Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Чуйте изпълнената с надежда история за обръщането на един младеж от исляма към Православието

krusttНАШИЯТ КРЪСТ

Тази истинска история е публикувана на уебсайта на гръцката православна енория „Свети свети Константин и Елена“ в Шайен, Уайоминг, САЩ. Масуд Масихийен разказва своята изпълнена с надежда сага за духовното си търсачество и откриването на възкръсналия Божий Син и спасителния кораб на Православната църква.     „Роден съм в мюсюлманско семейство, но интересът ми към религията

(исляма) беше подкрепен само от майка ми. Баща ми беше мюсюлманин, но ходеше в джамията за общите служби само два пъти в годината. Рядко го виждах да чете Корана на арабски, но той винаги се опитваше да спазва редовно ислямския пост през целия месец Рамадан. Майка ми беше по-религиозна, но не можеше да изпълнява всички ислямски ритуали поради здравословни проблеми. Сестра ми, въпреки че се смяташе за мюсюлманка, не практикуваше активно вярата си.

Моето пътуването към вярата на Иисус започна, когато бях на десет години. В края на първия учебен срок бях на посещение при един чичо на баща ми. Той имаше син, който пътуваше много и бе посетил няколко европейски държави. Имаше интересна колекция от подаръци, донесени оттам. В колекцията му имаше и малък Кръст и той привлече вниманието ми. Когато исках да разбера какво означава този кръст, този човек накратко ми разказа историята на пророка Иисус.

Моето обръщане не беше внезапно и не всичко мина гладко:

протече на няколко етапа, като изпитвах болезнени състояния, причинени от моите слабости, а имаше и поражения. Моето възрастване в християнската вяра беше бавно, тъй като Бог ме подготвяше за подходящия момент. През този период имаше чудесни съвпадения. Иисус ми говореше по различни начини и избра най-доброто време, за да се обърна.

Никога не съм присъствал на ислямско обществено богослужение в петък. Главно заради изключителната ми срамежливост. Често обаче четях Корана и редовно в продължение на няколко години извършвах ежедневните намази /молитви/. Също така спазвах и ислямския пост през месец Рамадан. Дори когато бях дете, религията особено силно привлече вниманието ми. Обичах да слушам истории за пророците и благочестивите хора на исляма. От всички тези истории най-много ми харесаха историите за Иисус. Живият интерес към живота на Иисус ме накара да чета 19-та глава на Корана почти всеки ден.

Но дори не мислех да вляза в църква. Веднъж случайно гледах част от християнско богослужение по един гръцки телевизионен канал. Въпреки че не разбрах нито една дума, това, което видях, ме очарова толкова много, че започнах да имитирам действията на свещеника. Направих си кръст от парчета от стари играчки и се опитах да пея като духовника.

След това, желаейки да науча повече за християнството, започнах да разпитвам всички за това. Не можах обаче да получа задоволителни отговори на въпросите си, тъй като някои хора (например баща ми) говореха за това, което християните правят, а не за това, което християнството учи, а други (възрастни и уважавани роднини) настояваха, че няма нищо, което си струва да се изучава в Християнството... Защото единствената истина била в Корана, според тях.

Колкото по-често четях Корана, толкова повече въпроси се пораждаха в главата ми и ме тревожеха. Две дълги глави от Корана разказват историята за чудотворното раждане на Иисус, но почти нито един стих не обяснява защо и как кръстът е станал важна и незаменима част от християнството. В някои от филмите, които съм гледал, Иисус е представен като разпнат човек, но Коранът отрича това с един стих, сякаш никога не се е случвало.

Мюсюлманският учител, при когото се обърнах за разяснение, каза, че Коранът съдържа дълъг и подробен разказ за чудното раждане на пророка Иисус, защото християните са тълкували погрешно това чудо като знак за Неговата божествена природа. В същото време Коранът не казва почти нищо за значението на Кръста в живота на Иисус, въпреки че кръстът е основният символ на Спасителя в християнството. Беше странно.

По това време не знаех, че християните

празнуват Възкресението на Христос.

В гимназията - бях вече на 13 години - имах възможността да науча повече за християнството в уроците по религия. Сравнителният анализ на различните религии имаше за цел да ни убеди, че ислямът е първата и единствена религия, дадена свише. Всички пророци бяха изпратени да проповядват исляма /правата вяра/, но едва последният пратеник - Мохамед - установил исляма на земята завинаги и без възможност за отклонение.

Когато казах на учителя си, че съм чел Корана и бих искал да прочета и други боговдъхновени книги, той отговори, че е невъзможно, защото еврейските равини и християнските водачи са изкривили предислямските Божествени откровения. Този аргумент първоначално не ми се стори неправдоподобен, но по-нататъшните изявления на учителя предизвикаха още по-голямо любопитство и съмнения у мен.

Той каза, че след като пророкът Иисус е взет от небето от Аллах, християните са загубили истината, която Той е преподавал, и много хора са написали фалшиви версии на книгата, която Аллах е разкрил на Иисус. В един момент християните не знаели кой е истинският Инджил („Евангелие“ на арабски) поради многото противоречиви версии, тогава християнските свещеници свикали събор и избрали четирите настоящи Евангелия от стотици различни версии. Тази история ми се стори неправдоподобна, защото разбрах: един християнин не може да не знае за този събор и пак да остане християнин!

Интересът ми към християнството нарастваше от ден на ден и учителят по религиознание намери за необходимо да ме посъветва да не се доверявам на християнството и неговите писания. Един ден той се опита да критикува „противоречията“ в Евангелията по време на междучасието. Той каза: Християните вярват, че Пророкът Иисус е Божият Син, но първото им канонично Евангелие отрича това учение, наричайки Иисус син на Йосиф още във встъпителната глава. Някои от приятелите ми, които присъстваха по време на разговора, кимаха с глава и се усмихваха, потвърждавайки казаното от учителя, но реакцията ми на думите му изненада всички. Казах: „Трябва да попитаме християните и да получим отговор от тях. Със сигурност трябва да имат добро обяснение.“

Като мюсюлманин бях мотивиран да изследвам християнството поради това колко високо Коранът цени и издига Иисус, когото счита за един от пророците. Според Корана, Иисус е определян като Словото на Аллах, като Духа, излъчващ се от Аллах, и единственият Месия.

Целият му живот се основаваше на чудеса,

които Го отличаваха от останалите пророци.

Въпреки всички тези характеристики, Иисус беше обявен за пророк, чиято мисия била ограничена до Израел. Освен това, Коранът обвинява християните, че са обожествявали своя пророк, без да посочва очевидната причина за обожествяване. Ислямските писатели, чиито статии съм чел, твърдят, че някои християни са стигнали до крайности в поклонението пред Иисус и са го направили полубог. По този начин обожествяването на Исус било резултат от „прекомерно уважение“, проявено към него от неговите последователи.

Когато направих някои изследвания за божествената природа на Иисус от християнска гледна точка, бях шокиран и разочарован от моята ислямска вяра. Първо, в християнството не е имало учение, което да подкрепя ислямското твърдение, че Иисус е определян като полубог. Първоначално християните вярвали, че Иисус е истинският Бог, а не полубог. Второ, християнската теология отлично обяснява защо Иисус, който също е наричан Пророк, е достоен за поклонение.

Не „от ненужно уважение“ човекът беше приравнен на Бог. Но Бог стана човек от любов към хората заради тяхното спасение!

За разлика от твърдението в Корана, че християните са направили един човек равен на Бога от уважение, християнството учи, че Бог е станал човек от любов към хората в името на тяхното спасение. И накрая, някои от неясните имена за Исус в Корана (като „Божието Слово“) изненадващо намериха обяснение в основното християнско учение за божествената природа на Иисус. Християнското богословие учи, че Иисус е равен на Бог, защото Той е нетварната и вечна Мъдрост и Божието Слово, от Когото всичко е създадено.

Другото възражение на исляма срещу божествеността на Иисус всъщност ми позволи да отговоря на жизненоважен въпрос: защо Коранът не възприема християнската идея за равенството на Иисус с Бога.

Коранът отхвърля божествената природа на Иисус

и свежда Неговите действия до мисията на местен пророк, тъй като той (Коранът) рисува картина на повтаряща се серия от пророци. Мюсюлманите приемат, че ислямът е единствената истинска религия, изпратена от единствения истински Бог.

Всички пророци, споменати в Корана, проповядват исляма /истинската вяра/ на своя народ. Постоянните отклонения от проповядваната истина, обаче, се случват непосредствено след смъртта на всеки пророк, което прави невъзможно трайното установяване на исляма на земята преди идването на Мохамед. Мисълта, че Мохамед е успял да направи това, което всички останали пророци не могат (първото успешно установяване и разпространение на исляма), ме притесняваше силно, тъй като косвено показваше, че всички Божии пратеници, с изключение на Мохамед, не са имали качествата на достойни религиозни водачи.

Но аз открих в християнското богословие, че Бог спазва винаги словото Си и не допуска никакви противоречия между предишното Си послание (Стария Завет) и новото послание, което Той проповядваше чрез Иисус (Евангелието). Тоест, оказа се, че твърдението на исляма, че е имало неизбежно прекъсване в предаването на Божествената истина от предходните пророци, докато последното откровение било дадено на Мохамед, просто не е вярно. Християнството твърди, че предаването на Истината през историческите епохи е било непрекъснато и накрая е достигнало съвършенство в личността и делото на Иисус, който е въплъщение на Бога.

По това време моето ревностно изучаване на християнството се свеждаше до четене на различни енциклопедии, съдържащи обективен поглед върху християнството, както и някои книги, които позволяват на читателя да сравнява трите авраамически религии. Познанията ми по християнско богословие обаче бяха непълни, тъй като нямах начин да получа достъп до християнските писания. Това продължи до деня, в който един от братовчедите ми ме помоли да му помогна с училищния му проект. Срещнахме се и отидохме в малък магазин, в който се продаваха употребявани книги. На рафта попаднах на много тънка прашна книга. Взех я в ръцете си, видях, че това е Евангелието от Марк! Почувствах се по начина, по който хората се чувстват развълнувани и щастливи, знаейки, че ще видят зад ъгъла близките си, които не са виждали от години. Мислех, че краката ми се отлепят от земята, че ще полетя, защото нетърпението ми беше непоносимо. Исках да отлетя у дома и да прочета Евангелието от Марк, което беше „второто Евангелие, избрано на Никейския събор“, според моя учител и някои други мюсюлмани.

Още същия ден прочетох тази свята книга повече от три пъти.

За да бъда честен, не разбрах някои от нещата, въпреки че е изключително фина в сравнение с Корана. Стремях се да чета и да признавам съдържанието му с почти абсолютна убеденост, давайки приоритет на четенето пред разбирането. Когато прочетох първото изречение на сестра си, тя веднага възрази и каза, че Иисус не може да бъде Божият Син, защото Бог не може да бъде разделен. По това време наистина не знаех защо Евангелието нарича Иисус Божият Син. Бележката под линия казваше само, че терминът „Божи син“ означава духовна връзка между Бог и Иисус, а не физическа. Това беше достатъчно, за да заглуши възражението на сестра ми, която каза, че все още не иска да чете и чува за Евангелието, защото то не било автентично, за разлика от Корана.

Моето изследване върху Евангелието от Марк се фокусираше върху това - как то се различава от писанията на исляма по отношение на стила на разказване на истории. Евангелието разказва само за Иисус с някои препратки към други пророци и пратеници. Коранът, от друга страна, съдържа дълги истории на пророци преди Мохамед. Втората разлика е, че Евангелието не отрича еврейската догма, докато Коранът подчертава грешките и отклоненията на предишните религиозни общности и отрича истинността на основните християнски доктрини. Трябва да призная, че това, което ме изненада най-много в Евангелието от Марк, беше липсата на история за чудесното раждане на Иисус! Въпреки че многократно нарича Иисус Божият Син, той нито веднъж не прави връзка между това наименование и раждане на Иисус от Дева Мария. Той обаче върши чудесна работа, като обяснява какво означава кръстът в живота на Исус и как Кръстът е станал символ на християнството.

Веднага щом съобщиха на семейството ми, че съм купил Евангелието от Марк, майка ми пламна от гняв. Тя беше консервативна мюсюлманка и често четеше Корана, въпреки че поради здравословни проблеми не можеше да се съобрази с други ислямски предписания. Баща ми беше последният в семейството, който разбра, че изучавам Евангелието от Марк. За изненада на всички, той първоначално прояви повече любопитство, отколкото възмущение или безразличие. Той изрази желание да прочете Евангелието. След като го прочете през уикенда, той ми каза, че тази книга не е впечатляваща, защото изобразява Иисус като чудотворец, като известен магьосник. Той добави, че не е намерил убедителен светоглед в книгата.

Тъй като наивно вярвах, че четенето на Евангелието ще ме направи християнин, реших да дам на аквариумните си рибки християнски имена като част от новата си религия.

Уредих и християнско гробище за мъртвите риби.

Тъй като тези действия изглеждаха нелепи и смешни за родителите ми, те не виждаха нищо опасно или сериозно в тях. Моите тайни планове, обаче, да празнувам първата си Коледа в крайна сметка накараха родителите ми да вземат някои предпазни мерки, за да предотвратят евентуалното ми обръщане.

Случи се така, че Коледа съвпадна с деня, в който семейството ми се събра със семействата на братовчедите ми. Затова поканих двама от братовчедите ми да се присъединят към мен и да отпразнуват първата ми Коледа. Идеята им хареса, но не защото ги интересуваше християнството - те просто харесваха да правят нещо тайно и искаха да преживеят някакво приключение. Нашето тайно коледно парти беше добре организирано и всичко вървеше добре, докато не открихме, че Бъдни вечер всъщност е бил предната вечер! Погрешно мислех, че Коледа се празнува на 26. декември. Въпреки разочарованието и подигравките на братовчедите си, аз отпразнувах първия си християнски празник със същата нестихваща радост и вълнение. Добавих елемент от Тайната вечеря, като потопих парче хляб в чаша червено вино и го погълнах, рецитирайки няколко арамейски фрази, които бях научил от Евангелието на Марк.

На следващия ден гордо признах пред родителите си, че съм празнувал първата си Коледа и за пореден път доказах ангажимента си към християнството. Това признание, за съжаление, предизвика тяхната силна съпротива, която ме накара да се откажа от вярата си след месец. Родителите ми поканиха свой близък приятел, който да ме убеди в предимствата на исляма пред християнството. Нашият гост твърдеше, че знае много за всички религии и разказа за своето цялостно изучаване на християнството. Той заяви, че християнството не е религия, дадена ни свише, защото Бог иска Неговото творение да има единствената истинска религия - исляма.

Отговаряйки на въпросите ми за произхода на християнството, той обвини човек на име Павел, че е създал нова религия и е унищожил истинската религия, проповядвана от пророка Иисус. Възразих му, напомняйки му, че в Корана няма стихове, които да подкрепят твърденията му. Възражението ми го накара не само да говори по-високо и по-бурно, но и да промени стратегията си. Той започна да описва условията на живот през Средновековието и да ми говори за това как европейците не познавали понятието чистота.

Учтиво го помолих да не бърка културните

различия с религиозните учения.

Накрая той постави Корана до Евангелието от Марк на масичката за кафе и заяви, че Коранът е по-добър, защото е много по-дебел от Евангелието. В този момент допуснах две фатални грешки: първо казах, че заключението му не е логично; второ, Коранът е естествено по-дебел, защото повтаря едни и същи истории отново и отново.

Самозащитата ми ядоса родителите ми и особено баща ми, който дори се опита да ме набие. Той беше бесен, защото се държах нагло и неуважително към възрастния мъж и критикувах Корана - единственото писание, на което той вярваше и четеше. Помолиха ме да избера един от двата варианта: или да забравя за християнството и отново да стана мюсюлманин, или да напусна дома. Бях отчаян и уплашен, защото бях още много млад, почти дете.

Баща ми ме постави пред избор: да забравя за християнството или да напусна дома. Бях отчаян. Сълзи се търкаляха по бузите ми. Обещах да напусна християнството и да спра да критикувам исляма. На следващия ден баща ми ме помоли да го оставя да изгори Евангелието от Марк, защото искаше да бъде сигурен, че ще изпълня обещанието си. Майка настояваше той да не изгаря Евангелието, защото би било грях да се унищожи текстът, в който се намира името на Иисус. Баща ми неохотно се съгласи и ми нареди да занеса книгата в магазина, откъдето я бях купил. За да убедя баща си, че съм напуснал християнството, трябваше да кажа, че Евангелието е книга, пълна с несъответствия, и посочих последните думи на Иисус на кръста в Евангелието от Марк. Иисус възкликна: „Боже мой! Боже мой! Защо си ме оставил?“ (Марк 15:34), въпреки че винаги разчитал на Бог, когото смятал за свой Баща. Постъпката ми проработи и разсея всички съмнения относно искреността на завръщането ми в исляма.

Всъщност завръщането ми не означаваше възобновяване на ислямските практики. Никога повече не четох Корана и не правих ежедневната молитва. Тъй като вярата ми не беше заменена от исляма, постепенно започнах да изпитвам духовен глад. Това ме тласна да създам собствена „нова религия“! Не бях нито християнин, нито мюсюлманин, но първият „пророк“ и последовател на една нова конкурираща се вяра. Реших да разсъждавам върху характеристиките на новата ми философия и комбинирах различни учения от различни религии. Доста бързо успях да измисля религиозни празници за новата си вяра и ново „Свето писание“. Една нощ абсурдното ми битие на самозван пророк приключи, след като баща ми откри страниците на новото ми Писание и

заплаши да ме изпрати в психиатрична болница.

След няколко месеца поднових мюсюлманския пост с баща си. Въпреки това, не можех да устоя на интереса към християнството. Понякога през нощта сънувах Иисус да слиза от небето в Съдния ден. В първата си година от гимназията избрах сравнителен клас по религия и избрах да направя презентация по темата за християнството. Учителят беше изумен от моя успех и усърдие. Тази презентация увеличи любопитството ми към християнските доктрини. Започнах да чета за християнството в различни енциклопедии, дори в домовете на моите роднини, когато ги посещавах. Тъй като никой не можеше да предположи, че чета само страници за християнството, нямаше проблем. Не можах обаче да скрия желанието си да стана отново християнин, което вбеси всички в семейството ми.

Мама ме молеше да остана мюсюлманин, добавяйки, че това може да е последното ѝ желание, тъй като е много болна и може би е вече твърде късно за операция на сърцето. Новината ме стресна, но все пак исках да отида и да видя - може би за първи и последен път - как християните в моя град се покланят на Христос в неделя. След като пожертвах съня си в неделната утрин, отидох до най-близката църква под проливния дъжд и зачаках с радост и страх главната порта да се отвори.

За съжаление портата остана все така заворена, тъй като бях пристигнал цели два часа преди Литургията. Единственото, което можех да направя, беше да се прибера, тъй като дъждът се усилваше. Времето за първото ми посещение в църквата все още не беше дошло.

До деня, в който майка ми окончателно се реши на операцията, преживявах трудни времена и бях на ръба на депресия. Веднъж една наша далечна роднина дойде да посети майка ми и говори с мен. Тази жена беше нещо като гадател с екстрасензорни способности. Тя успя да ме изплаши, обяснявайки депресивното ми състояние с решението да се обърна към друга вяра и предположи, че съм обсебен от „християнски джинове“! Депресията и страхът ме накараха да предам вярата си и втори път да се поддам на натиск. Плаках, молейки Бог да ми покаже истинския път.

Мама бе оперирана през първата седмица на март. Тъй като сестра ми и баща ми работеха, останах за известно време при семейството на леля ми. Операцията премина добре и майка ми възстанови здравето си. Седмица по-късно я изписаха. Един от братовчедите ми (този, с когото отпразнувах първата си Коледа) организира рожден ден на 15. март и аз отидох да го видя с друг братовчед (с когото отидох в книжарницата, където купих Евангелието от Марк).

На връщане минахме покрай една църква и братовчед ми забеляза, че вратите ѝ са отворени. И двамата влязохме вътре и разгледахме интериора: след това се извърши молебен.

Тази моя първа крачка в храма беше и начало

на влизането на Иисус в живота ми!

Семето на моята незряла вяра в Христос започна да пониква, когато срещнах в тази християнска общност удивителен и всепобеждаващ дух на радост, мир и светлина.

Този дух моментално ме убеди, че Иисус присъства в Църквата и че нямам нужда от друга религия, за да търся Него и Неговата истина. Беше точното време за окончателното ми обръщане и нямаше връщане назад. Още на следващата сутрин наблюдавах отблизо Литургията и целунах ръката на една стара жена, която ме нарече „причастник на Христос“.

Интересното е, че влизането ми в Църквата беше един от многото етапи от моя път към Вярата. Като непълнолетен, трябваше да получа съгласието на баща си за участие в Литургията. Изненадващо за мен, баща ми подписа документа и ми позволи да ходя на църква в неделя (въпреки възраженията на майка ми), казвайки, че се радва да ме види щастлив. Въпреки това не бях достатъчно зрял, за да действам разумно и благодарно и започнах да злоупотребявам с добрата воля на баща си. Трудно успявах да контролирам склонността си да критикувам исляма, както и мюсюлманите, което доведе до противоречия и последваща агресия от негова страна.

Мама системно принуждаваше баща ми да се съпротивлява и да ме наказва, но тя се възпротиви, когато веднъж той реши да ме изгони от къщата. Всеки път, когато баща ми ме удряше в лицето и ме хващаше за гърлото, преди майка ми и сестра ми да се втурнаха да ми помогнат, аз отварях Новия Завет и рецитирах няколко стиха за утеха. Радвах се, че Бог ме смята за достоен да споделя в малка степен страданията на апостолите, които са били потискани от религиозните власти от онова време поради вярата им в Иисус.

Всичко започна да се променя към по-добро, когато издържах университетския изпит и заминах далеч от родния си град. Родителите ми липсваха и осъзнаха любовта си към мен. През първата си година в университета моите успехи ги направиха много щастливи и ги принудиха да си затворят очите за новата ми религия. Баща ми всъщност беше по-щастлив от майка ми, защото аз бях единственият мъж в семейството му, който получи университетска диплома.

Той и дядо ми много години чакаха този момент с вълнение.

Бидейки млад новообърнат християнин, веднага след като бях кръстен, започнах да се съмнявам дали съм достоен да следвам Иисус. Това се дължеше главно на моите слабости и разочарования. Погрешно предположих, че обръщането ще ме превърне в идеалния човек за миг, сякаш магическа пръчка ще ме докосне. Начинът, по който лесно се поддавах на изкушенията на лукавия, ме караше да се чувствам победен и унизен пред Господа. Веднъж отново съгреших, въпреки че бях сигурен, че никога повече няма да допусна същата грешка. Бях толкова отчаян и разстроен, че дори не исках да се моля. Оставих Библията и отидох в другата стая, за да включа телевизора. Първото нещо, което чух, когато включих телевизора, беше фразата: „Отче! прости им, защото те не знаят какво правят ”(Лука 23:34).

Имаше сцена от филм за християнството (сега не мога да си спомня заглавието, но се разказваше за плащеницата на Иисус, имаше и някакви гладиатори) и осъзнах, че това съвпадение бе един от загадъчните начини, по които милостивият Иисус реши да общува с мен.

Това не беше единственото преживяване, което ме убеди в активното присъствие на Иисус в живота ми. Веднъж бях много болен, докато бях далеч от дома. Положението ми се влошаваше от други проблеми, а през нощта имах нервен срив. Не знаех как да се справя с проблемите в живота си и попитах Иисус защо Той ме повика, след като съм толкова слаб и неблагодарен грешник. Безкрайно настоявах Иисус да ме изведе от този свят и бях много уморен от ридания. Когато заспах, насън видях, че вратата на спалнята ми се отвори и един мъж в бяла роба приближи до леглото и седна в краката ми. Чух Го да шепне непозната за мен фраза: „Докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа...” (2 Кор. 5: 6).

Докато казваше това, мъжът докосна краката ми и аз моментално се събудих в страхопочитание. По-късно разбрах, че това е стих от Писанието и заключих, че Господ е там, защото Той винаги е бил с мен, за да ме утешава и напътства.

Разбрах - дългото ми пътуване към Вярата ще продължи дотогава, докато Иисус не реши да ме изведе от това тяло. Той постоянно ме учи да постъпвам правилно и да се справям с живота, колкото и трудни и дори невъзможни да изглеждат обстоятелствата. Сега съм това, което съм по благодатта на Иисус. Мисълта за Неговото присъствие ме утешава и насърчава. Благословено да бъде Неговото име завинаги. Надявам се, че ще продължа да раста във вярата и да стана достоен за християнското призвание…“

Христос воскресе!

 

   

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n