Свидетелството е на американски пастор, който се разходил до Оня свят след инфаркт

НАШИЯТ КРЪСТ

Американски пастор твърди, че през 2016 година е получил инфаркт, душата му напуснала тялото и отишла в ада. За тази любопитна история първи пишат редакторите от британското таблоидно издание „Mirror“ на Бъдни вечер 2022 година. Ето цялата случка, която може да бъде добър повод, за да се замислим върху своя собствен живот. Протестантският свещеник от Мичиган на име Джералд Джонсън е

афроамериканец. Във видеозапис, който вече има милиони гледания той твърди, че е имал преживяване, близко до смъртта, което го отвело на място, което никога не е предполагал, че ще посети: ада.

Видео-изповедта на Джонсън е публикувана в TikTok, но неговото гранично „приключение“ е било твърде различно от общоизвестното пътешествие в тунел от светлина.

"Не бих пожелал и на най-големия си враг да преживее това… - разказва Джонсън в популярното видео. - Не ме интересува кой какво е направил с мен, как ме е наранил. Никой не заслужава такива ужаси."

Джонсън казва, че веднага след сърдечния удар, преживян през февруари 2016, душата му напуснала физическото му тяло и слязла в ада, влизайки през „самия център на Земята“. Макар да твърди, че "нещата, които видях там, са неописуеми", пасторът прави сполучлив опит да ги опише. Джонсън твърди, че е видял човек, който ходи на четири крака, целият обгорен от главата до петите: "Очите му бяха изпъкнали от мъченията, които преживяваше; а на врата му висеше дебела верига, беше вързан като куче, а другият край на веригата бе в ръцете на демона, който го измъчваше".

Парадоксалното в разказа на пастор Джонсън е, че той разказва, че в ада се чувала и музика! И това не били примерно дет-метъл парчета, а жизнерадостните "Umbrella" на Риана и "Don't Worry, Be Happy" на Боби Макферин. По този начин – пеейки „Донт уори“ на измъчваните от тях човешки души - демоните издевателствали над своите жертви, които приживе са изкушавали, за да паднат в различни грехове.

Джонсън признава, че адското му "пътуване" го е накарало да осъзнае, че трябва да прости на хората, които са го наранили, вместо да се надява Господ да ги накаже.

Може би историята на пастор Джонсън ви се струва пресилена, или направо измислена?! Отговорността за автентичността на преживяното си е лично негова. Но има и много православни свидетелства, които разказват подобни неща за Мястото на вечните мъки...

 Майка ми беше блудница и аз я видях да страда в Огненото езеро

Епископ Теодорит, който е живял през V век, разказва как веднъж посрещнал един непознат монах. Сложил го да се отмори и да се нахрани. Докато монахът се хранел, отец Теодорит забелязал, че използва само лявата си ръка, а дясната му е завита с някакво вехто расо. Епископът го попитал - не от любопитство, а от загриженост - защо е завита ръката му и още повече с такова оръфано расо, макар да изглеждало по цялото му облекло, че не бил изпаднал дрипльо. Даже се опитал да издърпа расото, за да види дали няма някоя рана на ръката на монаха. Но от разповитата ръка започнало да мирише непоносимо.

Тогава монахът разказал своята покъртителна история на епископа:

- Ваше преосвещенство, моята майка беше много красива, прекрасна, обаче за нещастие твърде рано след като овдовя, хвана по лош път и стана блудница. Заради голямата си красота, която притежаваше, събра голяма „клиентела” и стана много богата и така отраснах сред разкош и богатство… Само че, когато пораснах и започнах да разбирам какво се случва, отвратен от това състояние на майка ми, напуснах дома ни и отидох в един манастир.

Обаче в един момент научих, че майка ми внезапно починала. И цялото огромно имущество, което беше придобила с грехове, вече беше мое. И тъй, отидох и цялото това имущество раздадох на бедните до последната монета и се върнах отново в пустинята, молейки се за спасението на майка ми. Разбира се, и за баща ми който беше починал, когато съм бил бебе.

Обаче винаги се молех на Бога, да ми покаже дали даренията които бях дал на всичките ми известни тогава манастири, за да се молят за душата на майка ми и да отслужват много свети 40 литургии, са помогнали за спасението ѝ. След една година отидох в Иерусалим и разказах на тогавашния патриарх цялата история. И той ми каза:

- Много добре си направил, разбира се, че си раздал цялото това огромно богатство на бедните и си дал и на манастирите, за да отслужват св. литургии с името на майка ти, обаче относно това че искаш да разбереш къде се намира душата на майка ти, аз не съм способен да ти отговоря. Нито в Иерусалим и околностите му има такъв прозорлив старец, който да може да те извести за такова велико откровение.

Взех благословение от патриарха и отидох в скитовете на Тиваида и Египет. Там се запознах с много отци и отшелници, които ми казаха за един старец, живеещ много дълбоко в пустинята, който бил в състояние да ми помогне.

И така, с една торба на рамо с малко вода и хляб тръгнах на път, за да намеря този старец. Отците ми казаха: „В първата пещера, която видиш, там ще го намериш”. И действително - след трийсет дни ходене намерих пещерата и този свят човек, който излезе от входа на пещерата и ме посрещна. Паднах в краката му, направих поклон, целунах края на пръстите му и със сълзи на очи му разказах живота на майка ми и какви бяха действията ми за спасението на душата ѝ с милостините и литургиите, които направих.

- Дете мое, - каза той – това, което искаш да научиш от мене е нещо много, много голямо. Обаче щом си направил толкова голям труд и си извървял толкова много път, трийсет дни, за да стигнеш до тук, ще се помолим на Бога двамата заедно, да ни покаже къде се намира душата на майка ти.

И като излезе навън, светия аскет, взе едно камъче и начерта един кръг и ми каза:

- Ела вътре в този кръг и застани прав. Трябва да останеш тук, без да сядаш седем дни. Нито ще ядеш, нито ще пиеш, нито ще мърдаш! Седем дена и седем нощи прав, постоянно неподвижен ще се молиш да се смили Бог, да ни просвети и да ни открие състоянието на душата на майка ти. Ще молиш Бога постоянно със сълзи, които всеки ден ще трябва да стават повече. Ще правя и аз точно същото вътре в пещерата. И наистина стана това, точно както го каза този свят старец и прославен аскет.

Когато дошла нощта на седмия ден, умът на монаха бил грабнат на небето и в душевен екстаз той видял величието на Царството Божие, също и че Бог присъства и в ада, и в рая. И видял от лявата си страна едно страшно огнено езеро, едно изгарящо блато, пълно с нечистотии и непоносима смрад. Тази страшна смес вряла и кипяла. Вътре в това страшно езеро, горящо и жарко, както ни го представя Откровението, той видял милиони и милиони покойници, които ту се потапяли в езерото, ту се показвали за малко, като да си вземат глътка въздух и пак потъвали в гнусните дълбини, до безкрай… Изведнъж, той разпознал и майка си сред тези нещастни души. Познала и тя сина си, който се намирал на брега на езерото и извикала:

- Детето ми, милост!!! Помощ!!!

И отново потънала, и отново излязла. Този път се показала до кръста. И пак извикала: „Милост! Милост! Помогни ми! Изгарям, давя се, измъчвам се, страдам!“

- И толкова беше голяма сърдечната ми болка, - казал монахът - такава беше мъката ми и такова беше вълнението ми, че в момента, когато мама отново се потапяше, бръкнах с ръката си вътре, сграбчих я за косата и с огромно усилие я измъкнах навън… И виждам до мен един прекрасен златен купел, пълен с чиста вода. И взех майка си и я сложих вътре в този купел и се изми и се изчисти и стана бяла като сняг. След това я извадих от купела и там някакви юноши, облечени в съвсем бяло, дадоха бели дрехи, увиха я с тях и я поставиха при светиите.

И тя останала сред онези светли, бляскави юноши, които се наслаждават в радостта на Царството Божие. И благодаряла на своя син за избавлението, докато той отново дошъл на себе си. И се намерил сутринта, когато свършила седмата нощ пак пред пещерата на отшелника, вътре в кръга...

След малко отвъдре излязъл и святият аскет и го попитал какво е видял през изминалата нощ. Той му разказал всичко, с ридания и благодарения към Бога и Спасителя наш, за безкрайното Му милосърдие, че извадил душата на майка му от ада.

Единственото неблагополучие било, че ръката му, с която той бръкнал в това страшно пламтящо езеро, горящо, вонящо и смърдящо била не просто изгорена, но смърдяла непоносимо.

- Отче мой, - казал младежът на онзи свят старец и аскет - много те моля, направи нещо и изцери ръката ми!

Но той отвърнал:

- Не. Това е цената, която трябва да платиш. Докато си жив, ще я показваш за доказателство каква сила имат светата литургия, панихидите, молитвите с броеница и милостините за един покойник.

Но поради милостивото си сърце, онзи велик аскет скъсал расото си и подал парче от него:

- Увий си ръката. Сега мястото ще благоухае. И за онези, които се съмняват, ще я разповиваш, за да докажеш истинността на историята за чудното спасение душата на майка ти…