Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Откъс от книгата “Духовни беседи” на стареца Паисий Светогорец

ГБ

Paisiy_Svetogorec

Правилно отношение към инвалидността

-  Отче, може ли инвалидността да създаде комплекс за малоценност?

-  Това са шантави работи.

-  Да, отче, но понякога това се случва при инвалидите.

-  Случва се, защото нямат правилно отношение.

Когато разберат, че инвалидността е Божие благословение, придобиват правилно отношение и се избавят от чувството за малоценност. Когато едно малко дете има някакъв недъг и не е научено да се радва на инвалидността си, тогава има оправдание, ако чувства малоценност. Но ако порасне и чувството му за малоценност остане, това означава, че този човек не е разбрал най-дълбокия смисъл на живота. На едно момиченце, когато било на девет години, се появила бучка в окото му и лекарите отстранили едното му око. В училище му се подигравали и то се измъчвало, горкото. Баща му дойде в колибата ми и ми разказа за проблема. Каза ми: “Отче, мисля си, че ако му купувам  каквото ми поиска, ще му помогна, защото ще се радва и ще забрави притесненията за недъга си. Да, но как да сторя това? Имам още пет малки деца, които завиждат, защото не разбират.”

“Какво приказваш, казвам му. Това е едно лъжливо утешение, но не е решение. Ако сега му купуваш всяка дрешка, която ти поиска, след няколко години ще поиска да му вземеш мерцедес. Как ще свързваш двата края? По-късно ще научи, че някои си имат самолети и ще ти поиска да му вземеш самолет. Тогава какво ще правиш? Опитай се да убедиш детето си да се радва за това, че е с едно око. Да чувства, че е мъченик за вярата. На мнозина мъченици са им вадели очите, рязали са им ушите, носовете и хората им се присмивали. Те, обаче, въпреки че страдали от болката и подигравките на хората, не отстъпили от вярата и търпели непоколебимо мъченията. Ако детето разбере и посрещне недъга си със славословие, Бог ще го причисли към изповедниците на вярата. Малко нещо ли е Бог тъй да промисли, че безболезнено да премахнат окото на детето, и същевременно да го причисли към светите изповедници. Защото то няма грехове за изплащане и ще има чиста награда на небето поради недъга си.”

Благодари ми клетият и си отиде утешен. И действително помогна на момиченцето си да разбере, че недъгът му е бил благословение от Бога, за което трябва да Го славослови. По този начин то израсна нормално, завърши филология и сега работи като учителка и се радва повече от други момичета, които имат всичко, но се измъчват, защото не са схванали най-дълбокия смисъл на живота.

Когато хората не разбират най-дълбокия смисъл на живота, страдат въпреки благословиите и възможностите, които Бог им дава за тяхното спасение. Докато онзи, който има правилно отношение, на всичко се радва. И сакат да е, пак се радва! И да не му сече много умът, пак се радва. И беден да е, радва се.

Разбира се, осъзнавам, колко им е трудно на инвалидите и се моля много за тях, и най-вече за момичетата. За едно момче инвалидността не е чак толкова тежка; обаче за едно момиче, което иска да се устрои, е трудно.

Особено на слепите колко им е трудно! Не могат да се обслужват, горките; когато вървят, препъват се... В молитвата си прося от Бога да даде поне малко светлина на слепите, за да могат някак да се самообслужват.

-   Отче, и на мене ми е мъчно, че не мога да прочета поне една глава от Евангелието, защото не виждам добре. Бяхте ни казали, че ако човек чете всеки ден по една глава, придобива святост.

-  Защо да ти е мъчно за това? Нима ако прочетеш няколко реда  или само една дума, или просто целунеш Евангелието, не се освещаваш? Освен това, ти не си познала Христа отскоро. Защо не въртиш в ума си това, което си прочела, или това, което си чула досега? Основата на всичко е правилното отношение. Кажи си: “Сега Бог ме иска такава, а преди няколко години ме искаше друга”.

Един благочестив адвокат в старините си не можеше да вижда и веднъж ми каза: “Свети отче, помоли се, за да мога да разпознавам близките си хора и да мога поне малко да чета.” Казах му: “Близките ти хора ги разпознаваш и по гласа, а колкото до четенето, толкова години все си чел. Сега си повтаряй молитвата. Види се, че сега Бог това иска от теб.” И оттогава милият чувстваше по-голяма радост и отпреди, когато виждаше.

 

Небесната награда за инвалидността

Когато имаме някакъв недъг, ако търпим и не се оплакваме, имаме по-голяма награда. Защото всички инвалиди така или иначе получават награда. Глухият има чек в Божията спестовна каса поради глухото си ухо, слепият поради сляпото си око, куцият – поради куция си крак. Това е голямо нещо! Ако се подвизават малко и срещу душевните си страсти, ще получат и венци от Бога. Нали виждате как инвалидите от войната получават пенсия, а получават и ордени.

На онзи, който притежава красота, мъжественост, здраве, но не се бори да отстрани недостатъците си, Бог ще му каже: “В живота си се наслади на благата, сега какво ти дължа? Нищо”. Докато онзи, който има някакъв недъг – било по рождение, било по наследство от родителите си, или го е получил по-късно, трябва да се радва, защото в другия живот ще има какво да получи. Ако пък и сам не е имал вина, ще има чиста небесна печалба, без удръжки. Не е малко нещо цял един живот човек да не може например да си изпъне крака, да не може да седне, да не може да прави поклони и т.н. В другия живот Бог ще каже: “Ела, чедо мое, седни вечно в удобство на този трон”. Затова казвам, хиляда пъти да бях се родил умствено изостанал, сляп или глух, защото тогава щях да имам какво да получа от Бога.

Ако инвалидите не роптаят, но смирено славословят Бога и живеят близо до Него, ще имат най-хубавото място в Рая. Бог ще ги причисли към изповедниците и мъчениците, които заради Христовата любов са дали ръцете и краката си, и сега в Рая непрестанно с благоговение целуват Христовите нозе и ръце.

-  Отче, а когато някой е, да речем, глух и се оплаква?

-  И малките деца хленчат. Бог не обръща внимание на много неща. Добрите родители обичат всичките си деца поравно, но имат по-особено отношение към слабите и недъгавите. Същото прави и Бог, нашият добър Баща, за децата Си, които са слаби телесно или духовно, стига те да имат добра воля и да Му дават право да се намесва в живота им.

   

   

 

 

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n