Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Ваш баща е дяволът, и вие искате да изпълнявате похотите на баща си

fekyuЙоан БУРДИН

Историята не учи хората на нищо… Руската империя рухна съвсем не защото група войници не искаха да отидат на фронта, а защото масата от хора живееше в лъжа и се самозалъгваше. Царят уверяваше себе си и хората около себе си, че е „Божият помазаник“, който е способен да управлява страната. Високопоставените лица около него се преструваха, че народът обожава своя монарх и че само отделни размирници размътват

водата. Революционерите пък лъжеха, че жадуват за „свобода, равенство и братство“.

Народът се преструваше на „богоносец“ и уверяваше, че е готов „да влезе в огън и вода за християнската вяра“.

Съветският съюз също беше подобно „потьомкинско село“*. Само че в още по-глобален мащаб. Говореха за равенство и получаваха дажби храна от специални разпределителни центрове. „Дишаха свободно от Москва до покрайнините“ и се стряскаха от страх при всяко почукване през нощта. Рапортуваха преизпълнение на петгодишния план, без да го изпълнят дори с една трета. Бодро строяха комунизма и влачеха от работа всичко, което беше зле опаковано. Разказваха за изобилие и ходеха до Москва, за да купят храна. Провъзгласиха „всекиму според нуждите, от всекиго според възможностите“ и въведоха единна тарифна система, като създадоха пожизнена опашка за закупуване на жилище и автомобил. Говореха за свобода и отказваха да издават паспорти на колхозниците, забраняваха пътуванията в чужбина. Скандираха лозунги като „Мир на света“ и изпращаха войски в Унгария, Чехословакия, Полша и Афганистан, изпращаха оръжия и военни съветници в Африка и Близкия изток, спонсорираха и обучаваха терористични организации по целия свят. Записаха свободата на вероизповеданието в конституцията и затваряха църкви, издаваха присъди за проповядване на Евангелието и за религиозна поезия.

Властта се преструваше, че се грижи за народа, а народът се преструвахаше, че ѝ вярва.

Променило ли се е нещо в днешна Русия?

Бих казал, че лъжата вече се превърна в норма на живота. Това е формата на съществуване на сегашната руска държава.

В Руската империя се заблуждаваха повече или по-малко искрено.

В Съветския съюз се опитваха да пазят поне привидността на декларираното.

Съвременна Русия престана да бъде потьомкинско село, няма никакви фалшиви фасади. Тук всичко е обърнато с главата надолу: истината се нарича лъжа, лъжата – истина, злото – добро, войната – спасение, жертвата – убиец.

Не, разбира се, все още има някои ограничения: седемгодишното момиченце, спасено от руините на къща, разрушена от руски ракети, все още не е наречено нацистка и терористка. Нея просто не я забелязват. Както не виждат и десетките хиляди други убити и осакатени.

Струва ми се, че това равнище на лъжа е духовно различно. Това не е искрена заблуда. Не е и лъжа при пълно осъзнаване на истинското положение на нещата.

Това е сатанинска лъжа, уверена в своята правота. Ненавист, която не познава любовта и милосърдието. Злоба, която е готова на всяка цена да потвърди лъжата, която иска да представи за истина. А тя е сатанинска, защото атакува не само човешкия живот, но и човешката душа.

„Ваш баща е дяволът, и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той е човекоубиец от самото начало и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8:44).

Злото обаче има една особеност – то изяжда самò себе си.

То е подобно на „кучето, което ближе трион и не забелязва, че му е причинена вреда, защото се опива от вкуса на собствената си кръв“ (св. Исаак Сириец). Така то ще се самоизяжда, докато загине.

P. S. Главният ми критик, след като прочете написаното от мен, заяви, че текстът е твърде антиутопичен: има диагноза, но няма лечение. Лекарството е известно още от времето на старозаветните пророци: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно“.

 

------------------------------------------ 

Свещеник Йоан Бурдин служи в Сибир. Той е един от първите руски духовници, които бяха осъдени след нахлуването на руската армия в Украйна, заради това, че назовават нещата с истинските им имена.

* Изразът "потьомкинско село" означава декор, фасада, с цел заблуда. Води произхода си от идеята на Григорий Потьомкин да изгради декори на красиви селски къщи по пътя на Екатерина Велика, за да се представи по-добре пред императрицата като "строител на Нова Русия"

Източник: Телеграм-канал на автора; текстът се публикува със съдействието на „Двери.бг“

 

  

 lfswt

   ukraynna

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n