400 украински свещеници поискаха ереста „Руски свят“ да бъде осъдена от предстоятелите на Древноизточните църкви

НАШИЯТ КРЪСТ

Протоиерей Андрей Пинчук от УПЦ-МП стои зад идеята, че теорията за „Руския свят“ е ерес, която трябва да бъде осъдена от международен трибунал. Защо да се чака Божият съд, при положение, че има международен църковен съд? Ето защо отец Андрей настоява за международен трибунал срещу патриарх Кирил. Повече от 400 духовници на УПЦ-МП вече са подписали неговия призив до Съвета на предстоятелите на Древноизточните църкви, които имат право да стартират механизъм за персонални санкции срещу Кирил. „Фактът, че толкова много свещеници сега се обединяват в този съдебен процес, е индикатор, че те искат честно отношение към войната от епископата си“, казва протойерей Андрей Пинчук. Според него, основната задача на международния трибунал е „декирилизирането“ на Руската православна църква. Пинчук е убеден, че идеите за „Руския свят“, пропагандирани от Руската православна църква, са се превърнали в основата на войната в Украйна и омразата към украинците.

Андрей Пинчук не е обикновен свещеник. През 2016 г. той стана кмет на село Волоски в Днепропетровска област и за няколко години работа превърна това село във витрина на децентрализацията. Централните украински медии снимаха репортажи за реформите на о. Пинчук. В интервюто си отец Андрей разказва защо сега е невъзможно да се прости на руснаците, в какво е по-добре да се трансформира омразата и защо тази война не може да бъде окончателно спечелена само на бойните полета. С него разговаря журналистът Евгений Руденко.

Искам да започна с въпрос, който често се появява в главите на хората: има ли Бог след Буча, Ирпин, Мариупол, Краматорск? Какво можете да кажете на хората, които търсят отговор?

- Да... Знаете ли, не бих казал нищо на тези хора. Не мисля, че Господ също би им казал нещо. Просто като се срещна с тези хора ще ги прегърна силно и ще плача с тях. Христос би направил същото.

Вие лично как възприемате тази война? Това наказание ли е, или урок?

- Не, това определено не е наказание, както твърдят някои руски свещеници. И определено не е урок. Това е животът. Нашият живот... Това, бих казал, е борбата и вихрушката, през която трябва да преминем, за да я има Украйна. Това е нашият път. Всичко това се случва, за да бъдем. За да съществуваме като украинци, ние също трябва да преминем през този път.

По този път има много, много омраза към врага. Украинците сега разсъждават по този въпрос, опитвайки се да разберат какво да правят с тази омраза...

- Знаете ли, питат ме: „Възможно ли е да се прощава?“ Не, отговарям аз. Прошката сега не трябва да засяга нито конкретни руснаци, дошли в Украйна, нито конкретно Руската федерация като държава, нито по-конкретно Руската православна църква като религиозна институция. Никой от тези, които изброих, не може да иска прошка. И не трябва да им се дава християнска прошка. Защо? Можеш да простиш само на някой, който е признал грешките си, преминал е през процеса на покаяние - човек, общество, църковна общност... Когато се покаят, ако можете да го сравните с германците след Втората световна война, едва тогава можем да говорим за прошка. Но това, разбира се, не е сега, не след година, не след три и дори не след пет...

По отношение на самата омраза има определен духовен модел: ако пуснем омразата в сърцата си, дори и да е справедлива, а в нашия случай това чувство е справедливо, то пак ще разруши вътрешния ни свят. Омразата не е някаква субстанция, която може да се затвори в епруветка и да седи тихо там. Ако остане в човека, тя се разпространява много бързо във всяка сфера от живота му.

Омразата трябва да бъде трансформирана. Първо, да се трансформира в неистова жажда за победа. Второ, всеки от нас трябва не само да мечтае за победа, но и да работи за нея. Доктор ли си? Ти знаеш какво да правиш. Вие психолог ли сте? Бъдете близо до плачещите и ги прегръщайте! Ти свещеник ли си? Помогнете на хората да намерят силата да обичат… Всеки от нас трябва да трансформира тази омраза, която разкъсва сърцата ни, в нещо, което ще помогне…

Обяснете какво представлява международният църковен трибунал над патриарх Кирил, за който знастоявате заедно с други свещеници?

– Ако кажа, че има Събор на източните патриарси, мнозина няма да разберат. Като цяло той изпълнява функцията на международен църковен трибунал, казано по-съвременно. Съборът на предстоятелите на древните източни църкви включва патриарсите на Константинопол, Александрия, Антиохия, Иерусалим и Кипър. Те имат пълномощия да водят съдебен процес срещу най-висшите сановници на всяка поместна православна църква в света.

На какви прецеденти в историята разчитате, когато се обръщате към църковния съд?

– Има подобен случай, отпреди повече от 450 години в Московия (през 1666 г.), когато са били поканени източните патриарси, както ги каним сега. Тогава е съставен акт срещу Московския патриарх Никон. Той е осъден, лишен от патриаршеския престол, от епископско достойнство. И като обикновен монах го изпратиха в манастир за покаяние.

В какво могат да бъдат обвинени Кирил и неговият „Руски свят“ в църковния съд?

– Тази ерес се нарича „етнофилетизъм” (смесване на националното с църковното). Това е, когато се раздува величието на една нация и в същото време се отхвърля принципът на универсализма. Базата е в Новия Завет. Апостол Павел казва, че няма вече „нито грък, нито евреин” – всички са равни пред Бога.

Изглежда, че тези думи са били възприети в Русия по изкривен начин: за тях украинците изобщо не съществуват...

– „Руският свят“ е разновидност на етнофилетизма. Това е форма на църковен фашизъм, разбирате ли? Вижте, случилото се по време на понтификата на Кирил е пропаганда на „Руския свят“ в постсъветското пространство, надлъж и нашир. Днес Руската православна църква се превърна в „моралната“ основа на тази война. Именно теорията на Руската православна църква за "Руския свят" стана основата, върху която се основава омразата към украинците и Украйна. Всичко това стана метафизичният източник на тази война… Затова е много важно да се осъдят тази теория и нейните носители. Това ще даде тласък на бъдещата „декирилизация“ на РПЦ. Руската православна църква да се освободи от наследството, което Кирил ѝ донесе. Ако това не стане, утре наред може да е Беларус, а вдругиден може да са балтийските страни, Полша или Финландия. Всички страни, които са били част от Руската империя или Съветския съюз.

Как виждате бъдещата съдба на Московската патриаршия в Украйна?

- Изобщо нямам никакви прогнози. УПЦ на Московската патриаршия много сериозно навлезе в зоната на турбуленцията. Сега не е ясно как да се измъкнем от нея. Сценариите изобщо не са ясни. Мълчанието на епископата е индикация, че те нямат идея какво да правят. Те са в позата на щрауси, с глави в пясъка.

Вярвате ли изобщо, че обикновените руснаци са способни да се вразумят, да се покаят пред Украйна?

- Не. Мисля, че първо трябва да преминат през много страдания. И те ще преминат през тях, преди да осъзнаят какво са направили. Но сега е невъзможно. Това плъзгане към фашизма беше бавно. Изпълзяването от него също ще бъде бавно, но още по-трудно, защото винаги е по-лесно да влезеш в дупка, отколкото да излезеш от нея.

Да си представим накрая, че Путин или „колективният Путин“ е дошъл при вас за изповед. Какво бихте му казали?

- Не бих го пуснал близо до храма. Първо, той трябва да принесе плодове на покаяние. Трябва да възстанови това, което е унищожил, и след това да поиска прошка. От Бога...

/със съкращения/