Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Прибра се при Бога най-забележителната българска подвижница от ново време

valenНАШИЯТ КРЪСТ

Днес, на празника Антоновден, е опелото на майка Валентина /във велика схима – Възкресия/, игумения на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“. Най-забележителната българска подвижница и мисионерка от ново време отпътува при своя Небесен жених. Тя е завършила математика, работила е като учителка, а на 26 години се посвещава на монашеството. Отдала е над 60 години от

живота си на Вярата. От 30 години ръководи неделното училище към манастира, където са извървели първите си стъпки във Вярата над 1000 калоферски деца. Майка Валентина е от рода на големия възрожденец Васил Друмев, митрополит Кирил. Тя е автор на близо 60 книги – документалистика, стихосбирки на религиозна тематика, учебници по вероучение, 4 тома разкази за деца – жития на светии. Издала е и 15 тома „Български свещеномъченици от най-ново време“. За да си спомним за светлата ѝ личност и дело, предлагаме на вашето внимание интервюто на журналистката Хенриета Георгиева.

 

Майко, много българи влизат в храма само на Великден. Успява ли този най-свят за християните празник да запълни духовната празнина в живота ни? И да ни върне вярата в доброто?

– Разбира се, без всякакво съмнение. Христос възкръсва, злото е безсилно, ние сме вечни. Христос е въплътен Бог. Той прие човешка плът, за да научи хората да обичат и да изкупи греха на човечеството. За това свидетелства фактът, че след погребението Иисус не се разпадна в гроба както всички човеци, а възкръсна на третия ден. А всички ние сме образ и подобие Божие, искрица от Божия дух. Затова и ние ще възкръснем за вечен живот. Затова празникът на Иисус Свето Възкресение се нарича Велик ден – тържеството на този празник преобразява човешките души. Дори у тези, които не са просветени, интуитивно се извършва това тайнство.

Възкресната радост е най-светла в детските сърца, защото те са чисти. Дори и възрастните обаче не знаят дълбокия, красив смисъл на багрените яйца – възкръсването на Иисус от гроба в духовно тяло. Историята е красива: света Мария Магдалина първа дошла на гроба на Христос да помаже тялото му с благоуханно миро и първа видяла възкръсналия Христос. Въодушевена от най-великото чудо на земята, тръгнала да проповядва Христовата вяра. Стигнала до Рим, където поднесла на император Тиберий не скъпоценен дар, а обагрено в червено яйце с поздрав: Христос воскресе! Както от яйцето се излюпва пиле, така от гроба Христос възкръснал жив, а червеният цвят символизира кръвта, пролята за нас от Спасителя, докато е бил прикован на кръста, обяснила Мария Магдалина. Така в чест на Христовото Възкресение бил въведен обичаят да се багрят червени яйца.

Нашата Църква красиво и тържествено празнува този свят празник, празник на празниците. Дори свети Павел казва: Ако Христос не беше възкръснал, напразна е нашата вяра. А поздравът „Христос воскресе!“ и отговорът „Воистина воскресе!“, който вярващите си разменят до 40 дни след Великден, е химн на живота. Поздравът разкрива най-дълбоката истина за човешкото сърце – за безсмъртието. Един велик учен казва: „Човешкият живот е една глупава шега без Бога, ако всичко свършва със земния живот, с гроба“. Чрез Възкресението Христос победи смъртта и отвори вратите на земния човек за безсмъртието. Затова празникът е велик, празник на празниците.

 

Успява ли българинът да отдели трапезната от духовната радост на великия празник?

– Много хора идват в манастира, невярващите са изключение. От Бога е дадено във всяка душа да има вяра. Лошото е, че в училище не се учи вероучение. От десетилетия имаме неделно училище в манастира, минали са над хиляда деца. За съжаление, възрастни образовани хора не знаят нищичко за Бога и Възкресението. Въпреки това, интуитивно отвътре нещо им подсказва и на възкресната нощ всички отиват в църквата да се приобщят към Христовото възкресение. В епохата на атеизма всички казваха, че не вярват. Сега се оказва, че не е унищожена вярата в душите на хората и църквите са пълни. В душата на българина има нещо, което му подсказва, че има Бог, има живот след смъртта. Изследвала съм атеистичния период на България и съм се натъквала на много куриозни случаи на заклети атеисти, станали по-вярващи и от мен. Такъв беше бившият партиен секретар в едно пловдивско село, който повярвал в Бога и ремонтирал църквата. Преобразяването на този човек ме удиви.    

 

Кой е най-красивият Великден в живота ви?

– Най-красиви бяха възкресните вечери в детството ми. Палехме свещички, носехме огънчета у дома, чукахме се с червени яйца. Някаква неизразима сладка, много красива, ангелска радост обземаше чистите ни детски сърца.

 

Засилва се опасността от разпространението на исляма. Ще успее ли Православието да ни опази?

– Ще успеем да се съхраним само с просвета. Пет века сме били подложени на въздействието на исляма и не сме си дали вярата. Ислямът е настъпателна религия, която се налага с оръжие, със сила, което показва слабост. Тази настъпателност обаче е много опасна. А християнството се налага с вътрешна убеденост, това е ценното. Православието е непреодолимо. Православната църква няма да бъде унищожена, защото не е създадена от обикновен човек, както мохамеданството, а от Дух Свети. Затова православната църква е непобедима, ще съществува до края на света, тъй като в основата е самият Бог Христос, който възкръсна. Както и ние ще възкръснем.

 

Как на 26 години намерихте сили да напуснете света и да приемете монашество?

– Монашеството е призвание и дарба. На хората като мен Бог е дал вътрешно желание да се посветим на служение на Христа, на вечността – най-неземното, най-красивото. Да, приятели ме упрекнаха за избора – светът не може да разбере монаха, който копнее за нещо, което е надземно и непроменяемо. Монасите не са страхливци, бягащи от действителността, а великани на духа, копнеещи за надземното, казва руски духовник. Най-трудно е да се посветиш на това, ала този избор най-силно удовлетворява човешката душа.

 

Защо отдадохте толкова години от живота си на проучване на българските свещеномъченици през комунизма?

– Заради тези 15 тома обиколих страната няколко пъти. Задачата ми беше да възкреся светлия образ на духовниците - мъченици на вярата в епохата на атеизма – 1944-1989 г. Открих 635 свещеномъченици. 103-ма от тях са убити след 9. септември 1944 г. като врагове, без вина. Бяха години на страшна заблуда, нанесена бе дълбока рана не само на Църквата, ала и на душите на хората. Изключително ме впечатли отец Лука от Панагюрище – много просветен духовник. Убит жестоко от младежи, на които писал двойки по вероучение… Този, който наредил екзекуцията, после се самоубил, толкова го мъчела съвестта, най-строгият съдник. Жестоко убит заради вярата си е и отец Йоан от Белозем, изключително ерудиран свещеник. Това е повече от садизъм, демонизъм. Срещнах се и с убийци на свещеници – станахме приятели с много от тези разкаяли се грешници. Простих им, повече ги обичам, защото са много нещастни. Убитият свещеник е отишъл в рая, а те остават тук в ада на гузната си съвест. Много свещеници са пострадали заради вярата си в Пловдивския затвор. Един екзекутор сподели: „Не мога да спя, сънувам кръвта на свещеника по ръцете си“. Друг палач пък трепери и по цял ден обикаля храма – само там намира временен покой от ада в душата си. Истински път към Голгота, по-страшно е от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски. Докато пишех книгите, оплаквах и свещениците, и палачите, чийто живот е кошмар. Всички са чада Божии.

 

Има ли кой да Ви наследи?

– Да, има сестри с богословско образование, мисията ми няма да бъде прекратена. Длъжни сме да насочваме децата, родени в такова объркано време, към смисленото и доброто.

 

 

  

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n