Авторката на „Стопанката на Господ“ открива училище за учители, родители и деца

Силвия НЕДКОВА

Актрисата и балерина Розмари де Мео възнамерява да обучава учители, ученици и родители на български език. Създава платено частно училище – малко незаконно, защото за това си има специални изисквания от МОН, но кой ти гледа закона, когато иде реч за добре продавана „българщина“. Авторката на „Стопанката на Господ“ и „Зарана“ упорито се опитва в книгите си „да противостои на експертността“, казвала го е и

в телевизионни интервюта. Експертите се били провалили, останала ни била само тя, пазителката на българското, която единствена успя да открие преки връзки между индианските езици и родното ни слово в „общата“ дума „оренда“.

Затова, опряна на огромната маса от фенове, пленени от добре разбърканата „магия“ в книгите ѝ, вече е решила, че е време да посвети всички в „неекспертното“ си, но „много древно познание“, според което няма по-древни от българите, езикът ни е магически, а реченото ще бъде сторено и добре заплатено.

Втората ѝ книга „Зарана“ е обявена за „училищно помагало“. Розмари смело, артистично някак, е бръкнала смело в академичното познание и го е обърнала с хастара навън – както прави всеки, който няма реална представа за него. Авторката е пурист, стихиен езиков пурист, който си донаглася нещата така, че да паснат на продаваемата теза, че езикът има нужда от изчистване. В резултат са се появили твърдения, които спокойно могат да доведат до истерия всеки образован езиковед – като това, че думата „природа“ била само българска и означавала „при рода“. И още, и още…

Всичко това сега ще бъде преподавано на учетели по български език, които са завършили висше образование по тази материя, но са готови да платят на Розмари, за да ги обучи в „магическото познание“. Ще запълнят емоционалната дупка, породена от липсата на признание и почит към професията им, с откровени измислици, създаващи илюзия за гордост.

Розмари обещава да организира и часове в училищата, при това безплатно, само срещу спане и пътни. МОН вероятно ще пропусне този акт на агресивна намеса в учебните програми. Но родителите ще останат очаровани, защото те си знаят – българщината в образованието не достига, дайте да налеем още, нищо че това не е точно наука. Защото Розмари вече им е казала:

„Учени всякакви писали техни си учени работи. Уж за народа писали, пък народът нищо не отбира от написаното! Не го интересува народът какво казва ученият за битието му, а и пресъхналите откъм човещина думи не напояват сърцето му.“

Така децата могат да излязат неграмотни от частното или държавното училище, но пък българщината ще ги крепи в обеднялата им държава. Защото ако решат да напуснат Родината, Розмари вече им го е казала, че който замине навън е родоотстъпник. Убедила ги е, освен това, че „ако децата имат изобщо отношение към европейската култура, то е, защото се опитват да подражават на родители и учители, които страдат от огромно чувство за малоценност“.

Училищата на Розмари не са само за деца. Тя е обещала обучение на всички – магията се котира добре и 160-годишната къща в с. Стефаново може да приеме много групи от запалени следовници на авторката. Розмари я е купила с парите от „Стопанката…“ и сега, според нея „старата възрожденска къща е СРЕДИЩЕ на българската памет“. Заблудените като мен си мислят, че има музеи и читалища за тази цел, но Розмари явно е способна лично да замести всичко – и музеи, и читалища, и учебници…

Разбира се, освен че ще обучава хората, магьосницата ще им продава и амулети, и сувенири – няма как да не си вземеш символ „оренда“ или късметче за трийсетина че и повече лева, в прибавка към снизпосланото откровение от уроците.

Всъщност, опасното не е в това, че мадам де Мео ще печели от поклонниците си. Пазарна икономика – щом има на кого да продадеш – продаваш. Страшното е, че Розмари създава своя секта. Все още маскирана като „уроци по български език и родолюбие“, но с правила, противоречащи на здравия разум, за сметка на вълнуващата емоция „да си усетиш корена“. Това, уви, е добре дошло само за хора, които наистина нямат корени. А изкуственото им присаждане върши работа само на този, който бере плодовете.

На практика, Розмари е една успешна бизнес дама, защото опакова и продава скъпо една илюзия – „заместващ продукт“, подобен на родолюбие. Докато това беше насочено само към възрастните, беше най-вече смешно. Сега обаче на прицел са децата. Посятото в техните глави сега ще поникне в близкото бъдеще. А тогава вече ще е много късно…

----------------------------------------

Предишната публикация на този анализ е в изданието „Площад „Славейков“; заглавието е от редакцията