Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Свидетелствата на игумен Спиридон от киевския Ионински манастир “Света Троица”

sv_IonaГБ

“Никой не се е върнал от Оня свят.” Това е основният аргумент на хората, които не искат да повярват в евангелските писания. Но това въобще не е вярно. Мнозина са се върнали от Там – и дори са описали своите преживявания в книги. Един от тях е старецът Иона Киевски. Преподобният е роден през 1802 година в градчето Крюков, Полтавска губерния. В продължение на 8 години той бил послушник при прославения руски светец Серафим Саровски.

След като става монах, Иона се удостоява няколко пъти да посети Райските селения. “Пред него се открило широко пространство с неописуема красота. Земята там била чиста, светла и на нея растели множество живи, разкошно зеленеещи се дървета; многообразни цветя, стелейки се по земята, изпускали аромати с чудна нежност, а въздухът бил пропит и изпълнен с живот. Но най-чудна била светлината: тази светлина беше не от слънцето, а от славата на неизказаното Божество. Тази светлина съживява духа, умиротворява сърцето, озарява и прояснява ума. Там навсякъде царуват тишина, мир, любов. А обителите на светиите? Всички обители са дивни, големи, просторни и украсата им е неописуемо прекрасна...”

През ХІХ век руското монашество е в упадък. Затова Господ Иисус Христос чрез Своята Пресвета майка поставя задача на монаха Иона да построи в Киев нов манастир, в който търсещите Бога да се спасяват според славните традиции на древното монашество. Три пъти пресвета Богородица се явява на Иона с това поръчение. В смирението си той не иска да повярва, че е способен на такова велико дело. Но с Божията помощ всичко се сбъдва – и на десния бряг на Днепър изниква Ионинският манастир “Света Троица”. Днес Светоионинската обител е най-странният манастир, който може да си представи човек. Насред дървесата на Киевската ботаническа градина се извисява една красива старинна църква. Десетината монаси са се устроили в сграда, в която доскоро се е помещавала администрацията на Ботаническата градина. От манастирска ограда няма и следа. С игумен Спиридон разговаряме в тясната му килия, претъпкана от книги и компютърна техника. Игумен Спиридон е иеромонах. В света е бил режисьор, ръководител на самодейни театрални колективи и постановчик на масови празници. Но всичко това е останало в миналото, за това отдавна е забравил, признава той.

Как взехте решението да загърбите света, отче игумене?

- Всичко започна през 1988 година. Тогава откриха Киево-печорската лавра, а аз работех в Симферополския завод “Фотон”, сглобявах телевизори. И така се случи, че по телевизията видях едно интервю с няколко млади момчета, послушници в Лаврата. Аз тогава пеех в църковен хор, бях библиотекар на архиерейския хор и реших да видя какво представляват тези манастири, какъв е този манастирски живот. Взех си отпуск и тръгнах. И така Господ ме помилва – дойдох в Лаврата и никъде повече не поисках повече да разглеждам. Хареса ми, сърцето ми подсказа, че това е мое... Макар че тогава аз не бях особено църковен човек. Криейки се от семейството си, ходех тайно в църквата. Но стана така, че Господ докосна сърцето ми... Отидох аз при наместника архимандрит Анофан, сега той е архиепископ Херсонски; прие ме много ласкаво наместникът и ме благослови. Напуснах завода и се върнах в Киево-печорската лавра. Бях на 23 години тогава... Но бях изкарал военната си служба, завършил култ-просветното училище с червена диплома; поработих по тази специалност и после – в завода...

А защо се преместихте от Лаврата тук, в Ионинския манастир?

- Стана така, че в Лаврата бях пет години. После се разболях тежко и заминах в един отдалечен манастир - край град Лубны се намира Мгарският Спасо-Преображенски манастир – една много старинна обител. Когато Москва и Полша са разделили помежду си Украйна, Лаврата останала на десния бряг на Днепър. А на отвъдния, на левия бряг като духовен център на Православието се оформил Спасо-Преображенският манастир. Понастоящем това е един малък манастир, вярно – с огромен храм, но братята са малко. Макар че това са забележителни хора. Там останах две години, а след това Божията майка ме върна отново в Киев. Не в Лаврата, а в този, в Светоионинския манастир. И от тогава – от 1996 година съм тук...

А помните ли времето, когато този манастир е бил върнат от държавата?

- Разбира се, че помня. През 1992 година върнаха само този храм, който се намира сред Ботаническата градина. Тогава в него започнаха богослужения. Едва през 1995 година бе създаден и манастирът. Всички монаси дойдохме от Лаврата, разбира се. Започнахме малко по малко да възстановяваме всичко. През 1996-а аз окончателно дойдох тук. Сега тук сме 12 братя...

И в България бе публикувана книга за живота и чудесата на св. Иона Киевски. Навярно той се е подвизавал тук, по тези места. А вие били ли сте свидетели на някакви нови чудеса, извършени с неговото застъпничество?

- Разбира се. Ние всеки ден виждаме някакво чудо, съвършено невероятни неща, но кой знае защо не искаме да се замислим върху това. Ние сме свикнали да наричаме чудо нещо ярко, като светкавица, като взрив – раз и край! Не... Ето вижте Живота: ако съберем на едно място месо, кости, кръв, коса – те няма да оживеят. Всичко това ще оживее тогава, когато Господ вдъхне в тази плът душа, живот. И е точно така – когато животът си отива, не можеш да го задържиш с нищо... Никакви лекари, никакви лекарства, никаква медицинска апаратура не могат да задържат живота в тялото на човека. Нима това не е чудо? Но и такива чудеса като отклонения от общоустановените от Бога закони тук се случват доста често... Ние обичаме да разказваме за едно много показателно чудо. То се случи с едно семейство – ревностни православни християни. Те идваха на богослужения при нас, но основно ходят във Введенския манастир. И се случи така, че когато извадиха на гробището светите мощи на преподобния Иона, наоколо останаха частици от ковчега; това беше през 1993 година. Галина, така се казва жената, работи в един химически завод и си изгорила много сериозно с киселина дланите на ръцете. Лекарите и казали, че когато зарасне раната, кожата ще се свие и ръцете и ще останат свити в юмрук завинаги. Значи тази млада жена трябваше да остане инвалид... Но една нощ тя вижда сън. Явява и се преподобният Иона. Неговите снимки в Киев са много разпространени, такава фотография имало и това семейство в дома си. Интересно е, че св. Иона не обичал да бъде сниман и на тези снимки е със затворени очи... И така, по време на този сън св. Иона казал на Галина: - Утре недей да ходиш в поликлиниката, а ела да почистиш мястото на гроба ми. А тя му отвръща: Отче, ами как да почистя, като двете ми ръце са бинтовани, нищо не мога да правя с тях. Но той и отвърнал: “Аз какво ти казах, върви!” Галина много се колебала как да постъпи – все пак това е сън, а православните сме приучени да не вярваме на сънища, това е правилно. Но после си казала – е, какво толкова, дори да отида и да почистя гроба, това е добро дело и изкушение от лукавия не може да има в такъв случай... И отишла. Много я болели ръцете, но  тя събрала треските, попремела земята... И не усетила как болката в ръцете и минала. Следобеда Галина отишла в поликлиниката на превръзка. Когато размотали бинтовете от ръцете и, на тях имало млада, нова кожичка, изцяло били изчезнали струпеите от изгарянето! А това с медицински средства е невъзможно да стане... Жената дотичала в храма, разказала на братята. И такива чудеса стават твърде често... Но чудесата не са най-важното нещо в живота. Основното е това, че всички, които молят помощта на преподобния Иона, те усещат някак физически неговата помощ. Сякаш той се намира до нас и се моли – и в колкото и трудна ситуация да се намираме, всичко се оправя. Просто осезателно се усещат неговата намеса и застъпничество. Изключително много хора идват на молебените, покланят се на светите мощи на преподобния...

А мощите му са нетленни, така ли?

- Да, нетленни са. Преди смъртта си, преподобният Иона казал: “Аз не съм мъченик, но след като умра, ще стана мъченик.” Погребали тялото му там, където е и сега – в криптата в нашия храм. През 1934 година съветската власт затворила манастира. А през 1966-а от тази гробница в криптата тялото на преподобния било извадено от едни комсомолци, млади момчета. Те захвърлили тялото, а с главата играли футбол в храма. Дясната ръка пък отчупили и я дали на едно момиче да си играе. Това момиче като се прибрало вкъщи, разказало на близките си какво се случило. Родителите били вярващи хора, съобщили на монасите от закритите манастири /Лаврата, Михайловския, Светоионинския/. Монасите дотичали, но момчетата ги нямало. Намерили дясната ръка – комсомолците я продали на музея към Киевския медицински институт. От там я откупили за 3 рубли. Да... Но главата така и не я намерили. Има свидетелства, че са я дали в ателието на художника Герасимов, който по черепа възстановявал чертите на лицето. По този начин той направил скулптурния портрет на Иван Грозни, на Ярослав Мъдри. Но на Герасимов му се сторила безинтересна такава задача и той дал главата на един свой приятел – също художник. Той изварил черепа, за да го рисува; после го дал на един свой ученик, който заминал в Канада и така следите се губят... Но ние вярваме, че ще дойде ден и главата на св. Иона ще се намери.

Известно ли е мястото, от което св. Иона е бил пренесен приживе в Рая?

- Не, преподобният не е описал къде точно е станало това. Но очевидно става въпрос за едно от именията на манастира. Те са далеч от тука. Но ето, мястото, където на преподобния Иона се явила Божията майка, е съвсем близо. Там е поставен голям железен Кръст...

 

  

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n