А ние, братя, нека се въздържаме от неблагопристойни думи

НАШИЯТ КРЪСТ

„За всяка напразна дума, която изговорят хората, те ще дават отчет пред Съда“, предупреждава евангелистът. /Мат. 12:34–37/ А какво остава тогава за сквернословието?! Ето кои са синонимите на сквернословието: псуване, злоречие, ругаене. Сквернословието е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е пар-екселанс езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на

древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с класическите отживелици на този порок. При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива гнусния навик да сквернослови.

„Чудовищните скверни изрази всъщност са молитвени формули, обърнати към демоните. – предупреждават православните отци. - Това не е лекомислие, не е просто груба шега или колебание на въздушните вълни. Произнасяйки страшните заклинания, човек извиква и привлича към себе си най-гнусни бесове, поднася на сатаната противоестествена словесна жертва! Той се превръща в магьосник, маг, чародей посредством най-смрадни похвати.“

Сквернословието се проявява не само на думи, но и писмено - при писателите, а при "неграмотните" се излива в така наречената "улична култура“. Но нека се занимаем с общопризнатите световни шампиони в областта на попържането.

Да, сърбите!

Ако Сърбия е богата на нещо, пишат местните познавачи, то е на псувни. Известният сръбски лингвист Вук Караджич, който е и реформатор на сръбския език и автор на първия речник на сръбски, още през 19. век забелязва това „богатство“ и започва да описва и събира народни сръбски обидни думи и изрази. За да се стигне дотам, че и сръбският литературен нобелист Иво Андрич не пропуска да се разпише с мазни псувачески шедьоври, като в оня разказ с безпаметния пиянски запой в букурещките локали… Днес в сръбскоезичното пространство се псува още по-яко. Българско момче със сръбска филология започнало работа в посолството на Босна и Херцеговина. В администрацията на посолството работят сърби, хървати и бошняци. И всички се/те псуват вместо „добър ден“. Когато нашенецът се стегнал и се приготвил за ръкопашен бой с поредния псувач, тогава всички вкупом взели да му обясняват, че няма нищо лично, а че те просто така са свикнали…

И това, наистина, е само увертюрата. Защото сърбите стигат до безумието да сквернословят и по адрес на църквата, Богородица и Господ! Е как ви се струва – на какво основание би оцеляла такава държава и такъв народ?! Защото Бог поруган не бива…

На горните изкушения са подложени и други два народа, които ние с право броим за много по-вярващи от нас, българите. Гърците и румънците. Те също правят компания на сръбските сквернословци - богохулници. Същото важи и за италианците и испанците, но католиците са друга опера, която няма да коментираме сега.

Но ще споделим нещо от опита на руснаците от времето на Втората световна война. Вярващи хора забелязали, че първите жертви, които падали на бойното поле, били богохулниците и тези, които псували за щяло и нещяло. И още – руски благодатни старци са направили пророчества, че в предстоящата голяма война ще загинат 4,5 милиона руски солдати – само заради това, че са псували…  

Все пак, макар че темата е прелюбопитна и важна, нека се ориентираме към приключване. Православната Църква винаги е забранявала сквернословието, злоречието, ругатните, псувните /които са най-мерзко сквернословие/ и чернословието (пращането по дяволите). Свети апостол Павел поучава: "А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си" (Кол. 3:8).

А ако попаднем в нежелана компания на сквернословци?

"От неблагопристойни думи трябва да се въздържаме не само самите ние, но и със строгостта на погледа си, с обръщането на главата си, с така нареченото намръщване на носа, а често и със строго слово да поставяме намордник на устата на онези, които се впускат в такива речи". Така св. Климент Александрийски наставлява новообърнатите християни.

Борбата против сквернословието не е просто борба против една вредна привичка. Тя е борба за това – да останем християни, така ни съветват православните отци.