Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Богостроителите. Когато руският марксизъм искаше да се превърне в религия

lenkoНАШИЯТ КРЪСТ

Политолозите са наясно с механизмите за „печелене на авторитет“ или обществено доверие, нужни на всеки субект, който се стреми към властта. Това важи и за обществените експерименти, при които група хора завземат властта с насилствени средства. За т. нар. „революционери“ най-лесният начин е кражбата на авторитет – от религията, от Църквата и в крайна сметка – от Бога. В болшевишките кръгове на царска Русия имало и

такива групи, като Богостроителите. Богостроителството е етично и философско направление в руския марксизъм, което е разработено от леви писатели през първото десетилетие на ХХ век като опит да бъдат обединени идеите на марксизма и християнството. Неговите привърженици не „търсят“ Бог като някаква съществуваща трансцендентална същност, а се стремят да Го „изградят“ от силата на колектива. Нещо повече – „богостроителите“ провеждат медицински експерименти, опитват се да разгадаят тайната на физическото безсмъртие и създават концепцията за човечеството, което се спасява само и се освобождава, като унищожава всички ограничения. Тоест, това е един класически пример на луциферианство, на бунт срещу Бога. Един от лидерите на тази група е небезизвестният Анатолий Луначарски. Друг представител на това движение е Александър Богданов, който провежда медицински експерименти, включително и върху себе си, което в крайна сметка го убива. Всичко е подчинено на една ницшеанска концепция: създаването на нов свръх-човек, който да стане бог.

Тълкувайки религията като творческа дейност на човечеството, това течение си поставя задачата да създаде

нова, пролетарска религия.

Значителна част от богостроителите признават съществуването на Бог и някои постулати на християнството, но доминиращата идея в движението е идеята за обожествяването на прогреса, колектива или обществото като цяло.

Богостроителството превърна марксистката идеология в псевдорелигия с всичките ѝ присъщи атрибути: обожествявана Партия, култ към „свети имена“ и „мъченици“ на революцията, канонизирани партийни символи и ритуали, ритуализирани форми на поведение и сложни посвещения.

С малки прекъсвания по време на Втората световна война, съветският войнстващ атеизъм като официална държавна политика продължава почти до самия край на Империята на злото. Всъщност, до Перестройката на Горбачов. Подобно на император Диоклециан, украинският свинепас Никита Хрушчов влиза в Историята не с някакви славни победи, а с гоненията срещу Христовата Църква. Култово е неговото изказване, че през 1980 година щял да покаже по телевизията последния поп, а след това ще го обеси на собствените му черва.

Но Бог поруган не бива. В началото на 60-те години, по време на Хрушчовите гонения, в Москва решили да сглобят една богохулна театрална постановка, в духа на времето. На сцената бил изграден декор, изобразяващ винарска изба; според „драматурга“, в тази изба трябвало да се съберат голяма компания монаси, свещеници, блудници, музиканти. Те трябвало да пият, да крещят и да пеят богохулни песни. Всички трябвало да се смеят и да танцуват сред бутилките, които били разпръснати навсякъде. От празните бутилки бил оформен даже един кръст в централната част на декора.

Според сценария, един актьор, дегизиран като Христос, трябвало да излезе на сцената, да погледне към пропадналите монаси и да им извика: „Ей вие, слушайте! Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно; блажени плачещите...” „Христос“ трябвало да прочете само три блаженства и след като установи, че никой не му обръща внимание, той трябвало да се прозее и да хвърли Евангелието на пода. „Ако знаехте само колко съм уморен от всичко това. Е, дайте ми чаша и още нещо!“

Една блудница му подава пълен стакан,

„Христос” я изпива на екс и според сценария се присъединява към всеобщата разюздана веселба… Толкова!

На премиерата трябвало да присъства и самият генерален секретар Никита Хрушчов, заедно с други високопоставени лица. По искане на държавния глава ролята на „Христос” трябвало да изиграе един млад актьор, негов личен любимец. Актьорът, същият атеист като другите, след като получил предложение да играе Божия син, с радост се съгласил. Все пак за роля в подобно представление човек можел да получи държавна награда. За да направят представлението правдоподобно, му намерили истинска Библия и започнали да репетират.

В деня на премиерата много отговорни другари, а също и представители на дипломатическия корпус дошли в театъра за представлението. Залата била пълна. Завесата се вдигнала и пред публиката се появила познатата изба, ето ги и монасите с блудниците, ето бурето, пълно с вино и кръста от бутилки.

Сценичното веселие било в разгара си, появявил се на сцената и „Христос”. Той застанал пред публиката, отворил Евангелието и започнал да чете „Блаженствата”, както е по сценарий. Актьорът прочел първото, второто, след това третото, но не спрял, а продължил да чете... Вместо да хвърли Свещеното писание на сцената и да се включи в оргията, по някаква необяснима причина, актьорът не спирал, а като омагьосан прочел проповедта от планината докрай. След това прочел цялата пета глава от Евангелието на Матей, след това прочел и шестата...

Зрителите се досетили, че нещо не е наред на сцената. Артистите спрели да дърдорят. Всички притихнали, за да чуят Божието слово. Артистът, който играел Божия син, най-после затворил Евангелието, прекръстил се пред всички и казал: „Помяни мя, Господи, во Царствии Твоем“ и напуснал сцената целия облян в сълзи. В залата настанала гробна тишина… Разразил се голям скандал, но информацията за инцидента се появила само в западната преса, благодарение на един аржентински дипломат, който присъствал на представлението и видял всичко с очите си.

Всъщност, ако се върнем назад в историята на християнството, ще видим че московският богохулен театрален спектакъл има свой първообраз от годините на гоненията срещу първите християни. Римската власт решила да организира театрален скеч, в който да осмее вярата на последователите на Христос. На сцената трябвало да се извърши „науж“ християнско кръщение. Но дегизираният като православен свещеник актьор произнесъл точните словесни формули, които се използват при кръщаването. И тайнството се случило, макар и на сцената. Светият Дух слязъл върху водата в купела и кръщаваният наужким актьор повярвал в същия миг. Нещо повече – пред насъбралата се в театъра публика от езичници новопокръстеният изповядал вярата си в Божия Син. Разбира се, актьорът-християнин бил подложен впоследствие на мъчения и смърт, но мнозина от зрителите били докоснати от чудото и също повярвали…

Но да се върнем отново

в Хрушчовата епоха.

Тази театрална постановка в Москва, безспорно, също е едно малко чудо. Но Бог с две истински, потресаващи чудеса, показал на донбаския пролетарий Никита Хрушчов колко слаб и неустойчив е светът на болшевишките безбожници, дръзнали да похулят Създателя на Вселената. По времето на комунистическите гонения срещу вярващите, едно свръхестествено събитие разтърсило всички – това е знаменитото „Зоино стоене”. Зоя живеела в град Самара, наричан тогава с името на комунистическия функционер Куйбишев. По време на една комсомолска вечеринка в нейния дом, девойката дръзнала да танцува с… иконата на св. Николай. Предупредили я да не прави това, но дръзкото момиче казало: „Ако има Бог, нека ме накаже!“ И в този миг в стаята се чул силен шум, пробляснала ярка светлина и Зоя се вкаменила! Макар иглите на спринцовките да се чупели в тялото ѝ, лекарите долавяли биенето на сърцето на момичето. Така Зоя престояла като жива статуя цели 128 дни. Навръх Великден започнала да оживява, а първите ѝ думи били: „Покайте се за греховете си! Светът загива!“ След три дни душата ѝ заминала при Бога, но това чудо потресло цяла съветска Русия и напълнило храмовете с вярващ народ…

Второто велико чудо било възкресението на Клавдия Устюжанина през 1964 година. Клавдия работела като продавачка в магазин в Барнаул, била безбожница и активна партийка. Тя заболяла от рак на стомаха и въпреки специалните висококвалифицирани лекарски грижи починала. Но след 3 дни оживяла, а от метастазите ѝ нямало и следа. От яростна атеистка, Клавдия се превърнала в проповедник на Евангелието. Тя свидетелствала пред всички за ада и рая и поради тази причина местните комунисти се опитали в седем съдебни процеса да я осъдят и вкарат в затвора. Днес нейният син е свещеник и разказва на всички за всемогъществото на Бога и за болшевишките заблуди…

 

 

 

 

 

 

 

  

 lfswt

   ukraynna

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n