Военен оркестър поведе литията със светите мощи на прославената светица

НАШИЯТ КРЪСТ

Днес митрополитският храм в Пловдив отбелязва своя храмов празник. Но тържествата започнаха още снощи; стотици пловдивчани се включиха в литията за пренасянето мощите на света Марина от катедралния храм “Успение Богородично” до митрополитския храм “Св. Марина”. Камбанен звън извести началото на литийното шествие, което тръгна от храма в Стария град, мина по главната улица на Пловдив и завърши с

тържествена литургия в църквата “Св. Марина”. В шествието участваха кметът на Пловдив Здравко Димитров, пловдивският митрополит дядо Николай, ген.-майор Явор Матеев, много гости от чужбина и духовни лица. Шествието бе водено от духов военен оркестър, свещеник пък носеше в специално ковчеже мощите на светицата, а след тях вървяха военни с иконата на св. Марина. Шествието предизвика интерес сред туристите на главната улица, по пътя си до митрополитския храм увличаше все повече пловдивчани. То приключи в църквата “Св. Марина”, която бе празнично украсена с цветя и подготвена за днешния празник.

Днешната съборна архиерейска света Литургия започна в 9 часа и бе възглавена от Пловдивския митрополит Николай. Специални гости бяха псалтите от румънския хор за източно-църковно пеене „Нектарий протопсалт” от Букурещ. След празничното богослужение в двора на митрополитския храм бе изнесен празничен фолклорен концерт. Мощите на света Марина бяха дарени на Пловдив от Гръцката православна църква преди три години.

Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща ѝ я възпитал в идолопоклонство, но Господ Бог по Своята милост ѝ дал да узнае Истината и я призовал при Себе Си. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишната Марина за пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето ѝ се изпълнило с любов към Него. Тя много желаела да получи св. кръщение, но поради гонението нямало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение. Пръв неин гонител станал самият ѝ баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. После 16-годишната девица Марина била доведена на съд. Управителят лукаво ѝ казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост. Послушай ме, принеси жертва на идолите.”

- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва! - отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.

Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото ѝ с железни остриета. Подкрепена чрез сила свише, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!”

Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните ѝ заздравяват и се връщат телесните ѝ сили. Храбрата изповедница помолила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.

Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Но започнали нови ужасни изтезания. Тялото на мъченицата наново било разранявано, а раните – опалвани с огън. Марина с твърдост понасяла мъченията. Тя непрестанно се молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огън за Неговото име. Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. А Марина извикала: “Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мене св. кръщение и възраждане за вечен живот!”

Едва свършила молитвата си, веригите ѝ се разкъсали и неизказана светлина я огряла. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. Най-после управителят я осъдил на смърт.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя чрез бездушните истукани на демоните. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към блажената вечност.

Слава на Бога и неговите светии!

Амин!