Българинът малко вярва, казваш брате. А ти самият влизаш ли в черква?

Румен СТОЯНОВ

Любят нашенци да сипят хули връз милодрагото ни отечество. Един от безбройните укори гласи: българинът малко вярва, я виж как пълни-препълни са гръцки

черкви, руски, а и румънски. По тоя не/осъзнато коварен начин изричащ отсъдата лесно оневинява себе си: щом всички сме такива, оти да съм аз изключение, твърдението позволява уж безобидно да се тулим зад нечии гърбове. Но вместо да го правим трябва да се замисляме колко аз вярвам. И ако е нужно, искрено да кажем: аз не вярвам или оскъдно вярвам. С такова признание човек упреква себе си, затуй най-често го избягваме. Ала за Господ няма тайни, вижда кой каква вяра таи в своята душа, безполезно я крием от Него. И вместо безпоследственото българинът малко вярва по-добре ще сторим, ако самите ние редовно, искрено се черкуваме, този е начинът миряни да опровергаваме с дела националното ни маловерие, зер ако единствено го одумваме, никак не му се противопоставяме, a го косвено подкрепяме.