От книгата със съвременни чудеса, сторени по застъпничеството на прославения светия

НАШИЯТ КРЪСТ

Днес, на Световния ден на книгата и авторското право публикувам споделените пред мен чудеса на св. Нектарий Егински, случили се на Лидия Николаевска от град Струга. Две олицетворени чудеса, по молитвите на Егинския светец, седят до нея - Нектарий и Макарий, а третото чудо е върнатото ѝ здраве. Тяхната история, но и много други, може да намерите в книгата ми, посветена на св. Нектарий Егински,

озаглавена "Светецът на моето сърце", която малкият Нектарий държи в ръце! Тази история е една от най-любимите ми в книгата, а детето на снимката е като едно истинско ангелче. Благодаря за доверието, Лидия!

Ангел Бончев

„През 2008 година ми поставиха лоша диагноза – злокачествен лимфом с метастази. По онова време бях само на 24 години и имах 6-месечно момиченце на име Ана. В онези трудни времена срещнах Христос. И напълно отворих сърцето си за Него. Скоро чух за св. Нектарий. След като прочетох житието му, се влюбих в него. Започнах усърдно да му се моля. За мен беше далеч и бе немислимо да отида на поклонение. Но след последната химиотерапия лекарите ме прегледаха и установиха, че лимфомът е вече минало! Радостта ми и благодарността ми към св. Нектарий бяха неизмерими. Дори днес мисля, че едва ли има друг човек на света, който да го обича толкова много. После посетих манастира, който той е основал и там се чувствувах като ангел, направо летях. Дадох му обещание, че ако имам друго дете, ще го кръстя Нектарий. Важно е да кажа, че лекарите не ми даваха шанс да забременея повече. Но чудото стана – през 2012 година се появи на бял свят моят Нектарий. През 2016 година отново отидохме с децата на поклонение в Егина. Присъствахме на св. литургия в малката църква, където са мощите на светията, а малкият Нектарий не искаше да се отдели от тях. Когато свещеникът призова „Със страхом Божим“, никой от вярващите не пристъпи, докато момченцето ми не се завтече към отеца, за да вземе Причастие. Все още тази гледка е пред очите ми, в душата ми. Мисля, че това зарадва светията. Третото ми дете Макарий също е измолено от св. Нектарий, за което му благодаря!“

Историята е разказана пред автора на книгата от Лидия Николаевска през 2020 година.

Кой е свети Нектарий

Св. Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки светци на новото време, към когото се обръщат за помощ хората от всички части на земното кълбо. Светецът извършил много чудеса още приживе, а след преминаването си във вечния живот, получил още по-голямо дръзновение да помага на всички, които прибягват към неговото застъпничество. В Гърция считат, че не съществува болест, за която св. Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Св. Нектарий (Анастасий Кефалас) се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. Като истински Божий избранник, той от детство обичал Църквата, Свещеното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и 14-годишен той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си. Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ към Този, Когото много обичал и на Чиято помощ се уповавал винаги. Момчето написало писмо до Бог: “Христе мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“ На плика написал „До Иисус Христос, на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Добрият човек, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бога.

Минали години, но съблазните на големия град не покварили младежа. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтаел да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатляващ случай: момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал: “Боже мой, спаси ме! Ще уча богословие, за да просвещавам всички, които хулят Твоето Свято Име.“

На 22 години Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценели. Той създал хор и пеел заедно с децата в селската църква, но душата му го теглела към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време бил подстриган в чин дякон с името Нектарий. Той получил образование в Богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 години Нектарий бил ръкоположен за иеромонах и бил назначен на служба в гр. Кайро, Египет, а след 3 години бил хиротонисан за епископ.

Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийският патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископът ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св. Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в претенции към поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Нектарий отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много трудно съществуване.

Веднъж, излизайки от Министерството на религията, след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кметът на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно. Всяка неделя св. Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на местните. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископът бил несправедливо обвинен в Египет от своите врагове. И следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление.

Любовта на хората съпътствала св. Нектарий. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов - Фотий, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си св. Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като „странстващият епископ“.

Постепенно нечистотата на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди, се стремяли към него. Славата му скоро достигнала до гръцкия кралски двор. Кралица Олга се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея, той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. По това време около св. Нектарий започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в стареца Божиите дарове – прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало свръхестествена светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.

Когато в училищната църква идвал друг епископ, за да му помага, той никога не заемал главното място. Училищният прислужник се разболял и много се страхувал, че ще го уволнят от работа. След няколко седмици, като се върнал видял, че някой е вършил работата му. Той много се удивил и решил да узнае кой е този човек. Отишъл много рано на работа и видял своя „заместник“. Това бил Пентаполският епископ, директорът на училището. Той му казал: “Не се тревожи, брате, аз няма да заема твоето място, просто искам да ти помогна да запазиш работата си. Докато си болен, ще работя вместо теб. Само не разказавай на никого за това.“

В обкръжението на св. Нектарий имало и няколко девойки, които желали да се посветят на монашески живот, но не искали да се лишат от духовното наставление на своя наставник. Затова св. Нектарий започнал да се оглежда за подходящо место за построяването на манастир, като се спрял на о-в Егина. Тук той намерил останки от древен манастир и със собствени средства закупил парцела. Скоро тук пристигнали първите заселничко.

В края на живота си светецът понесъл още един удар. В манастира дошла 18-годишната Мария Куда, която избягала от деспотичната си майка. Св. Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на момичето подала жалба срещу него, че съблазнява млади момичета. В манастира дошъл следовател, който направил разследване и не открил нищо нередно. Въпреки, че се държал много лошо със св. Нектарий, като го нападнал и физически, многострадалният епископ лично му приготвил обяд и го нагостил. Момичето било подложено на медицински преглед, и лекаря потвърдил, че е непорочна.

Известно време след това майката на момичето полудяла, а следователя се разболял тежко, и дошъл да търси прошка от св.Нектарий.

Животът на манастира бил ръководен от свети Нектарий, с писмена кореспонденция от Атина до послушничките. След известно време той подал оставка като директор на училището и се установил постоянно в Егина.Там прекарал последните 12 години от живота си. За този период обителта била устроен и било развито манастирското стопанство. Годините на земния живот на св.Нектарий били към края си. Чувствайки това, той се молел и казвал: “Да бъде Твоята воля“.

Две от монахините го отвели в болница. Гледайки дребничкия, облечен в черно расо старец, лекарят попитал монахините: “Той монах ли е?“

“Не – отговорила монахинята. – Той е епископ“.

“За пръв път виждам епископ без златен кръст и главно – без пари“ - отбелязал лекаря.

Светецът бил настанен в треторазрядно отделение за нелечимо болни. Още два месеца минали в адски мъки. В деня на празника на архангел Михаил и всички безплътни сили Господ призовал душата на св. Нектарий в Царството Си.

В болницата престоя му бил кратък – диагнозата била рак. В отделението се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали благоухаели. До епископа лежал парализиран човек и когато душата на светеца напуснала тялото му, болникът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св. Нектарий.

Веднага след смъртта тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат. Ръцете и лицето на св.Нектарий обилно мироточели. Епископ Нектарий починал през 1920 година, а през 1961-ва бил канонизиран за светец.