Владислав Митев, бивш член на школа за хатха-йога, пред "Гласът на България"

НАШИЯТ КРЪСТ

Преди десетина години един кандидат за телевизионна слава “спря часовниците” на половин България. Може би си спомняте православния свещеник от Чипровци, който чрез системата “йога” спря за известно време биенето на сърцето си?! Той беше убеден, че йога с нищо не противоречи на 10-те Божи заповеди. Като него мислят десетки хиляди българи. Но един варненец твърди друго. Владислав Митев e икономист по

образование; има и второ висше по теология.

Кога и как се срещнахте със системата йога, г-н Митев?

- Занимавал съм се с йога около една година. Започнах да посещавам школа по хатха-йога през пролетта на 1993-та. Школата ми беше препоръчана от мой приятел като място, където мога да се справя със здравословните си проблеми. В голяма степен това действително се случи. В школата се преподаваше т. нар. хатха-йога, която започва обучението по йога от най-ниските нива. Освен специфичния хранителен режим, изпълнявахме и редица физически упражнения - както динамични, така и статични пози (асани). Изпълнявахме няколко различни дихателни упражнения, на които в хатха-йога се придава особена важност. Прилагах в живота си ред хигиенни практики. Започнах и упражнения, предназначени за упражняване на контрол върху психиката, волята и съзнанието. Такива бяха например - взирането без мигане в пламъка на свещ, медитация с повтаряне на определени думи (мантри, за които по-късно разбрах, че са имена на индийски божества) и др.

Интересното е, че според моите лични наблюдения в йога не се прави ясно разграничение между духовните практики и физическите упражнения. Още от самото начало физическите упражнения се свързват органично с определен начин на мислене и възприемане на действителността. Това най-ясно личи в дихателните упражнения. Там например по време на самото упражнение се изисква чрез силата на въображението ученикът да си представя вдишвания въздух като струя светлина, влизаща в него през ноздрите, а при издишване - излъчваща се от слънчевия му сплит.

Целта на цялата тази игра с въображението, физиологията и психиката е да бъде изградена у ученика една представа за човека и света, в която видимото, материалният свят - от една страна и невидимата реалност - от друга, са в системно, органично единство. Счита се, че всяко видимо действие на човека е във взаимна връзка и взаимодействие с невидимата реалност. А целта е изграждането на устойчиво поведение, помагащо на човека да използва невидимата реалност, като съобрази с нея живота си и извлича от нея определени изгоди.

Но най-непочтеното в това учение е неговата езотеричност. То не се излага систематично, в неговата пълнота още от самото начало. Преподаването започва по метода "отдолу - нагоре". Учениците не се запознават с основополагащите концепции на учението, с неговите крайни цели и очаквани резултати при достигане на евентуалното "съвършенство". Аз мисля, че това се прави, защото учениците биха отхвърлили учението и не биха го приели, ако то им се разясни от самото начало. Ето защо учението им се представя непълно, докато междувременно и постепенно се възпитават определени навици, начин на живот, представи и светоглед. Така ученикът бива, простичко казано, "воден за носа", без да е наясно къде всъщност отива и какво го чака в края на пътя. Обещанията са за нещо прекрасно, но са доста мъгляви. Не се споменава нито дума за евентуална нематериална цена, която би могла да се изиска от ученика за придобиването на очакваните блага...  Спомням си, че когато някои ученици молеха учителя да ни говори за "духовната страна" на йога, той остро отказваше с довода, че ни е рано да се интересуваме от неща, до които не сме дорасли. Засега трябвало само да се занимаваме с усвояване на преподаваните упражнения, докато станат наша "втора природа".

И така, на въпросния начален етап невидимите "сили" ("енергии") бяха представяни като природни, тоест, неживи и неинтелигентни. Това явно позволява на ученика да се стреми да ги използва без да очаква, че евентуално би му се наложило да поеме някакви ангажименти или да плати някаква цена. По-късно се запознах със свидетелствата на други хора, по-напреднали в йога, които твърдяха, че с напредване в учението картината се променя. На по-горните нива въпросните "сили" вече се представят като живи (или живоносни), а по-късно и като разумни, но разбира се "добри", светли, красиви, съвършени и т.н. В това отношение се стига до съвпадение с класическия "бял" окултизъм, изповядван от Бялото братство. Дали по-късно йога става не чак толкова "бяла" - не е ясно, тъй като свидетелствата за тези етапи стават много редки, неясни или фантастични... Ясно е едно: цялата истина се открива едва на тези, които на практика не могат да избират, или най-малкото, това за тях е извънредно трудно, понеже са здраво обвързани с вече поетия от тях път, или казано с християнски термин - "пристрастени" са към него.

А кой беше вашият "гуру" в школата по хатха-йога?

- Що се отнася до учителя ни - бях учуден от неговия характер, излъчване, дух. Наистина, той беше образец за спокойствие. Но това спокойствие съвсем не беше като християнския "мир". Той беше сдържан, но не смирен. Любезен и внимателен, но не сърдечен. В него очевидно имаше място за състрадание, но не забелязах у него особена любов. Защото любовта е саможертва (Иоан 15:13), а той не правеше впечатление на човек, който би пожертвал живота или удобството си за някого или за нещо. Беше строг, способен да защити правата си със сила - без ненужна жестокост, но и без да допусне възможността да пострада. В него видях огромен егоцентризъм и самомнение, граничещо с надменност към "хората от улицата". Симпатиите му бяха предимно към "избраните", и особено към по-успешните от тях. Към света и събитията в него, които не го засягат пряко той проявяваше хладно, до безразлично отношение. Не умееше да се смее, даже да се усмихва. Никога не се натъжаваше - емоциите му бяха под пълен контрол. Йога го беше направила не по-добър човек, а само външно по-търпим. Очевидно животът му беше всецяло подчинен на нещо, което у мен не предизвикваше никакви особени симпатии.

Безобидни ли са източните бойни изкуства, с които се занимават много български младежи?

- За източните бойни изкуства мога да кажа същото, което важи и за източните хигиенни практики, физически упражнения и т.н. Те много рядко се упражняват сами по себе си. И нищо чудно, понеже истински големи успехи в тях могат да бъдат постигнати именно чрез органичното им включване в състава на някое (източно) духовно учение.

Погледнато философски, напредъкът на цивилизацията днес обезсмисля физическия ръкопашен (или с примитивни оръжия) двубой, поне що се отнася до стратегическата теория на войната. Даже най-миролюбивият народ, съставен от иначе кротки граждани е в състояние да осигури своята безопасност и териториална цялост. Обикновено това е въпрос на техника и на професионална подготовка и в крайна сметка, до голяма степен това е финансов въпрос. Добре координираната полиция с постоянна мобилна връзка и специални разузнавателни средства не се нуждае от служители, обучени да бъдат биологични машини за убиване. Такива служители в крайна сметка биха били все така смъртни и напълно уязвими от ток, желязо и отрови.

Какво тогава кара един гражданин да потърси някаква школа за бойни умения? Дали действително това е нуждата от способност за самозащита? Какво кара учителя в такава школа да преподава своето изкуство? Действително ли това е само нуждата от пари, или убеждението, че ще осигури известна безопасност на своите ученици? Едва ли; днес никой не може да се предпази от професионалния наемен убиец, който може да бъде и слаб, и даже болнав. Разумният и предпазлив живот е за предпочитане пред уличните схватки и кръчмарските побоища. Очевидно в бойните изкуства се търси нещо повече - търси се определено, считано за "силно" състояние на духа.

Допускам, че изучаването на бойни умения е неизбежно необходимо за определена група граждани, най-вече полицаи и охранители. Но напредването в подобни умения неизбежно води до промяна в душевната нагласа на обучавания. Ето защо аз по принцип се отнасям сдържано към школите за бойни изкуства. Това важи даже по отношение на "мирното" на пръв поглед бойно изкуство "айкидо", което е предимно отбранително и при което не се цели смъртта на противника, а неговото обезвреждане.

Но още по-категоричен противник съм на бойните умения, които се придобиват чрез окултни духовни практики. Те са действително умения, при които боецът може да придобие свръх-човешки способности - свръхестествена бързина, мигновена реакция, в отделни случаи даже предузнаване намерението на противника, извънредна сила, психологическо въздействие върху врага, а нерядко и способност за елевация, левитация и други подобни. Като вярващ човек аз спокойно приемам, че такива свръхестествени способности могат да бъдат придобити. Но съм също така убеден, че те се придобиват само по един начин - чрез влизане в общение с т.нар. "нечисти духове" от света на падналите ангели (демони). Тези способности представляват жалкото възнаграждение, което "духовният" боец получава от демона за своето поробване. Те са също така и примамка за хилядите нови ученици. В тази връзка може би е полезно да спомена, че учителят ми по йога същевременно е и твърде известен учител по бойни изкуства. Именно чрез тях той е стигнал до "йога", тъй като в нея е търсил (и вероятно намерил) по-висока степен на съвършенство.

Затова, ако изучавате бойно изкуство и в даден момент учителят ви похвали и каже, че сте напреднали твърде много, но за по-нататъшното ви усъвършенстване е непременно необходимо да спрете да бъдете самия себе си, да "излезете" от своята личност, да се оставите да ви ръководи някаква "друга сила" - тогава точно трябва да осъзнаете, че сте на ръба на пропастта. Тогава ще имате последната възможност за връщане, за бягство. 

В кой момент осъзнахте, че в системата йога има нещо опасно?

-  Много съм благодарен на Бога, че по Неговия промисъл се измъкнах от йога навреме и почти невредим. Осъзнах, че йога е опасна система едва след години, вече като член на Православната църква. Днес мога да осмисля и да оценя преживяното от позицията на православно-християнската си вяра, познания и мироглед.

В духовно отношение йога може да бъде сравнена с една тежка наркомания, свързана с убийствено робство към наркодилъра. При това, по един ужасен и мазохистичен начин именно постепенното убиване на човека е това, което му носи радост и предизвиква привързаност към неговия поробител и убиец. Хатха-йога е първото ниво на тази духовна зависимост, при което "безплатно" се извършва "зарибяването" на човека. На това ниво духовните вреди не са тежки и очевидни, за разлика от големите физически ползи. За съжаление, напредването в хатха-йога развива силна привързаност към цялостното учение "йога" и предразполага определен процент от учениците да продължат към по-високите му нива.

Давам си сметка, че моето мнение ще е непонятно за материалистите, и за всички, които не познават съкровената същност на Православното християнство. В очите на такива хора йога е само един безкраен източник на физически ползи и свръхчовешки способности. Наистина - източник, изискващ много труд и упоритост, но в това отношение йога изглежда подобна на всеки един спорт. Но самият ни учител твърдеше, че вдигането на щанги е безсмислено занимание, защото човек "не е предназначен за вдигане на железа". Действително, от никой спорт последствията за човека не са такива, каквито са от йога. Те засягат преди всичко неговата душа. По думите на Христос, всяко дърво се познава по плодовете му. А лично аз, като православен християнин изтръпвам от ужас, представяйки си общество, съставено изцяло от йоги, подобни на моя бивш учител.

Въпросите зададе Петър МАРЧЕВ