Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Какво видя в Рая тази многострадална и свята душа. Една истинска история

amsНАШИЯТ КРЪСТ

Девическият манастир „Св. Георги Победоносец“ се намира в покрайнините на гръцкия град Кардица в Тесалия, недалеч от легендарните Метеори. Светата обител е известна още с прозвището Караискаки. В него се подвизават в служба на Бога около 20 монахини, като почти половината са от руски произход. Ето какво разказва иеромонах Клеопа /Петритис/, който служи в манастира Петрас, но е родом от Волгоград: 

„Схимонахиня Матрона беше на 93 години. Родена е на московския „Арбат“, била е в изгнание в Казахстан, работила, на 70-годишна възраст постъпила като послушница в манастира Караискаки. През дългия си живот тя умирала няколко пъти.

Но всички бяхме особено шокирани от предпоследната ѝ смърт през 2018 г. в навечерието на Богоявление, когато тя беше приета в болница в град Кардица с инсулт. Състоянието ѝ беше изключително тежко. Екип от лекари се опитваше да я спаси повече от 20 минути, но след като сърцето ѝ спира да работи, те прекратиха своите усилия.

- Това е, можете да се сбогувате, уморено каза лекарят и отиде да оформи документите.

matrПо това време в болницата бяха дъщерята на сестра Матрона, няколко сестри, както и един млад иеромонах от моя манастир Петрас, когото игуменът беше изпратил да прочете молитва за здраве над Матрона.

Но Матрона предаде Богу дух. Дъщерята плаче, сестрите плачат. Иеромонахът не плаче. Него са го благословили да покрие болната жена с епитрахила си и да ѝ прочете молитва за здраве. Пациентката вече не е болна, но благословението /всъщност нареждане/ остава!

Така че той покрива тялото ѝ с епитрахила и започва да чете молитва за здраве.

Изведнъж сестра Матрона отваря очи и казва:

- Ей, защо ме измъчвате тук, защо не ме пуснете, не давате покой на душата ми!

И всичко това със съвършено ясен ум.

След известно време лекарят се връща, но вместо скръб и сълзи чува смях, веселие и пеене на празнични тропари...

Буквално няколко дни след възкресението ѝ говорих с нея. Питам я:

- Майко, кажи ми какво видя там?

- Отче, имаше такава светлина, такава радост, такава вечна сладост, че все още имам тази сладост в устата и в гърдите си! Тъжно ми е само, че бях върната от тази светлина и блаженство обратно в тялото ми. Защо Господ ми направи това? Изглеждаше, че вече си бях тръгнала, казах „сбогом“ на всички и на целия свят, а те ме върнаха обратно. Сега не искам нищо друго освен да се върна там!

Схимонахиня Матрона живя още 3 години и почина тази година в нощта на Светли вторник. През всичките тези три години тя мислеше и говореше само за едно - за това как иска да се върне там и скърбеше от неразбирането защо Господ не я прие.

Погребаха я в манастирската градина върху една малка могила, където тя беше засяла преди чудна градинка с цветя...“

 

 

  

 

   

   

 

 

 

   Fluida

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n