Нека се молим и за “проклетите” политици, които се хранят от нашата омраза

Владимир ДОЙЧЕВ

Искам да споделя простичко това, което други трябваше да напишат изискано. Старайте се да обичате хората около себе. Дори и по човешки те да не го заслужават. Дори да им се сърдите. Никой от нас не е заслужил Божията милост, но Той ни я дава. Любовта не е по заслуги! Прощавайте! Прошката е радост! Помнете, че не е нужно всички да сме еднакви. И всички ние грешим по много! В тези трудни дни търсете

това, което ни обединява, а не това, което ни разделя. Светът силно желае да ни противопостави... Но (вместо това) ние трябва да имаме милост, защото сме един народ. Чувате ли? Милост! Нека никой не говори, че е по-умен от другите. От Господа са всички дарове и Той ги дава, за да ги споделяш за добро, а не за самовъзхищение. Този, който не се е поучил от своя народ, не може да е умен!

Всеки човек трябва да има съзнание за семейство. За “ние си”. Спомнете си, ние сме ние! България е “вкъщи”. Вкъщи си помагаме. Обичаме се! И никой скандал не е по-голям от това.

И ако някой нарече майка ви “селска мома”... Не му обръщайте внимание, такъв човек не си струва “шамарите”.

Да, някои ходят по врачки. Лоши очи имаш, щом само това виждаш. Аз съм виждал и друго. Виждал съм хора, които се каят пред Бога - тихи, приятни, срамежливи... Виждал съм красиви българи и българки! Вътрешно красиви! Знам, че срамежливостта не е качество, което се цени на световния площад, но то е част от домашното ни съкровище. От семейната ни хубост! Все още...

Молете се! За болните, за умиращите, за своите и за чуждите! За тези, с които сте близки и за тези, които нарочно държите далеч от себе си. За “проклетите” политици, които се хранят от нашата омраза. Отговорете с молитва и на тях, за да не им заприличате! Молитвата има голяма мощ, ако в нея има болка за другия. И се връща с двойна сила при тези, които я изпращат.

И за тези, които ни презират, се молете. Всеки дава, каквото има. Който има жлъч - жлъч дава. А който има сърце - нека раздава от сърцето си. Вярвам... Знам, че нашият народ не е безсърдечен. Да, и аз съм го наричал понякога лекомислен! Точно както човек изобличава себе си... Но знам, че нашият народ има сърце!

България не е “страната на врачките”. Тук са текли реки от мъченическа кръв за Христа. Повече от 1000 години. Тя е буквално под краката ни... И в гените ни. Лесно можем да си припомним...

България е страната на страдалците. И от своите страдания има какво още да ни каже.

Единственият начин да бъде погубена е като спрем да я обичаме. А вместо нея възлюбим себе си и опрелестяването от мира сего...

Но... Не се бойте! Това няма да стане! Няма да го допуснем! Ще се държим едни за други! Ще се молим един за друг! И Бог ще помогне... Непременно ще помогне! Нима си нямаме свои хора при Него? Ето го св. Иоан Рилски, св. Климент, св. Наум, св. Борис и другите. Нима не сме Божи народ?! Нима не сме част от новия Израил?! Подигнете глава... И никакво униние. Нали?!

---------------------

Отец Владимир Дойчев служи в храмовете „Св. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в кв. Дружба в столицата