За Джон Сноу, Денерис и кварталния плейбой. Всички герои са с опашки

НАШИЯТ КРЪСТ

Сиромах човек и на мъничко се радва. Освен белия ни стаен любимец Джон Сноу /Джонката/, преди 4-5 месеца се сдобихме и с дворна котка. Рижава и ящна, направо топкообразна. Денка, с официално име Денерис /няма да се излагаме я, и ние сме гледали „Игра на тронове“!/. Вчера, на Великден, Денка започна да ни съска по змийски. Гледам, коремът ѝ понамалял. Когато проверих кашона в гаража, който

тя ползваше за хотелска стая, оказа се, че на дъното му шава някакво пъстро живо кълбо. Четири слепи котенца, нашарени сякаш от четката на художник, попрекалил с алкокола. Абе – нещо между Пикасо, Вазарели и поантилистите. За бащинството единодушно заподозряхме махленския плейбой – сиво-бял котак без име, останал без ляво око вследствие на дуел с друг опашат донжуан…

Ейй, ама ако знаете колко се зарадвахме всички вкъщи! Веднага отпуснахме на родилката Денка допълнителен порцион – скъп пауч, от запасите на злоядия Джон Сноу…

С две думи – това беше нашето малко, но истинско Великденско чудо. Във времена, когато Смъртта танцува казачок, когато целокупното човечество трудно намира основания за съществуването си, в нашия гараж Господ запали свещиците на четири нови живота. За да ни припомни думите Си: „Дерзайте – Аз победих света… За да имате живот вечен!“

Христос воскресе!