Светителят създава известната и днес Света Василиева Литургия

Доц. Костадин НУШЕВ

Свети Василий Велики е един от най-почитаните християнски учители и светители на Църквата. Той е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. При формиране на неговия характер и християнско възпитание дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина, които също за канонизирани от Църквата като светици.

Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий (по-късно епископ Нисийски) в истините на вярата и християнските ценности и ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата. По-късно Василий и Григорий учат във философската школа в Кесария където се запознават и с Григорий Богослов – епископ и борец срещу арианската и македонианската ерес, които смущавали Източната църква през ІV век и били осъдени на Първия и Втория вселенски събори.

След това първоначално образование в родния град младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина, където учи заедно с бъдещия император Юлиан Отстъпник. Негови учители са били прочути за времето си философи и ритори като Химерий и Прохерезий. В тази философска школа младият християнин усвоява тогавашното знание като се интересува и от медицина, което ще допринесе по-късно за неговото успешно служение като епископ и духовен учител на Църквата.

След като завършва своето обучение по философия Свети Василий Велики посещава християнските монаси в Египетската пустиня, за да провери и възпълни своето философско образование с духовната мъдрост на вярата и християнския аскетически опит. Светските науки били полезни за живота, но истинската философия, според християните, се съдържала в Христовите истини на Евангелието. Това Христово учение се приемало в Древната църква като същинската и истинска „практическа философия“ на живота, която води до очистване на ума и сърцето, до познание на Бога и нравствено усъвършенстване в добродетелите. Така вървейки по пътя на знанието и духовния опит и постигнал върховете на тогавашното философско познание в областта на светските науки, изпитал себе си чрез духовния живот и строгия аскетичен опит на монашеството свети Василий се завърнал в своята родина Кападокия и се установил близо до град Неокесария край бреговете на реката Ирис. Там той създава заедно със свои събратя и сподвижници скромно монашеско общежитие, а по-късно написва и специални монашески правила за подвижничество в общежителните манастири. С това св. Василий Велики става един от основните църковни отци и учители, които са създали древните монашески правила, по които живеят православните монаси и се изграждат манастирите и до ден днешен.

Малко по-късно към св. Василий се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов, с когото заедно се заемат с духовни подвизи, богословска дейност и книжовен труд. В този манастир те създават едни от първите духовно-аскетични сборници за християнски подвижнически живот като извличат полезното от богословските съчинения на Ориген и други църковни учители и съставят специален сборник с името „Филокалия” (Добротолюбие). Така чрез своите  правила за монашеския живот, подвижнически нравствени правила за християнско благочестие и други канонични разпоредби за църковния живот свети Василий Велики става един от първите църковни канонисти като създава специални сборници и кодекси от канони и църковни правила, които векове наред, а и до ден днешен, се използват в живота на Православната църква. Важно значение имат каноничните разпоредби и правила на Василий Велики за налагане на различни епитимии при изправлението на духовния и нравствен живот на християните и превъзмогването на различните грехове.  

Като епископ на Кесария Кападокийска Свети Василий се заема с организирането на православната общност и укрепване на вярата в църковния диоцез, който му бил поверен, защото позициите на Православието по това време били силно разклатени от агресивното поведение на арианите и арианската политика на тогавашните императори. Свети Василий създава множество проповеди и слова, нравоучителни послания и канонични разпоредби, но може би една от най-важните му заслуги е създаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на общо чинопоследование на Светата Божествена литургия, което и до ден днешен се отслужва в Православната църква. Това е известната и днес Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски познания и духовен опит на своя създател. Това литургично последование, което св. Василий въвежда, се опира на църковното предание и богослужебната практика на Древната църква, които той успешно кодифицира и уеднаквява за целите на тогавашната литургична практика на Източната църква като събира в едно ново чинопоследование богатството на по-древните източно-православни литургични традиции.

Свети Василий като архиепископ на Кесария Кападокийска води и множество полемични и догматически спорове в защита на Православието и Никейското вероопределение и произнася много проповеди, беседи и нравоучителни слова за духовно укрепване на своите пасоми. Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговия „Шестоднев”, който съдържа богословски и екзегетически беседи върху библейския разказ за сътворението на света и човека от Бога, описан в книга „Битие”. Въз основата на този класически за източната гръцка патристика и православна богословска мисъл труд по-късно старобългарският книжовник Йоан Екзарх създава в Преславската школа своята средновековна преводна творба „Шестоднев”, в която включва като основен източник беседите на св. Василий Велики.

Много важно място в пастирската и църковна дейност на св. Василий Велики заемала и социално-милосърдната грижата за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той в духа на Апостолската традиция помагал всеотдайно като организирал в своя диоцез много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, и сиропиталища, известни като Град на милосърдието или „Василиада”. В този град всеки болен или нуждаещ се от подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят изкарвали сами своята прехрана и помагали за издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие и следвали апостолските традиции за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото. Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес. Достатъчно е да си спомним делото на св. Йоан Кронщадски в Санкт Петербург в началото на ХХ век или да видим съвременните форми на църковно-милосърдна дейност, които се изграждат и прилага в Руската, Румънската, Еладската и Българската църква, за да установим и да се убедим, че и в днешно време заветите на св. Василий Велики за дейно християнско милосърдие и социална диакония на Църквата са живи и действени.

Свети Василий бил истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и противниците на Православната вяра нито пред гонителите на Църквата и силните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на Христовото учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, духовен отец на вярващите и монасите той остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Православието и Вселенската църква.