Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

През първите три дни след смъртта душата лети, където поиска. Освен ако не е затлъстяла…

dusadархимандрит Сава

Познавачите твърдят, че в първите три дни след смъртта може да се пътува – летиш, където ти душа иска! Мечтали сте да идете в Париж, но не сте успели? Смело си планирайте за след смъртта, че да не се отклонявате от грижите приживе. Макар че покойният Платон не е изразявал чак такъв оптимизъм. Той е предполагал, че колкото по-силно душата се привързва към тялото, толкова повече надебелява,

натежава, става трудноподвижна и хич не ѝ е до душевни полети. От общуването с плътта духът се уплътнява, угоява и когато излиза от тялото при смъртта, какво ти да лети, той дори едва се движи и е принуден мрачно да „обикаля край гробовете и надгробните паметници“ (Федон 81d-e).

Дори децата знаят, че гробищата са пълни с призраци, но не бива да се страхуваме от тях – тези привидения не могат да ни догонят, защото самите те се задъхват заради излишното тегло.

Проблемът със затлъстяването

при привиденията още не е решен.

Неволно се замисляме – какви призраци ще бъдем ние? Както се оказва, дори в най-стройното тяло може да обитава дух с целулит, а благодушният дебеланко да носи душа с повишена летливост. От едното тяло душата без усилия ще литне към небесата, от другото ще се изсипе с глух грохот като чувал с картофи.

Душите пълнеят не само от пристрастие към телесните удоволствия. Не са виновни баниците и поничките за наднорменото тегло! Те са невинни като пролетни цветя! Самите те са първите жертви! Изглежда човек е устроен така, че тялото понякога поема върху себе си излишъка от онова, с което е изпълнена душата.

Веднъж докторът попитал една пациентка:

- С какво сте изпълнени?

Неочаквано за себе си момичето отговорило:

- С обида и злоба!

А какво бих отговорил аз? Какво би отговорил ти?

С какво сме изпълнени?

Отскоро практикувам необичайно, но много полезно духовно упражнение: сядам в креслото и си седя там, просто така. Вечерно време дори не включвам лампата. Не чета книги, не слушам музика, не тракам с броеницата, не си правя планове, не размишлявам – просто кротко си седя в тишината и мрака. Причината е тази, че аз също съм пълен, дори препълнен. Не, не съм пълен с обида и злоба – твърде ленив съм за това. Впечатления – ето с какво е задръстена душата ми, ето защо пълнее моят прехранен призрак.

Ние сме и жертви, и палачи. Ние доброволно се самоубиваме. На душата и на ума е нужна храна, но „усилвателите на вкуса и на мириса“ объркаха всички настройки, дадени по природа. От излишъка на тази храна душата не просто подпухва, тя старее. И загубва желание за всичко – на първо място желание за молитва и богомислие…

/със съкращения/

 

------------------------------------------------------------

Архимандрит Сава Мажуко е монах от братството на Свето-Николския манастир в гр. Гомел, Беларус. Превод на текста Анна Георгиева.

 

  

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n