Ти вече си избрал: Свобода или смърт! Но готов ли си за смъртта?

НАШИЯТ КРЪСТ

Поколенията, които помнят прелестите на зеления, зрелия и презрелия социализъм, няма как да не си спомнят и гедерманските уестърни с бате Гойко Митич, а също и италианските спагети-уестърни с Джулиано Джема. Това, което няма да забравим е, че и най-отрицателните персонажи даваха възможност на своя враг, преди да го гръмнат, да си каже молитвата. Ние хлапетата, като бройлерчета, отгледани

в атеистичния болшевишки кокошарник, нямахме представа какво е това „молитва“. Но ни ставаше ясно, че това е последното нещо, което човек трябва да направи, преди да се гътне в гроба…

Но ето че доживяхме времена, твърде подобни на зловещ уестърн. Смъртта, нахлупила каубойска шапка, влиза където си поиска и стреля на месо. Без предупреждение. От началото на кошмарния уестърн на живо, жертвите в България наближават 30 000. И това не е гола статистика, защото вече всеки познава много от тези покойници по име. Това са наши познати, съседи, приятели, членове на семействата ни… Утре може да е нашият ред.

Спокойно, няма да се кандърдисваме, че ваксините спасяват животи. Всички ние сме достатъчно свободолюбиви и достатъчно убедени демократи, за да натрапваме нещо на някого.

Какво можем да направим тогава?

Ами да си кажем молитвата. Тоест, да се подготвим за срещата със Смъртта. Тук са възможни два типа поведение: за атеисти и за вярващи. Тези, които не вярват, че има друг свят и задгробен живот, могат да си напишат завещанията. И да не забравят да ги заверят при нотариус.

Вярващите също могат да си приготвят завещания. Но по-важно е да си разчистят духовните сметки. Ако са обидили някого, да му поискат прошка. Ако са вършили грехове, да се покаят за тях и да отидат на изповед…

Хубаво, но има и една доста голяма категория хора, които се чувстват безгрешни. Тоест, живи светци. Сигурно познавате такива човеци. Казват си: не съм убил никого, не съм откраднал нищо значително /те другите окрадоха България/, не съм лъгал /доколкото си спомням/… За да помогнем на тези наши сънародници, ще им разкажем за 20-те митарства.

Митарствата представляват нещо като застави или митници, през които преминават по пътя си душите на починалите, възнасяйки се към престола на небесния Съдия. На тези митници стоят демони и взимат от всяка душа, виновна в някакъв грях, своего рода данък или откуп, състоящ се в поставянето пред тях на противоположното на този грях добро дело.

Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават още светите отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-ия ден научаваме от св. Макарий Велики, от св. Василий Велики, от св. Иоан Златоуст и много други.

Още през земния ни живот демоните се стремят да ни уловят в своите примки. Те са постоянните наши изкусители и съучастници във всички наши беззакония; стремят се да обладаят волята ни, за да ни лишат от вечното спасение. Затова и в смъртния час на човека те са там, за да грабнат душата му в своя власт. При умиращия се явяват ангели и демони, чрез които - като оръдие на Божието правосъдие - Бог извършва Частния съд. Излязлата от тялото душа поема към небето през въздушните пространства, дето бива пресрещната от бесовете – „поднебесните духове на злобата“.

Светите отци ни предупреждават за 20 митарства. Ден след ден (до 40-ия ден от смъртта) всеки от неправедниците ще отговаря за: всички грехове на езика, лъжи, осъждания и клевети; за чревоугодието, леността, кражбите, сребролюбието, неправедното забогатяване и други извършени неправди; за всяка проявена злоба или завист, гордост, гняв, злопаметство, убийство (вкл. аборт) и самоубийство, окултизъм, магьосничество и призоваване на тъмни духове, посещаване на врачки и екстрасенси; за блудство, прелюбодейство, содомия, ереси, неверие, съмнения и хула към светините, a също за всяка проява на немилосърдие и жестокост.

Как можем да се оправдаем, при положение, че животът ни е изтъкан от малки и големи грехове?! Не е ли нашият греховен живот сигурна гаранция, че ще прекараме Вечността в непрестанни мъки – било то в Огненото езеро, или в непоносимия мраз на тартара, или гризани отвътре от никоганезаспиващия адски червей?

Спасението е в покаянието. И в задължителната изповед при православен свещеник. Защото всеки изповядан наш грях Бог заличава от „тефтерите“ на демоните, които са ни изкушавали да съгрешим.

Не чакайте положителния тест. Защото след него започва паниката, която ще парализира волята ви…

-------------------

Ако имате желание и време, може да прочетете подробния разказ

за преминаването през Митарствата на послушницата Теодора ТУК