Св. царица Теодора II възстановява иконопочитанието, а мощите ѝ са нетленни

НАШИЯТ КРЪСТ

Света Теодора е императрица на Византия от 842 до 856 г., а по нейната дейна инициатива започва християнизирането на българския народ. Заради което и нейният син, император Михаил III, става по-късно кръстник на светия цар Покръстител на българите, Борис I Михаил. Тази свята жена се е родила в градчето Евиса, сред планинската малоазийска област Пафлагония (сега в Армения) през 815 г.

Нейни родители били друнгарият (управител на областта) Марин и добродетелната Флорина (по-късно инокиня Теоктиста), отличаваща се със своята отдаденост на православната вяра. През 830 г. майката на император Теофил, регентката Ефросиния, свикала благородните и красиви девойки от цялата импертия, сред които синът ѝ да си избере съпруга – императрица на Византия. След изпитателен подбор, последни останали църковната поетеса Касиана (Касия) и младата Теодора. В невъзможност да избере измежду двете, отчаян и огорчен, император Теофил изрекъл на висок глас: „Добре ни учат учителите, че чрез жената се ражда зло“. На което поетесата Касиана репликирала, че от жената произлиза и доброто. Подобни думи се сторили невъздържани на императора и затова той спрял вниманието си на Теодора. На 5. юни 830 г. Теодора и Теофил били венчани в църквата „Св. Стефан“ на двореца „Дафна“ в Константинопол. Скоро след това Ефросиния се оттеглила в манастир и оставила Теодора за единствената Августа на империята.

Света царица Теодора родила на император Теофил седем деца – пет момичета и две момчета: Текла, Анна, Анастасия, Пулхерия, Мария, Константин, починал като дете през 835 г., и Михаил – бъдещия император.

Само че император Теофил бил отявлен иконоборец. Той продължавал иконоборската политика на своя баща, Михаил II. Докато подобно на своята майка Флорина, Теодора благоговейно почитала светите икони. (Флорина по-късно основала манастира „Гастрион“ и приела монашество с името Теоктиста). Така с Теодора в императорския палат и семейство се завърнало тайно и иконопочитанието. Теодора се опитвала да се застъпва пред съпруга си за иконопочитателите, но се оказала принудена да пази в тайна от него и от другите придворни своята лична почит към иконите. Тя носела под дрехите си икони, а много криела и в своята част от двореца.

Историята разказва как Теодора била заварена от шута Дендрис да се моли пред една икона и той я издал на императора. Разразил се семеен скандал, в който разгневеният Теофил обвинил съпругата си в идолопоклонничество. Въпреки всичко, Теодора тайно от съпруга си успяла да възпита децата си в иконопочитание. Те често гостували в дома на майка ѝ Флорина. Една от малките ѝ дъщери веднъж дори се похвалила на баща си как в дома на баба им имало прекрасна кукла, на която се молели и я целували с благоговение. Теофил не наказал тъща си, но заповядал децата му повече да не посещават баба си. Някои историци дори отбелязват, че цялото обкръжение на императора било на страната на иконопочитанието, за което знаел и самият той.

На смъртния си одър Теофил посочил Теодора за регент на малолетния им син Михаил, като настоял обаче да не отстъпва от неговата политика и да запази положението на приятеля му, патриарха иконоборец Йоан VII Граматик. Регентството на Теодора постигнало важни вътрешни и външнополитически успехи: ред военни успехи срещу арабите, полагане усилия за християнизирането на българите и хазарите. Благодарение на далновидната си финансова политика императрицата успяла да напълни и държавната хазна, като самата тя избягвала разкоша и разточителството.

Но една от основните цели на императрицата след смъртта на съпруга ѝ била възстановяването на иконопочитанието и слагане край на църковната криза поради ереста на иконоборството, която тресяла империята вече близо едно столетие. Няколко дни след смъртта на Теофил регентството свикало църковен събор (Константинополски събор, 842 – 843 г.). За да се прекрати официално иконоборството, царица Теодора решително отстранила от патриаршеската катедра иконобореца Йоан VII Граматик. За целта написала писмо до патриарха, с което го молела да се оттегли от катедрата. Той поискал да му дадат време за размисъл, през което време успял да инсценира опит за убийството си, като си нанесъл лека рана и обвинил императрицата, че тя е изпратила хора, за да го умъртвят. Веднага било проведено разследване, което доказало, че патриархът се е самонаранил нарочно, за да предизвика смут в обществото. Така на Събора Йоан Граматик бил низвергнат заради направения „опит за самоубийство“, отлъчили го от църквата и го заточили в имението му.

 Съборът от 843 г. избрал нов патриарх иконопочитател – свети Методий Константинополски; приет бил Томос за необходимостта от възстановяването на почитта към иконите; потвърдили се решенията на Вселенските събори, като най-вече възстановил учението на Седмия вселенски събор за иконопочитанието и предал иконоборците на анатема.

В чест на този Събор, който възстановил иконопочитанието, царица Теодора организирала в Първата неделя от Великия пост велелепно църковно тържество във величествения храм „Св. София“, с което се и поставило началото на ежегодния църковен празник Тържество на Православието. С този празник и досега всяка година Православната църква отбелязва значението на решенията на този Събор за цялото православно християнство, с които било възстановено истинското учение на Православието. За целта в Константинопол с пищни шествия били пренесени светите мощи на знаменитите иконопоборници Теодор Студит и патриарх Никифор, пострадали заради вярата си и починали в изгнание. Начело на шествията били лично царица Теодора II и синът ѝ – невръстният император Михаил III. Гробницата на първия император иконоборец Лъв III Исавър била разрушена. А върху византийските монети отново се появило изображението на Господ Христос.

Хрониките разказват, че Теодора била постригана за монахиня и заедно с четирите си неомъжени дъщери заживяла в двореца „Кариан“. Там, вече като преподобна, Теодора водела тих молитвен живот. Кога точно се е била преместила в манастира „Гастрион“, основан от майка ѝ Теоктиста, не се знае с точност. Приема се, че това е станало 8 години преди праведната ѝ кончина, която настъпва на 11. февруари 867 г. Нейното нетленно тяло било положено в същия манастир. Векове по-късно нетленните ѝ мощи са пренесени на остров Корфу през 1460 г. и са поставени в богато украсен сребърен саркофаг в храма на Света Богородица Пещерна, закриляща отшелниците. С чувство на благоговение и надежда пред тях се прекланят хиляди православни християни.

Императрица Теодора е канонизирана за светица от Църквата заради заслугите ѝ за възстановяването на иконопочитанието и учението на православната вяра.

Православната църква почита паметта ѝ на 11/24 февруари.