Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Празникът на Всички български светии е установен през 1954 година

svesархимандрит д-р Павел СТЕФАНОВ*

През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм "Свети Седмочисленици". Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10. май 1953 г. От

тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар. Канонизираните за светци българи са 104*. Всред тях има:

дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,

четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),

трима войни,

осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации* в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26. юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.

Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.

За разлика от сърбите, българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.

В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие.

Днес нашето монашество е в упадък, но не трябва да забравяме, че народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иоан Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.

Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели на България ­ Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.

Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, пострадали за вярата си от иноверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната античност, когато християнството се разпространява на Балканите. Това са личности приели мъченичеството в името на Христовото вяра по време на гоненията срещу християните – например Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.

Първият мъченик на Българската църква от български произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той приел християнството три десетилетия преди покръстването на България. Защото отказал да се отрече от християнството и да се върне към вярата в Тангра, св. Боян-Енравота загинал, посечен по заповед на брат си хан Маламир. Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да приемат уния с папата и неговото върховенство.

Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски ­ млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.

Но има и личности, които без да присъствуват в сегашните църковни календари, в миналото са били почитани като светци и продължават да са обект на такава почит от местното население – например св. Симеон митрополит Самоковски, обесен от турците през 1737 г. или Рада Пловдивска, убита също от турците в средата на ХІХ век.

Все пак, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли твърде малко българските светци в сравнение с руските или гръцките, например. Да, така е ­ оскъдни са сведенията и житията на български подвижници и това не се дължи само на унищожението на писмени паметници през турското робство. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, но малцина са били онези, които за слава Божия са пожелавали да съхранят спомена за богоугодния им подвиг. И дори тези светци, за които знаем, като че ли не почитаме с дълбоки религиозни чувства. Тъжно е, че на празника на св. Иоан Рилски неговият манастир не сe изпълва с народ. А те, българските светци, не са просто национални герои, с които трябва да се гордеем. Те са преди всичко молитвени ходатаи за всички вярващи ­ не само българи, но в цялата Вселенска църква.

Като си припомняме подвизите на българските светци, нека отправим топла молитва към тях, за да закриля и пази Бог от гибел българския народ и го изведе по пътя на доброто и светлината.

 iytk

-----------------------------------

Бел. ред. Авторът на този текст се упокои в Бога преди няколко години.

След канонизациите на св. Софроний Врачански и преподобни Паисий Хилендарски, неотдавна БПЦ извърши канонизация на Новоселските и Баташките новомъченици. Преди 5 години бе канонизиран от БПЦ и РПЦ и св. Серафим Софийски чудотворец. Своя ред за канонизация очакват и стотици български свещеномъченици, загинали по време на преследванията на партизаните и „народната“ власт. Един от най-ярките е отец Евстатий Янков от Чепеларе, прославен със святия си живот и чудесата, извършени по негово застъпничество приживе и след смъртта му.

 

 

 

  

 

   

   

 

 

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n