Даровете на влъхвите също са извор на много благодатни чудеса

НАШИЯТ КРЪСТ

С термина „чудо”, обикновено наричаме свръхестествени събития, противоречащи на естествените природни закони. Книгата на книгите - Библията - изобилства с примери за чудеса, чрез които Творецът на Вселената напомня на улисаното в делника си човечество за Своето съществуване. Напомня и за истинския смисъл на човешкото съществувание – хората да живеят според Закона на любовта и така да се богоуподобят.

А не да се уподобяват на безсловесните създания.

Най-великото ежегодно чудо, разбира се, е слизането на свръхестествения Благодатен огън на Божигроб – на Велика събота. Докато за това събитие се знае и говори много, дори се предава в директни излъчвания по БНТ, има три други чудеса, чрез които Бог укрепява вярата на православния народ. Струва си да се отбележи фактът, че и трите се случват по време на църковни празници – Богоявление, Преображение и Въведение Богородично, но по стария, юлиянския календар*.

Когато патриархът хвърли Кръста в Иордан,

реката заклокочи и обърна посоката на течението си

Празникът Кръщение Господне (Богоявление) по стар стил се чества на 19 януари. Съгласно преданието на Православната църква, на този ден се освещава и очиства водата във Вселената. Така се говори и в църковната молитва, в която се призовава Светия Дух:"Благослови тази вода с благословението Иорданово...". Водата в река Иордан, след освещаването й от Иерусалимския патриарх, започва да клокочи и за няколко минути обръща течението си в обратната посока! Това знамение се случва всяка година пред очите на хиляди вярващи, дошли от близо и далеч.

„Иерусалимският патриарх Теофил ІІІ с невероятна трудност и с помощта на полицията премина през огромните тълпи народ, за да стигне до израелската част от брега на реката. На противоположния, йорданския бряг, го очакваше вече главата на Филаделфийската епархия на Иерусалимската Православна Църква митрополит Венедикт. – свидетелства един руски поклонник. - След молитвите владиците три пъти едновременно хвърлиха завързаните с дълги въжета сребърни кръстове, обкичени с цветя и зелени клонки босилек. По същото време бе пусната и двойка бели гълъби като символ на слизането на Светия Дух. На третия път Кръстът на патриарха сякаш се закачи за нещо под водата. Народът замря. Изведнъж на мястото, където падна Кръстът, водата започна да се отклонява от обичайното си течение, сякаш завря и се обърна да тече в обратна посока...”

Народът, отрупал двата бряга на реката, не можел да повярва на очите си. Всички буквално замрели, с отворени усти.  В този момент за хвърления Кръст в кипящата вода се хвърлили трима руснаци. В следващия миг, помитайки охранителния кордон от израелски войници, в Иордан се хвърлила цяла тълпа поклонници...

Макар че нямаше никакъв вятър, в небето над нас

се появиха облаци, долитащи отнякъде с огромна скорост

Второто чудо е не по-малко забележително - в деня, когато Православната църква празнува Преображение Господне на 19 август (по стар стил), всяка година над планина Тавор в Палестина се появява един облак. Той се спуска само над православния храм, намиращ се на върха на планината и покрива както храма, така и богомолците вътре. Макар че недалеч има и католическа черква. Това е удивително явление, защото през лятото по тези места изобщо няма облаци. Чудото се случва като възпоминание за Преображенското чудо и на онзи облак, появил се по време на славното преобразяване на Господ Иисус Христос. А също и в памет на гласа на Небесния Му Отец, долетял из облака и казващ:Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте, (Матея. 17:5).

Веднъж на празника в православния храм на Тавор съвместно служели гърци, православни араби и руско свещенство от Московска патриаршия. В мига, в който изнесли Чашата със Светите Дарове, епископ Сергий благословил всички да излязат вън от храма и да бъдат причастени там. И в същия миг над главите на поклонниците в небето се появили облаци, долитащи отнякъде с огромна скорост. В този момент вятър въобще не духал, а върховете на кипарисите едва помръдвали, докато в същото време облаците неспирно прииждали! Радостта и ликуването на събралия се народ били безгранични. Хората започнали да пеят молитви, да се кръстят, някои заплакали.

Планина Тавор е висока 588 метра и се намира в Ездрелонската долина. Склоновете й са покрити с дървета и храсти, а пролетта се отрупва с цветя. Но наоколо е безплодна земя и обгоряла от сушата и слънцето пустиня. Още от ІV век Тавор става обект на поклоннически пътувания. Тогава майката на император Константин Велики Елена построява първата църква. През 6 век там били издигнати още три храма, но сарацинското нашествие унищожава светините. През 1854 г. на планината дошъл иеромонах Иринарх, духовен син на преподобни Паисий Величковски. На мястото на древния храм старецът издигнал каменен престол и започнал да извършва богослужения на него. Слухът за праведността на таворския старец се разнесъл надалеч и тогава няколко заможни семейства му дали пари, за да построи църква. На помощ се отзовали и Иерусалимският патриарх и началникът на Руската духовна мисия. Строителството било завършено в 1911 година и след освещаването на храма свещениците забелязали, че всяко лято на празника неизменно се появявал облак, за да засвидетелства истинността на Господнето Преображение, описано в Евангелията.

Въпреки страховития мраз, на Въведение

Богородично в Русия върбите цъфтят в полунощ

Третото чудо е свързано с празника Въведение Богородично. Светите родители на Пречистата Дева, богоотците Иоаким и Анна, молитвено измолили от Бога чедо, като дали обещание да го посветят в служба на Господа. Затова, когато Дева Мария навършила три години, светите й родители тържествено я повели към Иерусалимския храм. Шествието, съпровождано от девици със запалени свещи, с тържествени песнопения се приближило до храма. На прага му бъдещата Богородица била посрещната от първосвещеник Захария. И ето, че пред очите му станало чудо – тригодишното дете без ничия помощ се изкачило по високите стъпала към храма. Това било знамение за предстоящото велико служение на Светата Дева в делото на спасението на света и нейната голяма духовна висота и чистота.

В навечерието на праздника Въведение Богородично по юлиянския календар, в нощта на 3-ти срещу 4-ти декември около полунощ за няколко минути, дори и в най-лютия мраз, в Русия разцъфват всички върби! За да стане човек свидетел на това чудо е достатъчно просто да отиде до която и да е върба, вечерта на 3-ти декември. В това време пъпките на върбата обикновено са покрити с лед, но 10-20 минути преди полунощ те стремително набъбват и се разпукват, разчупвайки обхваналия ги лед, като издават едно характерно и ясно доловимо пукане. И колкото по-лют е мразът, толкова по-силно е припукването. На някои клонки даже могат да се появят листенца. А след полунощ пъпките започват наново да се затварят и смаляват, след което не остава нищо, което да напомня повече за станалото чудо. Освен откъснатите филизи, свалили от себе си ледената броня.

Към тези три чудеса няма как да не прибавим и чудото на Даровете на влъхвите. Самият факт, че въпреки историческите превратности, 28-те ювелирни пластинки злато и 70-те топчета ливан и смирна, които източните мъдреци поднесли като дар на Младенеца Христос, са се запазили до днес е истинско чудо. Чрез което Бог още веднъж засвидетелствува пред днешните обезверени хора за истинността на описаните в Евангелията събития. Кои са били влъхвите? Свети евангелист Матей не конкретизира страната, от която те са дошли в Иерусалим. Но древно предание на Църквата, потвърдено от свидетелства на светиите Василий Велики, Иоан Златоуст, Климент, Кирил Александрийски, Теодорит и Лъв Велики, твърди, че родината на влъхвите е Персия. Известно е, че пророк Даниил е живял дълго време в Персия и е бил там глава на мъдреците. С голяма вероятност може да се предполага, че той е предал на сътрудниците и подчинените си утешителното откровение за пришествието на Месия. Понастоящем Даровете на влъхвите, които били ревностно пазени от Пресвета Богородица, се съхраняват в светогорския манастир „Св. Павел”. В началото на тази година част от тях бяха отнесени в Русия, където вярващият народ им се поклони. А съпровождащите ги гръцки монаси разказваха за множеството чудеса, станали чрез благодатта на Даровете...

------------------------------------------

*Относно Календара - по-правилно е в църковния богослужебен живот да се използва Юлиянският календар, каквато е практиката в Руската и Сръбската православни църкви. През 1968 година БПЦ приема т.нар. поправен Юлиянски календар - действие, за което тогавашният патриарх Кирил се разкайва на смъртното си ложе. Но - това сме длъжни да подчертаем дебело - използването от БПЦ на новия календар по никакъв начин не може да бъде причина за нейното напускане и излизане в старостилски разкол, какъвто е случаят със структурата, наречена Българска православна старостилна църква. Това е дяволско изкушение, нападение "от дясно" към едни от най-ревностните християни, които биват заслепени и напускат кораба на Църквата, за да останат сами сред огромните вълни на житейското море, без защита свише - и така се превръщат в играчки на лукавия и в крайна сметка сигурни обитатели на Ада. И още нещо важно - в БПЦ, с разрешението на Св. Синод, има и такива енории, където се служи по Юлиянския календар...