През 1956 година една руска девойка дръзнала да танцува с иконата на св. Николай, но се вкаменила за 128 дни

НАШИЯТ КРЪСТ

През 1956 година огромният Съветски съюз изглежда непоклатим и вечен. Отминала е Втората световна война и Червената хидра се е разпростряла върху половината Азия и половин Европа. Нещо повече, ядрената Империя на комунизма мечтае за световно господство и се готви да протегне пипалата си и към Америките. Начело на СССР е тромавият на вид украински комунист Никита Хрушчов. Макар че се заема

да разобличи и разчисти култа към личността на Сталин, Никита има и мрачната слава на пръв гонител на Църквата. Все още се помни знаменателната му закана, че в най-скоро време ще покаже по телевизията последния поп в СССР, след което ще го обеси на собствените му черва! И точно тогава, в годините на комунистическите гонения срещу вярващите, се случило едно невероятно чудо, което разтърсило всички – знаменитото „Зоино стоене”. Това се случило в град Самара, наричан тогава с името на комунистическия функционер Куйбишев.

Зоя била млада девойка, работела в местния завод за тръби. Наближавала Новата 1956 година и Зоя решила да я посрещне с приятели у тях, затова поканила седем свои приятелки и младежи в дома си на вечеринка с танци. Тъй като Руската православна църква служи по стария, юлиянския календар, Новата година се падала по време на Рождественския пост. Зоината майка била вярваща православна християнка и се възпротивила на тази веселба през пости, но младежите не я послушали. Събрали се всички, само Николай, годеникът на Зоя все още го нямало. Засвирила хармониката и младите хора започнали да танцуват. Обидена на годеника си, Зоя дръзнала да направи следното: свалила от стената иконата на свети Николай и казала: „Щом го няма моя Николай, ще потанцувам със свети Николай”. Приятелите ѝ се стъписали, едно момиче я увещавало да не върши подобно светотатство. Но Зоя отговорила дръзко:

„Ако има Бог, нека Той ме накаже!”

След това неразумната девойка се завъртяла в танц с иконата. След третото завъртане стаята изведнъж се изпълнила със силен шум, вдигнал се вихър и блеснала ослепителна светлина, като от мълния. Всички младежи избягали навън в потрес, вътре останала само Зоя – тя стърчала окаменяла, студена като мрамор – и продължавала да притиска към гърдите си иконата на светителя!

Когато майка ѝ се върнала у дома и видяла какво е станало, загубила съзнание и я откарали в болница. Върнала се от там след няколко дни. Вярата в Божието милосърдие и горещите молитви за дъщеря ѝ подкрепяли нейните сили. Със сълзи на очи тя молела Бога за прошка и помощ.

Цялата вълнуваща история за вкаменената Зоя четете ТУК