митр. Павел Сисанийски и Сиатистки

Искам да се спра върху въпроса със свободата на детето, когато вече е навлязло в юношеската възраст, и то относно неговата връзка с Църквата. Трябва да се научим да уважаваме съмнението и свободата на детето. Връзката с Бога не може да бъде връзка по принуда. Още по-малко можем да се караме и да хулим детето, защото не ходи на църква. Тук се води друга битка – необходим е спокоен тон, правилен пример от страна на родителите, диалог и молитва. Ако детето види, че уважаваме свободата му, тогава ще се замисли и навярно ще дойде в църква. Но дори да не дойде – защото може да се влияе, ние ще се молим за него и ще му кажем много ясно: „Детето ми, аз съм направил своя избор в живота си и почувствах, че Бог има централно място в него. Не мога да ти наложа този възглед, ти сам ще откриеш Бога. Едно нещо само мога да кажа: не поставяй под съмнение заради самото съмнение, а заради истината, защото искаш да научиш истината..."