Реликвата напуска българските земи през X век, изнесена от бягащи монаси

Константин СЪБЧЕВ

Днес е 19. октомври и Църквата почита свети Иоан Рилски Чудотворец - най-великия български светец, небесен закрилник на народа и основател на най-величествения ни манастир - Рилския. Хиляди хора от цял свят се стичат там, за да се докоснат до раката на чудотвореца. В светата обител се пазят нетленните му свети мощи, пред които след молитва са станали не едно и две чудеса. Малцина обаче

знаят, че дясната ръка на светеца не е в раката; съдбата на иоановата десница от векове тъне в мистерия.

Има сведения, че тя е била отнесена в Русия. За това разказва историкът Николай Николаевич Чалих в книгата си "Рилск – историята на града от древни времена до XX век“. Според негови изследвания, сред голямата емигрантска вълна на Изток, последвала падането на Първото българско царство под византийска власт (X-XI век), имало и неколцина монаси от Рилския манастир. Те носели със себе си десницата на великия светец, както и много ценни български книги. Пришълците се заселили по десния бряг на река Сейм, където живеело славянското езическо племе северяни. Новодошлите построили храм "Свети Иван Рилски" и станали първите християнски мисионери по тези земи. Счита се, че тогава българският светец дава и името на града – Рилск, който постепенно се създава около манастира.

След болшевишката революция през 1917 година мощите на св. Иоан Рилски мистериозно изчезват от храма в Рилск. Според някои, за да бъде спасена от евентуално поругание, дясната ръка на светеца била заровена някъде в района. Именно това споделя и Чалих. Според друга версия, благочестиви руски емигранти изнесли десницата извън пределите на страната. Има дори данни, че по неведоми пътища тя се връща към Балканите и в момента се намира в съседна Гърция. Това потвърждават и спомените на покойния вече Смоленски епископ Нестор.

„През есента на 2003 г. ме посети тогавашният главен секретар на Светия синод митрополит Геласий. В разговора, между другото, митрополитът припомни с какво недоверие преди години се отнесохме към известието на гръцкия архимандрит Пантелеймон Пулос, че дясната ръка на св. Иван Рилски сега се намира в гръцкия девически манастир "Св. Богородица" на остров Тинос, без да пояснява как е попаднала там. Митрополит Геласий ме помоли да запиша следното:

 „Веднъж пристигнала гръцка поклонническа група. Изненадващо една възрастна жена от групата му казала на руски език, че десницата на св. Иоан е донесена в Гърция. Аз ѝ възразих, че тя е отнесена още в незапомнени времена в руската земя. Възрастната рускиня обаче настоятелно продължавала да разказва: Моята баба Маруся, на която нося името, и моят дядо Андрей Фьодорович били от Курска област. По време на революцията те избягали от Русия с пътнически кораб, който извършвал курс Одеса – Истанбул – Солун - Атина. В препълнения кораб имало и двама моряци от Курск и Рилск. Върху своя багаж те държали една вещ, обвита в тъмнокафяв копринен плат, и молели пътниците да не се блъскат, за да не бутнат на земята грижливо обвитата и пазена вещ. Любопитството на пасажерите надвило и моряците разказали, че носят десницата на св. Иоан Рилски, за да я спасят от поругание или от изчезване. Те имали намерение да оставят безценната реликва в българския манастир на Света гора с молба тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир.

Привечер в Егейско море се разразила силна буря с гръмотевици и мълнии. "Всички се прегръщахме и целувахме, а някои със сълзи оросяваха обвитата десница на св. Иван. Капитанът на кораба по едно време разтревожен рече, че ни грози корабокрушение. Единият от моряците се провикна: "Това няма да стане, тъй като нас ни пази крепката десница на св. Иоан Рилски, която е сред нас!" Чак призори морската буря утихна. Спряхме в някакъв малък залив край гръцко селце. Маруся и Андрей се установяват в Солун. Когато чувахме да се говори руска реч от клиентите, бързахме да ги разпитаме дали не знаят нещо за двамата руски моряци, за св. Ивановата десница", записал чинно свидетелствата Смоленският епископ Нестор.

Манастирът на остров Тинос