или лениви, обичащи или безразлични – такава ще е и Тя…

Да, човешкият живот е един изпит. Изпит с огромен залог – Безсмъртието. Благодарение на свободната си воля и съобразно вярата си, всеки ден ние правим избор – между почтеното и непочтеното, между верността и предателството, между любовта и омразата, между доброто и злото, между Живота и смъртта. В този продължаващ обичайно по 70 – 80 години перманентен изпит ние имаме лоши съветници – в лицето на невидимите, но реално съществуващи паднали ангели. Демоните ни изкушават, внушавайки ни да изберем злото, макар и прикрито зад благовидни маски. Нашите добри помощници в житейския ни изпит са светиите, ангелите и, разбира се – Пресветата Троица. Стига да ги помолим за помощ.

И след като склопим за последен път очи, ще дойде моментът да научим оценката от житейския си изпит. Ако сме били жестоки, горди, немилосърдни – оценката ни няма да бъде по-различна от Слаб 2.

Но ако сме имали вяра, смирение и любов към Бога и ближните, ще се надяваме да чуем думите на Сина: “Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира…”