Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Ветеран от Афганистан заделя левчета от заплатата си, за да вдигне селски храм

decРосица ХРИСТОВА

Казват, че всеки човек идва на този свят със своя житейска мисия. Някои така и не разбират каква е тя, а други я откриват в низ от привидни случайности. Защото случайности няма. Димитър Димитров от Ловеч смята, че всички странни случки през последните години всъщност са предопределеност. Точно това го е тласнало в правилната посока, която той следва с истинска всеотдайност. И непоколебимо вярва, че

неговата мисия е да построи черква в селото, в което е отраснал. Малко село на брега на река Искър, която дала и името му. Преди да стигне до това прозрение, през 2013 г. заминал на мисия в Афганистан.

“Охранявахме летището в Кандахар. Но Бог ни пазеше – всички се върнахме живи и здрави”, разказва военният ветеран. В родината го очаквали жена и малко дете, безработица и безпаричие. И той заминал със семейството си на гурбет в Испания.

Обаче нещата между него и съпругата му не потръгнали – бракът им се разпаднал. През цялото време, докато бил в чужбина, не прекъсвал връзката с приятелите си тук. Това, което най-много му липсвало зад граница, били те и събиранията им.

“Там работиш, изкарваш някакви пари и плащаш сметки. Най-тежко е на празници. И тогава работиш – затова си отишъл”, казва Митко.

– Определяш ли себе си като патриот – питам го.

– Патриот е много силна дума. Трябва много неща да се видят и дълъг път да се измине, за да кажеш, че си патриот. Харесвам страната си такава, каквато е и тя е моята гордост. Определям се като родолюбец – отговаря той.

Разказва, че когато се завърнал от Испания, животът му се побирал в 3 сака. “Заминах със семейство, с перспектива, с младостта си, със силата си, а се върнах с 3 чанти”, не крие огорчението си Димитър.

Но пък идвайки тук, сякаш червен килим се постлал пред него. Веднага намерил работа и най-важното – подарили му къща в плевенското село Искър, което обичал с цялото си сърце. Оттам започнал низ от събития, за които той е твърдо убеден, че са съдбовни. Точно на рождения му ден се срещнал със собствениците – братята Филю и Иван Димитрови от Троян, които безвъзмездно му прехвърлили имота, защото не можели да го поддържат.

“Когато казвам, че са ми подарили къща, хората си представят нещо запуснато. А тук говорим за къща на два етажа и декар и половина двор”, благодарен е Димитър.

За него това бил шансът да има собствен дом. Веднага се захванал да го разчиства и възстановява. Докато вършел това, ходел да преспива в къщата на дядо си Иван – баща на майка му. Старецът вече бил на преклонна възраст, имал деменция и не познавал близките си. Веднъж попитал какво става с покрива на църквата. “Дядо, църквата няма покрив”, отвърнал внукът. Защото старата църква, построена на свлачищен терен над селото, вече била порутена и не се ползвала.

“Не тази горе, на високото, а тази долу, на центъра”, рекъл старецът. После попитал какво мисли да прави с лозето. Нямало лозе, както нямало и черква в центъра и Димитър, смеейки се, приел приказките му за несвързано бълнуване Да, ама като продължил с разчистването на двора, се оказало, че той опира в изоставено лозе, което след време братя Димитрови също му подарили.

Тогава нещо у него светнало – почнал да мисли, че дядо му е провидял невидимото, бъдещето. Потвърждението дошло няколко дни по-късно в лицето на кметския наместник Стефан Тодоров, който наминал да види какво прави новият жител на Искър. Завързали приказка и той споделил, че опитвал да възстанови църквата, но не било по възможностите му – по-добре било да се построи нова.

“Ти си млад, ако ти се занимава, ще ти кажа къде да отидеш, питай и виж какво може да се направи”, рекъл му Тодоров.

Младият мъж прегърнал идеята, колелото се завъртяло и всичко оттам насетне за него е чудо.

“Благодарен съм, че видях един знак, наместил съм другия знак и съм ги подредил. Това ми дава сили, че вървя по правилния път и вратите пред мен се отварят”, убедено изрича той.

Първо отишъл в митрополията във Велико Търново за разрешение за нов градеж. Дали му го с единствено условие земята, върху която ще е храмът, да е дарена. Оттам Димитър се запътил при кмета на Гулянци Лъчезар Яков. Обяснил му с какво се е захванал и попитал дали има общински терен, който да става за тази работа. Кметът веднага откликнал и казал, че такава е земята в центъра на селото.

“Като чух, че е в центъра, тогава вече разбрах, че нищо не може да ме спре и църквата ще бъде построена. Дядо го беше предрекъл, това беше неговият завет”, разказва Митко.

Решил, че щом са му подарили къща в селото, той трябва да върне случилото му се добро – да промени живота на жителите на Искър. За да има строеж, трябва да има проект, а той струва пари. Но и тук богоугодното дело било подкрепено. Сред низ от случайности Димитър слага и обаждането на покойния Румен Георгиев, който му дал ценни съвети. И най-важното – насочил го къде да му изготвят архитектурния проект. И това чудо станало – направили проекта, без да вземат една стотинка. Следващата стъпка била да се намери строителна фирма. Мнозина отказали, но накрая след дълго обикаляне се явила и такава, която се наела за първи път да гради храм. Оттук следвало, че трябва да се осигурят пари. Много кампании и инициативи реализирал Димитър за набирането им. И капка по капка, лев по лев парите заприиждали.

Големият ден бил 12. април 2020 г. Тогава лично Великотърновският митрополит Григорий дошъл да направи първата копка на новия храм. Положени били основните камъни за градежа там, където ще е олтарът, поръсени с елей. Първият камък бил от владиката, вторият – от кмета на Гулянци Лъчезар Яков, а привилегията за третия се паднала на Димитър. Вече са излети колоните, закупени са тухлите и щом се запролети, стените ще бъдат вдигнати. Поредната радост на Митко е, че плевенска фирма ще дари дограмата. Има уверение, че дървеният материал за олтара също ще е дарение. Камбаната от предишната църква е прибрана и се съхранява. Чудо било и съвсем случайната среща на Митко с инж. Димитър Дишев, който изготвил безплатно ВиК проекта.

“Аз трябва да вървя крачка напред. Предстои да отида пак до Великотърновската митрополия, за да разбера ще има ли стенописи”, казва неуморният Димитър. След толкова много добронамереност от всички страни признава, че никога не му е минавало през ум да се откаже: “Направеното добро от хора и фирми ми показва, че съм поел в правилната посока. Явно всяко нещо си има времето, мястото и човека.”

– След всичките ти усилия не си ли мислил църквата да носи името на свети Димитър – питам го аз.

– Много пъти са ми задавали този въпрос. Но не, храмът ще се казва “Св. Параскева Българска” – така се е казвала предишната църква и така е редно. Тя е светица на раздаващите се и щедри хора.

– А като завършиш градежа, тогава накъде?

– Селото е с много богата история. Искам да го възродя – в тази посока ще поема. Скоро официално ще стана негов жител.

Накрая питам Димитър какво работи. Казва, че е обикновен портиер в казино в Ловеч. Два дни работи, два - почива. Това напълно го удовлетворявало, защото имал време да се отдава на мисията, която с цялата си душа е прегърнал – бъдеще за малкото село Искър.

И там, в игралната зала, виждал големия контраст – как с лека ръка хората хвърлят парите си на вятъра. А той събира лев по лев, за да строи църква.

 

oj

  

 tgt

 

   kij

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n